На днешния 24 март "Гугъл" отбелязва 182 години от рождението на британския художник, дизайнер, поет и печатар

Уилям Морис (1834-1896) е британски художник от XIX век, известен като дизайнер на текстил и тапети, чиито десени са вдъхновени предимно от природата. Името му се свързва с Прерафаелитското братство и английското движение "Изкуства и занаяти".

Освен това е бил социалист, поет, писател, печатар и естет, формулирал златното правило да държим в къщите си само неща, за които знаем, че биха ни били полезни - или сме убедени, че са красиви. 

Морис е и сред първите английски интелектуалци, надигнали глас в защита на българския народ в последните години на османското иго. За това разказва в публикация от 2013 г. във вестниците "Дума" и "За буквите - О писменехь" прочутата британска българистка проф. д-р Мерсия Макдермот. Ето какво пише тя тогава:

Морис напуска мирния свят на изкуството и навлиза в бурния свят на политиката през 1876 г., когато английското общество е потресено от турските зверства след Априлското въстание в България, ярко представени чрез кореспонденциите на Макгахан в Дикенсовия вестник "Дейли нюз".

В много английски градове през август и септември с.г. протестни митинги се свикват не от видни политически личности, а от местни либерални, радикални и работнически организации като лигата "Представителство на труда", която води борба за повече работнически народни представители в парламента.

Трябва да се знае, че макар Гладстон да получава слава за неговите речи и за прочутия памфлет "Уроци по клане", в който подканя турците да напуснат България, той не е организатор на протестното движение, а само се присъединява към него с известно колебание, след като то е в пълен ход.

През цялата кампания в защита на България против участието на Англия като съюзник на Турция в една възможна предстояща война с Русия, ръководството и всекидневното организиране извършват други, по-малко известни в чужбина хора - вкл. Уилям Морис.

През октомври 1876 г. Антони Джон Мундела, радикален депутат за град Шефилд, и един негов приятел предлагат да се свика национална конференция по т.нар. "Източен въпрос". На 24 октомври в. "Дейли нюз" публикува пространно писмо на Уилям Морис, в което той пише за зверствата в България и изразява тревога във връзка със слуховете, че Англия се готви за война, като задава  въпросите: "Заради кого?", "Срещу кого?" и "С каква цел?".

На 15 ноември с.г. той изпраща писмо на Мундела, в което предлага своята подкрепа и дава списък на приятелите си, които имат същите убеждение. Подкрепата на такъв виден поет е добре дошла за Мундела, който се стреми да привлече не само очакваните либерални политици, но и по-широк кръг хора.

И наистина, между онези, които свикват конференцията, освен Морис има културни дейци като писателя Антони Тролоп, поета Робърт Браунинг, критика по изкуство и социални въпроси Джон Ръскин и великия Чарлз Дарвин, който през целия си живот е бил противник на всякакво робство и расизъм с вярата, че всички народи са равноправни.

Конференцията, в която участват около 700 души, заседава цели десет часа на 8 декември с.г.  Морис е седнал на първия ред. Гладстон произнася дълга емоционална реч. В резултат е основана Асоциация "Източен въпрос" начело с няколко лордове. Истинското й ръководство е в ръцете на Мундела като председател на изпълнителния комитет, и на Морис - като касиер.

През следващата година и особено след започването на Руско-турската война  Морис продължава да води дейна борба срещу влизането на Англия в нея като съюзник на Турция. Но тази борба не е лесна. През 1875 г. британското правителство купува много акции в Суецкия канал, а през 1876 г. кралица Виктория получава титлата "Императрица на Индия".

Една победа на Русия във войната означава опасно засилване на нейното влияние в Близкия изток и заплаха за английските империалистически интереси. Самата кралица изказва възмущение от проведената конференция и дори иска нейните организатори да бъдат дадени на съд!

Някои от членовете на Асоциацията смятат, че царска Русия не се отличава от султанска Турция по тиранството си и една нейна победа ще укрепи реакцията, докато едно поражение би могло да избави руския народ от царизма.

Морис търси да привлече и други съмишленици. Той публикува "Манифест до работниците на Англия", в който ги призовава да не позволяват на алчни богаташи да ги въвлекат в една несправедлива война, защото не руският народ, а именно те са техните истински врагове.

През януари 1878 г., когато победоносната руска армия доближава до Цариград и все още има опасност Англия да се намеси във войната, видният профсъюзен деятел Хенри Броодхърст урежда конференцията "Работническа демонстрация за неутралитет". По предложение на Броодхърст Морис създава песента "Събуждайте се, момчета!" Нейните последни строфи гласят:

Отхвърлете срама,
отхвърлете лъжата,
отхвърлете турчина!

Песента е пята с въодушевление от участниците в конференцията в присъствието на самия Морис, който също произнася пламенна реч.

През февруари 1878 г. Морис подготвя ново събрание и убеждава Гладстон да произнесе реч на него. Но либералните депутати започват да се колебаят и събранието е отменено. Това е началото на неговото разочарование от либералите и от самия Гладстон.

През следващия месец Морис заминава да лекува най-голямата си дъщеря в Италия. Там той не престава да се интересува от ставащото в Англия. Публикува есе, в което разобличава английската външна политика не само на Балканите, но и в Афганистан и Южна Африка.

Морис заслужава признателността на българския народ, защото е между първите, вдигнали глас в негова защита. Той участва в борбата срещу политиката на Дизраели, извършвайки "черната работа", без която не може да се осъществи никаква кампания - а когато други обръщат гръб на борбата, той остава докрай верен на делото", обобщава Мерсия Макдермот, като напомня на страната ни, че делото му заслужава нашата признателност.