Испанската медсестра, която стана първия заразен в Европа, оздравя, но това не е основание да притъпим бдителността си. Пред в. "24 часа" български специалисти обобщават ситуацията, като дават ценни съвети

Много смъртоносен, изключително заразен при пряк контакт с телесни материи, но и лесно разрушим с дезинфектанти и най-оптимистичното засега - не се предава по въздуха. Това е вирусът ебола от сем. Филовириде. Всъщност става дума за четири разновидности, от които причинителят на сегашния пожар в Западна Африка - щамът Заир, е обявен за най-агресивен.

Толкова ли е страшно, или някой преувеличава,

се питат всички след поредната порция новини за доказани и съмнителни случаи в Европа и САЩ. Ебола е най-сериозната глобална заплаха на съвремието, отговаря Световната здравна организация (СЗО). Преди 2 месеца проблемът бе локален за Африка, но днес вече е световен. Терминът "епидемичен взрив" бе сменен с "епидемия".

Виж още: Паниката от ебола в Македония се оказа излишна

Ебола е описана като заболяване през 1976 г. и оттогава периодично избухва на вълни. Вирусът преминава сред хората при консумация или контакт с болни прилепи, антилопи, маймуни.

Снимка от птичи поглед на Ямбуку, Заир, където през 1976 г. са регистрирани първите клинични признаци на вируса ебола при пациент в мисионерска болница, за когото се грижели холандски монахини. За седмици селцето било пометено от смъртоносната хеморагична треска. От американския Център за контрол и превенция на заболяванията и други сродни организации успели да спрат заразата да не се разпространи отвъд района и Западен Судан

Досега са известни 10 вълни в африкански страни. Сегашната епидемия обаче е най-смъртоносната досега с близо 4500 починали от януари насам. Заразените са общо 8914. За начало се смята контакт на 2-годишно дете с прилеп в Гвинея в края на 2013 г. В момента най-засегнатите страни са Гвинея, Сиера Леоне и Либерия.

"Ако не се вземат адекватни мерки, обхватът може да се разрасне значително, като се засегнат и други африкански страни и се осъществи износ към други континенти. Не очаквам пандемични размери, защото начинът на предаване не го предполага и ако се внесе в развита страна с добра медицинска мрежа, инфекцията ще бъде поставена под контрол", обяснява главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев пред "24 часа".

Виж още: 11 въпроса и отговора за епидемията от ебола

След като страни като САЩ, Испания и Германия имат случаи на ебола на своя територия, а първите две и заразяване на медицински персонал, стана ясно, че всяка страна може да очаква внос на заразата. Повечето инфекционисти у нас смятат, че

първият случай на ебола тук е въпрос на време

"Дали ще стане това, зависи от развитието на епидемията в бъдеще. Никъде няма гаранция срещу внос на заболяването, но рискът е значително по-висок за страни, които имат интензивни връзки със засегнатите 3 страни от Западна Африка. Ние сме в по-добро положение, защото нямаме почти никакви контакти с тези страни - нямаме работещи там граждани, нито посолства, не поддържаме икономически връзки", казва д-р Кунчев. 

Като се прибавят липсата на директни самолетни връзки и ограничените до минимум пътувания в двете посоки, това ни дава по-голям шанс да избегнем внос на вируса, смята той.

Виж още: Епидемията от ебола излиза от контрол

Това обаче не означава, че България не се готви за адекватен отговор. Засега най-вероятният начин за пренасяне на заболяването в България е заразен човек в инкубационен период - до 21 дни максимум, но най-често 7-10 дни, да пристигне у нас. Може да стане със самолет, на сухоземна граница, с кораб (най-малко вероятно) или да влезе нелегално през зелена граница като бежанец, уточнява д-р Кунчев.

По всички посочени направления са предприети мерки и ако попадне човек със симптоми, трябва да мине още прегледи и изследвания. У нас повечето имигранти са от Сирия и Афганистан - до 80-85%, а от Африка преобладават хора от Алжир, Етиопия, Сомалия, Мали, Камерун.

И за тях важи правилото, че подлежат на преглед, изследвания и наблюдение, каза още д-р Кунчев. Ще продължим да пазим границите, но ключът към успеха е да поддържаме висока готовност на цялата система за реакция, убеден е държавният здравен инспектор.

Какво означава това на практика?

Оттук нататък всеки лекар в спешната помощ, джипитата, в болниците и ДКЦ трябва да търси епидемиологична анамнеза при наличие на: температура над 38 градуса, главоболие, диария, повръщане, кръвоизливи. Ако случаят отговаря на дефиницията на заболяването, лекарят трябва веднага да го изпрати в инфекциозно отделение, клиника, болница и да уведоми районната здравна инспекция (РЗИ).

След това епидемиолозите трябва да издирят контактните, да ги разпитат, изолират, изследват, да разпоредят дезинфекция, наблюдение и пр. Само това гарантира, че дори да има внос на заразата, няма да се стигне до широко разпространение и ще остане под контрол, казва д-р Кунчев. Ключовото значение на подготовката на медицинските кадри за работа с болни от ебола се доказа със случаите на заразяване на медсестри и санитари в болници в Испания и САЩ.

