Откъс от новата книга с пътеписи на журналиста Николай Н. Нинов, озаглавена "Намерени от чудесата"

йНиколай Н. Нинов, автор на нашумелите приключенски сборници "Повторени сънища. Фотописи от мистична България" (2015) и "Времето гледа с десет очи. Пътеписи от мистична България" (2017), има нова книга за любителите на древните тайнства.

"Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България" отново описва слабо познати места и обекти, много от които отсъстват от карти и пътеводители, като ги илюстрира с цветни фотографии и допълва с GPS индекс за бъдещите туристи.

Това е третата част от поредица, посветена на разнообразието от скални образувания, мегалити и живи светилища по нашите земи. Журналистът разказва за още забравени обекти и смайващи ритуали в родопските села, за неизследвани протодолмени в Средна гора, за олтарната площадка "Енергийната скала" под Белинташ, обърнатата пирамида в Тетевенската планина и др.

Пътешественик по душа, той е наричан от колегите си търсач на неоткрити места, любител на древните загадки и тайни. А за приятелите си Нинов е приключенец по дух, с око за природните вълшебства, обясняват издателите му от "Сиела".

Премиерата на "Намерени от чудесата" е на 4 септември, сряда, от 18,30 ч. в столичния книжен център "Гринуич" (бул. "Витоша" 27), представена от Георги Тошев и Иван Панкев. Предлагаме ви откъс от книгата, предоставен от издателството:

Стигналите дотам знаят: отсечката до Жълтата скала (Саръ кая) е тегло. Началните метри са брутални, изцеждат силите докрай. Прилазваш по стръмнината, пуфтиш като печка на педя-две от изронената пътека и нито шевовете с ниши ще видиш, нито страшноватите силуети над тях, нито лешоядите – те са видими само от отсрещния бряг на Арда или от някогашното занемарено шосе за Крумовград.

Щом приключиш с този зор обаче, едни висящи туфи те срещат, едни мечтателни каскади в зелено и синьо, които, ама хич не очакваш да лентяйстват в такава затънтеност. А тъкмо тук им е ареалът, в защитената местност Орешари. Разчитайки на дъждовете и влагата, румелийските трахелиуми виреят в пукнатините на варовика и са сред застрашените редки растения. Погалваме бухналите красавци и настъпваме в гора от габър, тис и повет.

След 20-ина минути лъкатушене на североизток стълба­та, скована по заръка на нашия приятел Юмер Тасим, ни доставя в Поп-Мартиновата дупка. Свърталището на митичния поп с ка­толическо име, обитавал според сказанията далеч по-страховити укрития, тъмнее под низ от 12 трапецовидни ниши, пове­чето увредени от бурите и пороите. Оформен също като трапец, входният отвор гледа към асфалтовите вени за селата Пчелари и Долно Черковище, край които е развит светилищният комплекс, обхващащ Кован кая, Аул кая и Хамбар кая.

Гробница, храм, убежище, отшелие – няма единогласие за из­дълбаното четириъгълно помещение (2,75х1,50х1,70 м), нито за да­тировката (XII-VII в. пр.Хр.). Открояват се преддверие, камера с цокъл, каменно корито, полица и стенни ниши в нея, таваните са сводести. Личи и жлеб за масивен капак, който е затискан вероятно с греда, затъквана в окръглените легла от двете страни на входа.

Именно в капака, залоствал обиталището отвътре, се пре­пъват допусканията за гробница или урнохранилище с погребални дарове, включително за олтар и обредни действия. Обърнат на север (350 м н.в.), входът също ги изключва – скалните домове за мъртъвци следват по правило посоките на слънцето.

Не че предположенията за скривалище или монашеска обител са непоклати­ми (стои се приведен, късо и тясно легло за нормално телосложе­ние, дупката в скалата се забелязва отдалече), но и дрънканиците, че поп Мартин е миткал насам, че наистина го е имало на този грешен свят, не издържат отникъде. Освен в преданията, преми­нали отдавна в легенди, а оттам и в иманярските записки. Там разказът тече плавно и благо, тече на тихо, топло, стъмнено. И както е угодно на разказвача. И всичко си е на мястото. И се при­ема без капка съмнение, в унес.

В тези описания поп Мартин е родом от Русенско, друг път от Смолянско, трети път от Еленско, Чипровско, Троянско, Никополско.

Веднъж реже къс по къс попадията си, поругана от търновския паша, втори път не я пипа, но кълца заради същото ту русенския, ту видинския, ту плевенския и кой ли не още валия.

Следващ път хвърля жена си с камък на шията в блато. Или я зазижда жива в пещера. Или я бута в Дунава от канара, заедно с па­шата, който я потурчил.

Уж има дъщеря поп Мартин, уж няма, уж има четири дъщери. Появява се и негов син, после още един.

И друга жена се явява, няма да е все изоставен я от алчната си, невярна и хубава попадия.

Някъде е куц, другаде не е.

Разпопва се в Русенския край, че и в Дряновския.

Но по-важно е, че мъсти наред и навсякъде, че мие с кръв своята и всяка друга поругана чест, че раздава гибел без пощада, без коле­бание, до забрава.

Не си е поплювал този епичен разбойник, грабейки и наказвай­ки стряскащо според сладкодумните повествования. Първо заро­вил крадливия Реджеб бей в злато до шия, за да му отсече главата, сетне похитил лихваря изедник Яко, като известил братята му, че ще им го върне срещу 140 хил. жълтици. В отго­вор Яковите близки изпратили 100 души да заловят поп Мартин и шепата му авери. Но преди да се върнат с увесени носове, зловеща пратка стреснала братята. Тя съдържала безименния пръст на Яко, заедно с пръстена му и бележка златото да е на уреченото мяс­то без закъснение. Инак ще последва доставка с лявата му ръка до китката, след това и вързоп с главата му. Приготвили братята алтъни, каруци, коне, но се забавили с няколко часа. Предали все пак златото, но получили Яко, държащ в пакет отрязаната си длан…

Източник: ИК "Сиела" / Николай Н. Нинов