Животът в столицата е с 30% по-скъп; близо осем пъти е разликата в доходите между най-богатите и най-бедните българи

Необходимите средства за издръжка на 4-ри членно домакинство, включващо двама родители и две деца, са 2325 лв., сочат последните данни на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. С тези средства е възможно да се осигури покриване на разходите за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.

Средно издръжката на живота за член на семейство с две деца е 581,31 лв., което означава, че ако работната заплата е единственият източник на доходи, нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1163 лева за всеки от двамата родители, или бруто 1489 лева.

За сравнение - през декември средната работна заплата у нас е чисто 876 лева, което означава, че изостава с около 25% от необходимите стойности за издръжка, посочват от КНСБ.

За София обаче трябват повече пари - според изчисленията 3023,64 лв., или 30% над средното за страната, което значи не по-малко от 1512 лева заплата за всеки родител. В същото време официалните данни за трудовите възнаграждения в София през четвъртото тримесечие на миналата година отчитат чисто 1151 лева (1476 лева бруто), което е с близо 24% под необходимата сума за издръжка на 4-членно домакинство. 

Виж още: НСИ измери 2,8% годишна инфлация за 2018 г.

Издръжката на живот отчита слаб тримесечен ръст (1%), а на годишна база - до 3,3%. Основен принос за повишението на издръжката имат хранителните стоки (с ръст 3,9% на годишна база), а покачването при нехранителните е 1,1%.

За последните 10 години издръжката на живот у нас е скочила с 22,7%, като според данните на ИССИ драстично е нараснала и амплитудата в доходите на най-бедните и най-богатите - от 6,1 пъти през 2012 г. до 7,7 пъти през 2016-а, което е най-високата разлика за страна от ЕС. 

Данните за подоходното разпределение показват, че с общ доход на човек до 314 лева, колкото е линията на бедност, са 27,1% от домакинствата, или близо 1 955 000 души.

При най-голям процент, 45,1 на сто от домакинствата, или около 3 253 000 души, доходът на човек варира между линията на бедност и необходимите средства за живот, а 27,8%, или около 2 млн. души, разполагат с доход на човек, който надхвърля издръжката на живот.

Виж още: Ръст на кредитите над 1 млн. лева отчита БНБ

Неравенство има и в спестяванията на българите, отчитат от КНСБ, като се позовават на социологическа агенция "Тренд", според чието изследване около 70% от българите не разполагат с банкови депозити и не спестяват.

Общият брой на депозитите до 1000 лева са 64% от всички депозити на домакинствата, показват данни на БНБ от декември, което лидерът на КНСБ Пламен Димитров тълкува като тенденция за намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и обратен тренд при високите. Депозитите до 1000 лева са със 7,2% по-малко, а най-голям ръст бележат депозитите между 200 и 500 хил. лева.

От института на КНСБ отчитат и бързо доближаване на цените у нас до средните ценови равнища в ЕС. Така хранителните стоки достигат 71% от средното равнище в ЕС, цените на електроенергията - 64,6%, а до 66,5% от европейските са разходите за транспорт. 

Същевременно средните доходи на българите са с пет пъти по-ниски в сравнение с доходите във Франция и Холандия и шест пъти по-ниски, отколкото в Германия.

Източник: КНСБ