Новият генерален секретар на НАТО Столтенберг се слави с добрите си контакти с Русия. Ако това не помогне, поне няма да навреди, твърди Бернд Рийгерт, който анализира предизвикателствата пред норвежеца в коментар за "Дойче веле"

Генералният секретар е повече "секретар", отколкото "генерал". Този стар афоризъм, характеризиращ поста, важеше за Андерс Фог Расмусен така, както ще важи и за наследника му - бившия министър-председател на Норвегия Йенс Столтенберг.

Генералният секретар на НАТО не е в състояние да предприеме каквото и да било без одобрението на страните членки от алианса. Андерс Фог Расмусен координираше всяка своя стъпка с американския президент Барак Обама и с главнокомандващия на въоръжените сили на НАТО в Европа. А въпросният главнокомандващ, не без основания, винаги е бил американски генерал. Йенс Столтенбег несъмнено ще прави същото.

Три основни задачи ще има да решава спокойният по нрав норвежец

Той трябва да преразгледа отношенията с Русия и да реагира на новите заплахи в Европа. Алиансът трябва да увеличи военните си разходи и своята боеспособност в Европа. Военната мисия в Афганистан трябва да се превърне в мисия за обучение и консултации, така че страната, която е изцяло зависима от западните помощи, да не затъне окончателно в хаос.

В края на мандата си Андерес Фог Расмусен беше изненадан от анексията на Крим и нахлуването на Русия в Източна Украйна. За първи път от Студената война насам,

НАТО съзира опасност за някои от своите страни членки

На дневен ред отново излиза нуждата от колективна отбрана. НАТО трябва спешно да се нагоди към тези нови задачи. Създаването на корпус за бързо реагиране, решено на Срещата на върха в Уелс, е само първата стъпка в това отношение.

Андерс Фог Расмусен (вляво) и британският премиер Дейвид Камерън, в ролята на домакин, посрещат US президента Обама на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс в началото на септември

Добрите отношения с Русия не вредят

Новият генерален секретар на НАТО трябва най-вече да подтикне страните членки към практически действия, т.е. към това да осигурят войски и въоръжение за корпуса за бързо реагиране. Неудобното признание на германската министърка на отбраната, че страната й в момента не е в състояние да изпълни своите съюзни задължения, не е добър старт за новия генерален секретар.

Като премиер на Норвегия, Столтенберг успя да уреди заедно с руското правителство един граничен конфликт. Предполага се, че той има по-близки отношения с руснаците, отколкото Расмусен. Дали обаче това ще се окаже достатъчно за решаването на украинската криза?

Ако тази близост не принесе някаква конкретна полза, тя поне няма да навреди. Йенс Столтенберг обаче не може сам да възстанови прекъснатото стратегическо партньорство с Русия. Това зависи в значителна степен от Кремъл, т.е. от руския президент Владимир Путин. През следващите години НАТО ще продължи изграждането на своята система за противоракетна отбрана в Европа, а това едва ли ще предизвика особен възторг у руснаците.

Повече пари за НАТО

Истинското изпитание пред норвежкия социалдемократ ще бъде задачата да подтикне европейските съюзници да увеличат военните си бюджети и да оптимизират тяхното изразходване. На Срещата на върха на НАТО в Уелс още веднъж беше потвърдена целта, страните членки да заделят по 2% от БВП за отбрана.

Германското правителство обаче явно няма намерение да се придържа към тази цел особено стриктно. Същото се отнася и до редица други страни членки - факт, който постоянно бе критикуван от досегашния генерален секретар Андерс Фог Расмусен.

Целта да се отделят по 2% годишно за отбрана

всъщност беше набелязана от НАТО още през 2006 г. Расмусен на практика се провали в изпълнението на тази цел, но както вече казахме, той беше повече "секретар", който може да напомня и настоява, отколкото "генерал", който има право да заповядва.