Заболялата санитарка Тереса Рамос в мадридската болница "Карлос Трети" стана първият случай на местно предаване на ебола в Европа. Тя е била в екипа, обслужвал заболелите от ебола в Африка двама испански свещеници, които починаха. Европейската комисия прати свои експерти в разследването на случая.

Виж още: Най-лошият сценарий: Над милион болни от ебола до януари

"Имах възможност да разговарям с колегите от Испания и екипа от експерти на Европейския център за контрол на заболяванията, който беше в Мадрид по случая. Заключението, макар и предварително, е, че

въпросът е не толкова в тежките изолационни костюми, а в тяхната правилна употреба

При работа с високо заразни материали дори минималното попадане на телесни течности от болния по лигавици на уста, нос, очи и др. може да доведе до заразяване", разказа д-р Кунчев, който участва в експертна среща на центъра в Стокхолм тези дни.

Оказва се, че то става вай-лесно при неправилно събличане на вече замърсен костюм и  неговата дезинфекция. Вирусът на ебола не "лети" във въздуха, но е в огромни количества в телесните течности и всичко, което замърсено с тях. Затова и е много важен въпросът какво защитно облекло е достатъчно за медиците, лекуващи хора с ебола.

"Санитарката в мадридската болница е била със защитно облекло според изискванията, но при сваляне на костюма задължително трябва да присъства и второ лице, което да гарантира дезинфекцията и правилната технология по свалянето му", каза д-р Кунчев. 

Д-р Том Фридън, директор на американския Център за контрол на заболяванията (CDC), в жълт защитен костюм, се готви за деконтаминация след посещение в отделение за лечение на ебола, открит от "Лекари без граници" в либерийската столица Монровия през август 2014

Лекарите, работещи в заразените страни, продължават да смятат, че по-обикновен защитен костюм с маска, очила и ръкавици е достатъчен, но трябва да се внимава за допълнително замърсяване при свалянето му. Обслужването на болен с показваните по медиите тежки изолационни костюми с ниво 4 на защита е почти невъзможно, отсичат инфекционисти и епидемиолози.

"Само след 20 минути в такъв костюм човек е изпотен, изтощен, изнервен и най-силно от всичко желае да излезе от него и да диша свободно. Това често води до прибързване, грешки и възможност за заразяване", обяснява д-р Кунчев.

Какво конкретно трябва да правят лекарите и медицинският персонал от всички нива на здравната система у нас при работа с ебола, са разписали експерти в нови указания. Те са публикувани в сайта на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Пуснат е и алгоритъм в графичен вид за оценка на съмнителен за ебола случай. В детайли е описано как се вземат и транспортират кръвни проби, как се борави и как се унищожават еднократните консумативи, с какви концентрации на хлорни разтвори се дезинфекцира, как се пере болничното бельо и др.

Виж още: Ебола - има ли опасност за България?

Симптомите на ебола в ранна фаза приличат на симптомите при инфекции като грип или малария: повишена температура, мускулни болки, слабост, главоболие, възпалено гърло, пише в указанията. След това може да се явят гадене, повръщане, диария, болка в корема, обърканост, обрив, както и кръвотечение от кожата, лигавиците, очите, ушите, стомаха и червата, пикочните пътища, които завършват с поражение на всички органи.

Подозрение за ебола има,

ако пациентът е с температура над 38 градуса, пристигнал е от държава, в която има ебола и първите симптоми са се появили до 21 дни след пристигането, обясни проф. Тодор Кантарджиев, шеф на НЦЗПБ. Там се намира лабораторията, която изследва и потвърждава вируса на ебола чрез генетични методи. Изследвания по желание не може да се правят, уточни проф. Кантарджиев.

За медицинския персонал в болниците, където биха попаднали хора с ебола, се изискват поне "ръкавици, непромокаема престилка, предпазни очила или лицев щит/шлем, лицева маска".

"Реакцията и ресурсите, които се влагат сега, са значително по-големи и резултат ще има. Лошото е, че беше изпусната възможността заболяването да се ограничи само в първоначалните 3 засегнати страни. Допълнителен малшанс беше и това, че то възникна в страни с много слаба до липсваща система на здравеопазване и първите няколко десетки случаи бяха направо пропуснати", казва д-р Кунчев и прогнозира:

"Перспективата пред Европа и развитите страни е да организират адекватен и мощен отговор и аз съм сигурен, че това ще даде резултат и епидемията ще бъде ограничена. Това обаче няма да стане бързо и ще струва много скъпо."

Източник: в. "24 часа", илюстрации: CDC

Карта, съставена от Центъра по контрол на заболяванията в САЩ, показва разпространението на ебола в Западна Африка, където през октомври жертвите станаха почти 5000.

Източник: в. "24 часа"