Появили са се вече "гугъл професори"

Засилен стремеж към научни звания и академични титли се наблюдава у редица бизнесмени и политици през последните години. За тази тенденция спомена председателят на Съюза на учените в България и зам.-председател на БАН акад. Дамян Дамянов вчера по време на дискусия, свързана със Закона за развитие на академичния състав, цитиран от в. "Монитор".

Стремеж към научна степен

"Идеята беше законът, който влезе в сила през 2011 г., да разреши участието на добри практици в учебната дейност на университетите. Вместо това обаче се засили стремежът на специалисти - практици, инженери, бизнесмени, а и на доста политици към научни степени, както и практиката за писане на платени поръчкови дисертации", обясни акад. Дамянов.

Практиката се наблюдаваа от 2011 г. насам, когато Висшата атестационна комисия (ВАК) беше закрита и всеки университет получи правото да присъжда научни степени. Оттогава насам България е произвела общо 7270 учени.

Според експертите обаче проблемът не е толкова в общия брой, колкото в бързото темпо, с което се увеличават доценти, професори и доктори през последните години. Законът е отворил и много вратички за злоупотреби, срещу които МОН на практика няма механизъм за противодействие.

Нарушения в етиката и морала

"Нарушенията на етиката и морала са многопосочни - манипулиране на данни, фалшифициране на резултати от изследвания неправилно или невярно интерпретиране на данни, натрапено съавторство, присвоени непубликувани изследвания, плагиатство под формата на дословно преписване, използване на данни без упоменаване на източника, перифразиране", обясни акад. Дамянов, като допълни, че тези нарушения са оставени единствено на съвестта на учените, като се разчита на академична почтеност.

Гугъл професорите

Неговият колега проф. Борислав Тошев - химик и бивш заместник-министър на образованието в кабинета на Иван Костов, посочи явлението "гугъл професори". На научен жаргон това означава, че хабилитиралият се учен всъщност не е провел необходимата изследователска дейност, а е съставил трудовете си единствено въз основа на намерената в популярната търсачка информация.

Това дава знак за друг голям проблем - плагиатството. "Особено тежък е и проблемът на плагиатството, който разширява пределите си - от ученическата и студентската скамейка до университетски преподаватели и учени от всички възрасти", сподели акад. Дамянов", като призна, че все по-често се наблюдават и „платени поръчкови дисертации", и настоя всяко висше училище да въведе стриктни правила.

"Само засегнатите лица могат да повдигнат въпроса пред съдебна инстанция, проблемът има тригодишна давност, съдът е некомпетентен по много въпроси”, добави още акад. Дамян Дамянов.

Единни национални критерии за даване на научни звания

Учените се обединиха около идеята за създаване на единни национални критерии, на които да отговарят всички новоизбрани учени оттук нататък. Това може да се случи с поправка в сегашния закон или със създаване на нов. В момента всеки университет може да произведе свой доцент и професор по свои критерии.