Българите дават най-ниска оценка за състоянието на страната си, искат да карат автомобили родно производство и са особено песимистично настроени спрямо бъдещето, сочи изследване за потребителските навици в Европа, обобщено от "Дойче веле"

Времената се менят - това е основният извод на проучването на БНП Париба, цитирано от Българската редакция на "Дойче веле", от което ясно се вижда, че поради или въпреки повсеместната глобализация и индустриализация хората все повече търсят близост, естественост, автентичност и сигурност. Искат да знаят какво потребяват с акцент върху регионалните продукти, давайки си сметка, че така могат и да подкрепят регионалната икономика.

Все пак какво е значението на "регионалността" за гражданите в различните европейски държави? Как се развива тази тенденция в отделните страни и в кои случаи е уместно да се говори за регионално потребление? Защото хората решават да купуват именно местни продукти и какво би могло да им попречи да го направят?

Отговорите на тези въпроси определено са интересни - особено за предприятията и търговските вериги, които получават по този начин ориентир.

Половината от запитаните европейци казват, че предпочитат да купуват продукти, произведени в собствената им страна (на първо място са хранителните стоки с 87%), за 22% от гражданите произходът на продукта няма абсолютно никакво значение, а 17% заявяват, че не ценят особено местните продукти - точно обратното.

Основните причини да се предпочита родното производство са три: загриженост за околната среда, подкрепа за местната икономика и за местния трудов пазар.

Същевременно се откриват различия в отношението към регионалните продукти в различните части на Европа - за западноевропейците това са продукти от техния регион, докато средноевропейските потребители разбират под понятието по-скоро национални, респективно европейски продукти.

Оценката на България не е добра

Изследването стига до заключението, че настроението на потребителите като цяло се е подобрило значително - покрай настъпилите подобрения в собственото им положение. Смята се, че тази тенденция е трайна, но се отбелязва също, че нещата лесно могат да се преобърнат, ако растежът отслабне, а социалната несигурност се увеличи.

Прогнозираният растеж (на БВП) в Европа за годината е 1,8%, на който фон България се класира много добре с прогноза от 3,1%. По-добри са само показателите на Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Макар и минимално - 0,1% - подобрение има и в личната ситуация на българите, но пък в това отношение влошаване се наблюдава само в три държави: Белгия, Франция и Швеция.

Като цяло оценката, която българите дават за състоянието на страната си, е най-ниската в сравнение с данните от другите държави - 3,7 по скалата от 1 до 10 (срещу 7,4 в Норвегия, която е шампион в категорията). А що се отнася до личното състояние: по същата скала българите го изчисляват на 4,8, което ги поставя на предпоследно място преди унгарците. Както излиза от проучването, най-добре в това отношение са датчаните.

Българите са и в групата на хората, които смятат, че покупателната им способност през последните 12 месеца е намаляла - така мислят 40% от анкетираните. Но пък във Франция същият показател е 59%, докато в Дания - само 17%. Принципно се открива стабилност в това отношение в европейски мащаб - при 44% не са настъпили изменения. В осем от 17-те държави, включени в проучването, покупателната способност се е увеличила, а най-високо в класацията са норвежците - с 46% ръст.

Що се отнася до склонността към спестовност, в България е отчетен значителен ръст от 17%, въз основа на който излиза, че повече от половината граждани (53%) биха искали да пестят повече. Но пък получават и "бронзов" медал, отговаряйки утвърдително на въпроса "Дали в следващите месеци бихте искали да харчите повече?". България е класирана на трето място след Румъния и Италия.

А на кои им се харчи най-малко? Нищо изненадващо - на швейцарците. Все пак от това, че на българите им се харчи, ни най-малко не следва, че имат възможността да го направят - само 3% заявяват, че разполагат с нужните средства за това.

Българите са песимисти

А дали са готови българите да плащат повече, за да купуват стоки, произведени в региона? На челните позиции - като привърженици на качеството на местните продукти - са австрийци, италианци, германци и румънци със средно 90% одобрение. В България пък само 50% казват, че намират качеството на тези продукти добро.

Това, което се радва на успех, са българските хранителни продукти - те се харесват на 94% от анкетираните (само италианците харесват храните си повече, 96%). Следват мебелировката и дрехите със 74% одобрение, козметичните и хигиенните продукти (61%), електрониката (18%) и - невероятно, но факт!: 11% от анкетираните българи биха искали да карат коли българското производство.

Авторите на проучването отбелязват, че българите се различават от съседите си по това, че гледат особено песимистично към бъдещето - и в личен, и в общ план. Освен това са сред малкото страни, които дефинират "регионалните продукти" като продукти, произведени в тяхната държава. Ако на потреблението на този вид продукти се гледа като на нещо важно, то е предимно по патриотични съображения - екологичният аспект отстъпва на заден план.

Проучването е било осъществено в 17 държави, в които са били анкетирани 13 800 души на възраст между 18 и 75 години. Основният извод е, че европейските потребители ценят регионалните продукти, тъй като държат на доверието и качеството. Потреблението на този вид продукти създава усещането, че действаш отговорно. За което потребителите са готови да плащат и повече.

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"