С малки изключения, военните бюджети на европейските съюзници от НАТО досега постоянно намаляваха. САЩ също ограничават разходите си и същевременнно се преориентират към Азия. В борбата срещу "Ислямска държава" САЩ съзнателно заобиколиха НАТО, защото знаят, че

алиансът е муден в реакциите си и недостатъчно боеспособен

САЩ предпочитат да се доверят на една нова "Коалиция на желаещите", към която спадат само онези натовски държави, които могат да предложат нещо сериозно във военно отношение - т.е. Великобритания, Франция и, в по-малка степен, Дания, Холандия, Белгия. Останалите европейци обаче не бива да се осланят на вярата, че САЩ и занапред ще поемат и техния дял от задачи.

Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, "Ислямска държава" и преди всичко новата заплаха от Русия не са личните войни и конфликти на Джордж Буш или Барак Обама. Това са конфликти, които засягат всички европейци, независимо дали това им се харесва или не. А новият генерален секретар Йенс Столтенберг ще трябва да разпространява една основно послание:

за сигурността и отбраната са нужни пари!

Великобритания и Франция имат военни бюджети, които съответстват на новите предизвикателства, но най-големият съюзник на НАТО в Европа - Германия страда от хронична липса на средства и оборудване за собствената си армия. Йенс Столтенберг трябва да направи опит да прекърши тази фатална тенденция.

За да постигне подобно нещо, той се нуждае от политическата воля на германската канцлерка Ангела Меркел. Та нали Столтенберг няма право да заповядва, той може само да убеждава, както подобава на един "секретар", заключава Бернд Рийгерт в коментара си за "Дойче веле".

"Не виждам никакво противоречие между силна НАТО и усилията ни да изградим конструктивни отношения с Русия. Само силен алианс може да изгради такива отношения в интерес на евроатлантическата сигурност. Силен пакт означава и ангажиран пакт, който работи с партньорите си за изграждане на стабилност в света... На срещата на върха в Уелс се споразумяхме да прекъснем тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана и да ги увеличим през идните десетилетия. Ще правим преглед на напредъка всяка година", заяви в първия си работен ден Столтенберг, цитиран от БНТ

Кой е Йенс Столтенберг

Досега председател на парламентарната група на социалдемократическата Работническа партия и на два пъти премиер на Норвегия (през 2000-2001 и 2005-2013), Столтенберг бе избран да наследи датчанина Андерс Фог Расмусен още през март. Тогава Българската редакция на "Дойче веле" коментира като ирония факта, че на младини той е бил против членството на страната си в НАТО.

На изборите миналата година социалдемократите останаха най-силната партия, само че управляващата коалиция на Столтенберг не успя да получи достатъчно места в парламента и правителството бе поето от консервативната Ерна Солберг. При встъпването си в длъжност тя изказа дълбоко уважение към ролята, която предшественикът й изигра след жестоките престъпления на Андерш Брайвик през юли 2011, и припомни, че е бил "твърд като скала в бурно море".

Тестът "Ютьоя"

Йенс Столтенберг в действителност придоби по-широка популярност извън родината си едва покрай масовото убийство, извършено от Андерш Брайвик на остров Ютьоя, в летен лагер на младежкото крило на Работническата партия. По време на обществените си прояви тогава норвежкият премиер се държеше като баща на нацията.

Столтенберг утешаваше сънародниците си и избягваше прибързаните и необмислени реакции. "Трябва упорито да защитаваме ценностите си - каза тогава той със сълзи в очите. - Норвежкият отговор на насилието е демокрацията, още повече откритост и по-голямо политическо участие."

Драматичните седмици след жестокия атентат, когато цял свят бе отправил поглед към Норвегия, се превърнаха в сериозен политически тест за Йенс Столтенберг. Наблюдателите бяха единодушни:

той издържа този тест блестящо

Освен премиер, Столтенберг е бил многократно и министър, както и държавен секретар в различни правителства, но досега не е заемал важни постове в сферата на отбраната - единствено през 90-те години е бил член на комисията по отбраната.

Всъщност първоначално той е бил против членството на Норвегия в Северноатлантическия пакт. С течение на времето обаче променил мнението си, а по-късно, като премиер, подкрепя международната военна операция в Афганистан и интервенцията в Либия...

Докато повечето от членките на НАТО намаляваха все повече военните си разходи, при неговото управление Норвегия ги повиши. Каква ирония: мъжът, който на младини е бил срещу НАТО, сега ще се бори за неговото бъдеще, заключава "Дойче веле".