Според американското сп. "Нюзуик" силите за сигурност трябва да отговарят как Анис Амри се е придвижвал безпрепяствено (и въоръжен) в шенгенското пространство, преди да бъде ликвидиран в Милано

България не е допускана в шенгенското пространство, но се оказва, че и без нашето присъствие то вече не е напълно сигурно - доказва го маршрутът, изминат от атентатора на коледния базар в Берлин между 20 и 23 декември.

След като напуска Германия, Анис Амри е минал през Холандия, Франция, Белгия и Италия - при това носейки пистолета, с който е застрелял полския шофьор на камиона убиец.

Първоначалното задържане на погрешния заподозрян

доведе дотам действителният атентатор да бъде идентифициран едва два дни по-късно, което му е позволило да вземе значителна преднина, докато службите из цяла Европа са по петите му.

Виж още: Анис Амри, атентаторът от коледния базар в Берлин, застрелян в Милано

В нощта след нападението охранителни камери улавят тунизиеца на излизане от джамия в Берлин в 3,49 ч. сутринта.

Според холандските власти на следващия ден той е засечен на централната гара в град Неймеген, недалеч от германския Емерих, където било местожителството му. Смята се, че оттам си е взел и нова СИМ карта, открита впоследствие в раницата му, пише холандският в. "Телеграаф".

След това предполагаемият му маршрут продължава с нощен автобус на германския превозвач до Амстердам. Там е забелязан на камерите при гара Слотердайк, съобщават френският тв канал ТФ1 и холандски медии.

Оттук хваща друг автобус, с който прекосява Белгия. Според някои предположения пътуването продължило до Париж, където се прехвърлил на друга линия до Лион. По последни данни обаче охранителните камери са го засекли на брюкселската гара Север.

На 22 декември Амри вече попада в обхвата на камерите за наблюдение на жп гара в Лион, откъдето се качва на влака за Шамбери, информира "Франс прес", като се позовава на източник, близък до разследването.

При пристигането си във френския град плаща в брой за влаков билет, който да го отведе до Торино, а оттам и в Милано - като според италианските власти отново е засечен от охранителните камери.

Така нападателят успява да измине близо 1800 км през четири от 26-те държави в шенгенското пространство без граници. А това, според американското сп. "Нюзуик" означава, че службите за сигурност са изправени отново пред редица въпроси.

Случаят с Амри е сходен с други нападения на радикални ислямисти в Европа

и напомня за Салах Абдеслам, останал на свобода в продължение на четири месеца след атентатите през ноември 2015 в Париж. След въвеждането на извънредното положение Франция възобнови граничните проверки, но Абдеслам е успял да се върне в Белгия, където беше и заловен.

Мехди Немуше, който през май 2014 застреля трима души в еврейския музей в Брюксел беше задържан едва при рутинна митническа проверка в южния френски град Марсилия, докъдето стигнал с автобус през Амстердам.

Изводът е, че опасенията за сигурността и граничния контрол ще играят ключова роля при изборите във Франция и Германия тази година. Лидерката на френската крайна десница Марин льо Пен вече направи изявление, публикувано в кандидатпрезидентския й сайт, че маршрутът на Амри е "симптоматичен за тоталната катастрофа в сигурността, която представлява шенгенското пространство".

Виж още: Как службите в Париж проспаха терора

Популистите другаде, сред които лидерът на италианското движение "Пет звезди" Бепе Грило и противникът на британското еврочленство Найджъл Фараж, вече заклеймиха политиката на ЕС за отворени граници. Фараж, който изигра влиятелна роля за победата на Brexit в референдума, написа в "Туитър", че

Шенген е "опасен за обществената безопасност" и "трябва да си иде"

Пред "Нюзуик" законотворци, бивши водещи фигури в европейските разузнавателни структури и експерти по сигурността призовават за приемането на най-различни мерки срещу опасността, която представлява липсата на държавни граници в Стария континент.

Те са единни обаче в едно: ЕС трябва да се приспособи към заплахата - и то скоро, ако иска да оцелее. Защото по-нататъшни смъртоносни атентати биха допринесли за по-нататъшния възход на крайната десница, която предпочита стени и антиимигрантско законодателство вместо ефективните, но неясни разузнавателни методи.

Виж още: Социални помощи финансирали атентаторите от Париж и Брюксел

Тревожно е да видим как човек, извършил подобен акт, е в състояние да прекоси три от нашите държави и да бъде разкрит случайно, коментира Ален Винантс, бивш шеф на белгийското разузнаване, който се оттегли през 2014 г. По думите му западните демокрации трябва

да наблегнат повече на кадрите и нужните ресурси

Според "Нюзуик" въпреки че в държавите от Шенген се правят спорадични проверки и националните служби за сигурност събират разузнавателни данни за опасни лица (Амри е бил в германския списък с над 500 заподозрени за радикален ислямизъм, способни да извършат насилие!), един от проблемите е координацията между отделните държави от ЕС, които имат различно законодателство, езици, култура - и свои собствени подозрения.

Виж още: Европейските служби на крак за "въоръжени и опасни" терористи

Дори ако Шенген не съществуваше, пак щеше да има проблем, защото граничните проверки във всеки международен влак изискват значителни усилия, отбелязва Ричард Барет, бивш директор на отдела за противодействие на глобалния екстремизъм в британската МИ6.

"Дори в Шенген има някакъв контрол. Очевидно проблемът е в свързването на всички точки от казуса. Въпросът опира до това информацията да се предоставя незабавно на контролните органи във всяка точка", допълва той.

Европейските законодатели споделят неговата загриженост. Френската депутатка Натали Гуле, която съпредседателства комисията по джихадизма, припомня случая с Мохамед Булел. Тунизиецът се вряза с камион в тълпата и уби 86 души навръх националния празник в Ница - нищо че курортът на Ривиерата е и

френският град с най-масирано видеонаблюдение

"Имаме толкова много камери, толкова много следи, оставени от този човек, но няма кой да ги дешифрира. Трябва ни повече разузнаване "на терен", сверяване на данните и човешки ресурс, който да работи с базата данни. Едно е да събираш данни, а друго - да гледаш резултатите от събраното", казва депутатката и призовава за създаването на общоевропейска база данни със самоличността на заподозрените и снимки, които да са достъпни за всички разузнавателни служби.

Виж още: В Европа очакват завръщането на 5000 джихадисти

Същевременно видеозаписът с Амри, разпространен от "Ислямска държава", в който атентаторът призовава към джихад, докато стои на моста Килер в северозападен Берлин, се тълкува от американците така: европейците бъркат в борбата с тероризма и вината не е в Шенген -

джихадистите вече са на Стария континент

"По-големият въпрос е, че това е бил човек, поставен под наблюдение - смята Патрик Скинър, бивш агент на ЦРУ, който е в ръководството на консултанската фирма Soufan Group. - Те (европейските служби за сигурност, бел.ред.) слагат хората в списъци и вероятно си мислят, че мониторингът е достатъчен - но всъщност така и не прилагат мониторинг, защото няма начин това да се осъществи."

Според него няма нужда да се затварят границите - "просто трябва да се арестуват хората, които вече са известни на службите, да не са на свобода".

Повече от две десетилетия след влизането в сила на шенгенските споразумения случаи като Амри ще карат бюрократи и дипломати в Брюксел да си задават екзистенциални въпроси за общността. Също като Винантс, който се пита: "Шенген е сред големите постижения на ЕС, готови ли сме да се откажем от това заради борбата с тероризма?", заключава "Нюзуик".

Източник: сп. "Нюзуик