Този път на кино - в поредния документален филм от режисьора на "Стоичков" Борислав Колев, показван тази седмица и във Варненския затвор, където някогашният шампион по вдигане на тежести Ангел Генчев излежава поредната си присъда (видео)

1988 г., олимпийските игри в Сеул, Южна Корея. Българският щангист Ангел Генчев става шампион в категория до 67,5 кг с уникални световни рекорди и смазваща преднина пред конкурентите.

След последния си опит Ангел прави задно салто, което се превръща в неофициална емблема на олимпиадата. Кадри със салтото се въртят по световните телевизии, а фотосът се разпространява от водещите информационни агенции. Медиите тръбят, че

Ангел Генчев е сред най-големите герои на игрите

Ден след своя триумф щангистът, признат за един от най-големите таланти в историята на този спорт, се оказва в епицентъра на жесток скандал. Но за Ангел това е само първият кръг на Ада. Той ще трябва да мине и през останалите...

Златният медал е изискан обратно. Държавата заклеймява детронирания шампион и отнема състезателните му права за две години. След задното салто животът му тръгва стремглаво назад.

Започва затъването на един силен мъж, който воюва срещу собствената си злощастна съдба с ярост и гняв. Следват години наред

лишаване от свобода в няколко български затвора...

Така звучи в резюме "Салто мортале" - филмът на кинокритика Борислав Колев, който представяше страната ни в документалния конкурс на София филм фест 2015.

Режисьорът на "Стоичков" успява да запечата и сълзите в очите на щангиста, и наранената гордост, скрита в тях, и хумора, с който прикрива болката и съжалението, и чудовищната му сила.

"В Ангел Генчев виждаш един човек, който е забравен и е на дъното. Той е безкрайно мотивиран, готов е на всичко, за да се чуе за него", споделя Колев. Героя си той смята за много сложен,

продукт на една порочна система за правене на шампиони

Когато тази система спира да съществува, човекът се оказва на улицата, в джунглата. Но филмът определено не го представя като положителен персонаж.

"Голям шампион е, изключителен талант, знае как да печели битките на подуима, но губи войната със собствените си демони. Не успява да се пребори със своята тъмна страна", заключава режисьорът.

Сега "Салто мортале" стига и до Варненския затвор, където Генчев излежава ефективна присъда. Двете прожекции там на 14 април стават факт благодарение на директора на институцията, окръжния прокурор на морската столица и Министерството на правосъдието .

Преди това "Салто мортале" има прожекция в родния му Търговище, а тази сряда, 13 април, в пленарната зала на Община Варна открива варненското издание на "София филм фест за учащи".

Премиерата му преди година съвпадна с поредния положителен допинг тест, с който изгърмя почти целия национален отбор по вдигане на тежести - и преждевременната смърт на последния ни олимпийски шампион в този спорт, Милен Добрев.

Виж още: Допинг и смърт в българските щанги

Генчев, който има в актива си медали, европейска титла

и поставени световни рекорди, е прекарал повече от десетилетие по българските затвори, по собствените му признания в интервю пред жълт вестник.

В началото на 2014 г. бившият щангист, вече на 46, получи и ефективна присъда за хулиганство от Районния съд в Разград, след като наругал прокурор по друго дело срещу него в Исперих...

По време на олимпийския му успех - и залавянето с фуросемид в допинг пробата - треньор на отбора е най-емблематичната фигура в българските щанги, Иван Абаджиев.

Просто не приехме предложението на СССР за подялба на медалите,

те се ядосаха и някои наши трябваше да изхвърчат, за да може съветски щангисти да спечелят титлите, обяснява Генчев днес, след като е излежавал присъди за хулиганство, изнасилване (за което твърди, че е набеден), незаконно притежание на оръжие, бягство от затвора. 

Преди време обаче той заявява, че е благодарен, задето е прекарал толкова години зад решетките - "защото ако не бях вътре, щях да бъда в гробищата". Въпреки падението му видеоархивите, а вече и киното, пазят спомена за рекордния му опит на 202,5 кг в Сеул, в конкуренция с досегашния рекордьор Милитосян (СССР).