Боксова легенда и американска икона, роден с името Касиус Клей, той стана известен не само със своите подвизи на ринга, но и с гражданските си позиции срещу расовата дискриминация и войната във Виетнам

Мохамед Али, известен още с истинското си име Касиус Клей, една от американските икони на ХХ век, почина ден след като постъпи в болница в щата Аризона с респираторни проблеми.

Роден е на 17 януари 1942 г. в Луивил, щата Кентъки. Трикратен боксов шампион в тежката категория с 21-годишна кариера на ринга, той е провъзгласен за спортист на изминалото столетие от Би Би Си и сп. "Спортс илюстрейтид", на чиято корица се е появявал цели 37 пъти.

Уважение не само в спортните среди печели с гражданската си позиция против войната във Виетнам и своята хуманитарна дейност - особено през последните десетилетия, когато вече е прекратил спортната си кариера.

Виж още: 15 вдъхновяващи цитата от Мохамед Али

Започва да се занимава с бокс на 12, след като задигат велосипеда му. Полицая, на когото се жалва, че иска да набие крадеца, се оказва и треньор. Именно той го убеждава да дойде в боксовата зала. Първата си официална среща на ринга печели през 1954-та.

След 100 победи като аматьор и олимпийско злато от игрите в Рим през 1960 г., става професионален боксьор, а през 1964-та приема исляма и оттогава насетне се нарича Мохамед Али.

Най-знаменитите му боксови двубои са срещу съперници като Сони Листън, Джо Фрейзър и Джо Форман.

Заради религиозните си възгледи отказва да служи като войник във Виетнам и заявява: "Аз не съм в конфликт с Виетконг. Никой там не ме е наричал "негър"...

Като резултат е арестуван, изправен пред съда, лишен от титлата и получава забрана да се състезава за три години, в разцвета на спортната си кариера. След обжалване пред Върховния съд през 1970-а присъдата му е отменена.

Антирасистките му изказвания обаче вдъхновяват борбата за граждански права на чернокожите в САЩ и насърчават антивоенните изяви на самия Мартин Лутър Кинг.

Връща си световната титла с мачове срещу Форман (1974) и Леон Спинкс (1978). Прекратява изявите си на ринга в началото на 80-те, малко преди да навърши 40, а с болестта на Паркинсон, често следствие от понесени травми по главата, е диагностициран през 1984-та.

Има четири брака, седем дъщери и двама синове. През 2001-ва уговаря Уил Смит да играе ролята му в биографичния филм на Майкъл Ман "Али" - и това превъплъщение печели номинация за "Оскар".

Въпреки заболяването продължава да развива благотворителна и хуманитарна дейност - пътува на мисии до Афганистан и Северна Корея, доставя медицински консумативи в подложената на ембарго Куба, договаря освобождаването на 15 американски заложници в Ирак по време на първата война в Залива.

През 1996 г. в Атланта става първият боксьор, удостоен с честта да запали олимпийския огън при откриването на летните игри.

Отказът да прави компромиси с принципите си и решимостта да върши това, което трябва - без значение на физическата или емоционалната цена, - вдъхновява милиони хора по целия свят, изтъкват организаторите на изложбата I Am The Greatest, която може да се види в лондонската зала "O2" до края на август т.г., за първи път в Европа с експонати от музея Muhammad Ali Center в родния му град Луивил, щата Кентъки, където честват не само живота му, но и принципите, които ни е завещал.