Прочетете първи откъс от книгата, която футболната звезда представя официално пред феновете си на 10 ноември

Димитър Бербатов е в заника на футболната си кариера, на 37 - и точно сега се появява неговата автобиография, озаглавена "По моя начин". Представянето на луксозното издание пред фенове и читатели е на 10 ноември в книжарница "Сиела" в "Парадайз център", където всеки може да получи автограф и да се снима с автора.

Първият откъс, предоставен от издателите, е посветен на епизод от престоя му в "Манчестър юнайтед" (2008-2012) - когато става двукратен шампион на Англия, голмайстор на Висшата лига, първият футболист в историята на клуба от Втората световна война насам, който отбелязва хеттрик на вечния враг "Ливърпул", първият чужденец и четвъртият футболист изобщо, вкарал пет гола в един мач, а трите му хеттрика са едва третото подобно постижение в цялата история на английския футбол...

Вечерта на 8 декември 2009 г. "Манчестър юнайтед" гостуваше на "Волфсбург" в Шампионската лига в мач за първото място в групата. Докато моите съотборници се подготвяха за мача, аз сутринта на същия 8 декември 2009 г. постъпих в "Йоркшир клиник", за да ме оперират. Умрял от страх.

При други обстоятелства докторът щеше да дойде с мен, но сега беше във Волфсбург, нямаше кой да ме придружи. Още рано сутринта се събудих нервен. Станах. Първата ми мисъл беше да проверя крака. Сякаш се чувствах по-добре. Истина ли беше, или си внушавах, защото така ми се искаше?

От "Манчестър юнайтед" ми изпратиха шофьор да ме закара. Блъсках си главата с размисли и си тествах коляното. И така половин час. Колкото повече приближавахме, толкова повече се разубеждавах. Но ако сега се откажех, а от утре болките пак се появяха и само бях закъснял за неизбежното?

Влязох в клиниката. Регистрирах се. Отведоха ме в стая, в която трябваше да изчакам да ме вземат за интервенцията. Оставиха ме сам. Бях пред припадък от раздвоение. Крачех напред-назад из стаята и правех всевъзможни движения, за да видя дали коляното ми ще ми създаде проблем, дали ще ме заболи. Кляках, ставах, сгъвах, разтягах, имитирах удар по топка, нищо!

Зарадвах се, но още повече се обърках и започнах да се съмнявам в правотата на решението си! Какво, по дяволите, става тук?! Набрах номера на човека, който беше в Германия, а повече от всичко ми трябваше тук: "Док, май се чувствам по-добре и не трябва да правим операция, не знам, объркан съм..." 

Д-р Стийв Макнали винаги е бил голям пич, винаги насреща – за каквото и да е. По всяко време можехме да разчитаме на него. Докторът на "Манчестър юнайтед" си беше като част от семейството за всички нас. И в онзи момент реагира много спокойно и адекватно.

Успокои ме: "Берба, каквото решиш ти. Ако прецениш, че си по-добре, не го прави. Ако в следващ момент се наложи, ще я направим. Не се чувствай задължен само защото вече си в болницата. Това е твоето здраве."

Затворих телефона на Стийв, стоях на стола в ъгъла на болничната стая. Часовникът отброяваше минутите. Знаех, че всеки момент вратата ще се отвори и ще дойдат да ме отведат за операция. Нямаше време, а аз трябваше да взема решение.

Дали да се оперирам и да почивам четири месеца, докато моят отбор играе без мен, или да се вслушам във вътрешния си глас, който все повече ми казваше да не го правя? Дали наистина всичко щеше да е наред! Влезе докторът, който трябваше да ме оперира: "Здрасти, Берба. Да тръгваме."

Източник: ИК "Сиела"