Три билборда извън града - филмът на годината?

Независимо дали ще получи "Оскар" за най-добър филм, съвременният уестърн на Мартин Макдона вече има достатъчно отличия, а най-сигурна е статуетката за изпълнителката на главната роля Франсис Макдорманд

При Мартин знаете, че всяка дума, написана от него, и изпълнението, което ще ви предложи, ще приковат зрителите, коментира продуцентът Греъм Броудбент, който работи с Макдона по предишните му филми - трилъра "В Брюж" и криминалната комедия "Седемте психопата", а сега и в "Три билборда извън града", фаворитът за "Оскар" измежду деветте заглавия в номинациите.

Това е едва третият филм на 47-годишния Мартин Макдона като сценарист и режисьор, извън основното му амплоа на театрален драматург, популярен у нас с пиеси като "Ръкомахане в Спокан", "Пухеният", "Самотният запад", "За Господ забранено" и най-новата, "Палачи", постановка на "Театър София".

В актива на ирландеца вече има "Оскар" - за късометражния Six Shooter (2004), и една номинация за сценария на "В Брюж". Сега той е кандидат в две категории - оригинален сценарий и най-добър филм (като продуцент заедно с Броудбент и Пийт Чернин), като току-що спечели тези отличия на британските награди БАФТА.

Филмът, който у нас имаше премиера на Киномания, а по кината излиза от този петък, 23 февруари, вече заслужи "Златен глобус" при драмите плюс БАФТА за най-добър британски филм. В актива му има още награда на публиката от кинофестивала в Торонто и цели седем номинации за "Оскар".

Най-сигурна от всички категории е статуетката за Франсис Макдорманд. 60-годишната американска актриса вече е печелила "Оскар" за главна женска роля с "Фарго" (1996) на братята Коен, единият от които - Джоел - е неин съпруг от 1984-та.

Тогава тя заслужи Академичната награда с превъплъщението си в местната шерифка, но този път е от другата страна на барикадата. Общото между двата филма е и музиката на номинирания за "Оскар" Картър Бъруел.

"Милдред Хейс е силна, решена на всичко и буйна, но е съкрушена душевно. Това задвижи историята", обяснява авторът. Сюжетът е вдъхновен от два билборда със сходен текст, на които се натъкнал, докато пътувал из САЩ преди 20-ина години. Реших наемателят им да е една скърбяща майка и оттук нататък сценарият се пишеше почти сам, спомня си Макдона.

Предизвикателството към актрисата е да изобрази на екрана съвременна героиня в класически уестърн с изпълнение, което фокусира внимание изцяло върху нея.

"Наистина си я представях физически донякъде като Джон Уейн, защото нямаше женски образ, който да е толкова близо до Милдред - обяснява Макдорманд. - Тя донякъде е като непознатия мъж в спагети уестърните, който пристига в едно градче, обикаля улицата с извадено оръжие и изпозастрелва всеки, който му се изпречи. Само в случая единственото оръжие, което Милдред използва, е нейният ум."

"Може да го видите в начина, по който се движи, и в поведението й като цяло - допълва думите й режисьорът. - Мисля, че Джон Уейн се превърна в образец за Франсис. Но според мен в нея има и по нещо от Марлон Брандо и Монтгомъри Клиф."

Милдред е първата главна героиня във филм на Макдона, но и може би най-непреклонният му персонаж.

"Изглежда, че местните власти са твърде заети да тормозят чернокожи, вместо да се безпокоят за разкриването на истински престъпления. Помислих, че тези три билборда може да ги накарат да се концентрират върху работата си." (Милдред Хейс)

В основата на "Три билборда извън града" е конфликтът между Милдред и шефа на полицията в градчето Ебинг, щата Мисури. "Сюжетът е за войната между двама души, всеки от които е донякъде прав за себе си - отбелязва Макдона, - и именно това предизвиква толкова напрежение и засилване на драматичните тонове."

Двамата актьори от филма, които спечелиха БАФТА - Сам Рокуел и Франсис Макдорманд

Създалото се напрежение се превръща в изследване на това какво се случва, когато яростта не може да бъде овладяна. Докато напрежението ескалира, филмът изследва теми като разделението, гнева и моралните ценности.

"Какво ще направиш, когато се терзаеш от загуба и гняв, от които не можеш да се отървеш? Какво ще направиш, полезно или вредно, за да промениш ситуацията и да си доволен от направеното? - пита се Макдона и продължава: - Интересна идея е да се изследва онова, което се случва, когато си изгубил всякаква надежда, но решаваш да не се отказваш, докато надеждата все пак се появи на хоризонта. Мисля, че онова, което отличава нашата история от другите криминални филми, е именно въпросът какво би се случило, ако всъщност този случай няма разрешаване?"

Вероятно най-голямото предизвикателство пред режисьора и сценариста е да балансира елементите на черна комедия с историята на Милдред и нейната мисия, която е изцяло плод на емоциите й. Когато позволява на героите да се потопят в мъката от загубата, неправдата и собствената си съпротива към промяната, той решава да се осланя на хумора, дори ако е прекалено черен и остър.

"Това, което се е случило с дъщерята на Милдред, е отвратително и ужасно. За мен най-важното беше да запазя стила на комедия, ако ще дори прекалено черна, и да се уверя, че в борбата срещу безнадежността на ситуацията Милдред няма да загуби разсъдъка си", казва Макдона.

Отличителният му стил в драматургията, който смело смесва жанровете, допада на всички актьори във филма. Лукас Хеджис ("Манчестър край морето"), който играе сина на Милдред, отбелязва: "Диалозите на Мартин са фантастични и свръхреалистични едновременно, което е мечтаната комбинация за всеки актьор. Той пише емоционално правдиви текстове, които се извисяват почти в стила на Шекспир."

Аби Корниш, която след "Седемте психопата" тук е съпругата на полицейския шеф (Уди Харелсън), допълва: "Има нещо много сурово в тона на Мартин. При него няма никакви измислици и бутафории, напротив: всичко е съвсем истинско."

Според самия Макдона това е най-трагичният сценарий на филм, който някога е писал - но същевременно е посветен и на търсенето на надеждата.

"Отправната точка е доста тъжна, но има много елементи на комедия, а се надявам да има и моменти, които ще трогнат всеки - споделя той. - Предполагам, че този филм отразява начина, по който аз гледам на нещата от живота. На моменти виждам тъгата, но винаги се опитвам да я съпоставя със светлата страна, като добавям хумор, колкото и черен да е той, и се опитвам да се преборя с безнадежността."