Ванеса Виденова е момичето, което направи астрологията достъпна и разбираема за много хора. Доказателство за това е интересът към пъpвия acтpoлoгичeн кaнaл нa бългapcки в Youtube - Vansastrology, където има информация за всичко - от какво е натална карта до как да се справим с потиснатата идентичност.

Ванеса е човек на изкуството - учи кинорежисура, прави авторски бижута, пише, снима и вдъхновява околните. Ето защо се срещнахме с нея и я разпитахме за предстоящата й книга, кои са най-големите митове в астрологията и какво е намислила за идните месеци.

- Как се породи интересът ти към астрологията? И кога стана част от ежедневието ти?

- Откакто се помня, се интересувам от "зодии", но това не е астрология. С нея реално се занимавам по-сериозно от преди, знам ли, две години? 

- Колко важна е зодията всъщност? Можем ли без натална карта (може би трябва да разясниш за нашите читатели какво точно представлява тя) да си правим генерални изводи?

- Наталната карта е карта на небето в точния момент на нашето раждане. Всяка планета е „спряла“ в определен знак и дом, като заедно с това е на определени градуси от другите планети, което всъщност съставлява така наречените "аспекти" в астрологията. Всички тези неща и още куп други се взимат предвид, когато астролозите анализират дадена натална карта, така че в този случай мога да кажа - не, зодията няма чак толкова огромно значение сама по себе си. 

В същото време, обаче, няма как да я пренебрегнем, защото в комбинация с всичко останало в нашата карта, тя дава основни насоки за това каква е истинската, може да се каже - мисия, на отделния човек в собствения му живот.

- Каква е разликата между асцендент и десцендент?

- Това са двете точки в наталната карта, които винаги се намират точно една срещу друга. Асцендентът определя Аз-а, самовъзприятието ни, начинът, по който възприемаме самите себе си. Десцендентът и знакът, който се намира в личната карта на всеки човек, символизира много неща, от които според мен най-важното е - какви качества е нужно да интегрираме в себе си, за да се развием пълноценно. 

Ако асцендентът е Аз, то десцендентът е Ти, а добре знаем, че без хората, с които общуваме, няма как да открием себе си и истинската ни същност. Интересно е също, че с десцендентът започва седми дом и едно от значенията му, освен брак, партньорство и бла-бла, е всъщност - враговете ни. 

Звучи парадоксално, но ако се замислим, винаги в една връзка, един брак, има моменти, в които усещаме човека до себе си като най-добрия си приятел, но в други - като най-лошия ни враг. 

И точно затова казвам, че най-основно десцендентът показва потенциала ни за развитие. Чрез това, което ни дразни в другите, ние виждаме себе си все по-добре и по-добре. Това е и начинът да имаме "перфектна" връзка. Тя не е перфектна, защото нямаме проблеми, а защото знаем, че проблемът, който имаме с другия човек е неизяснена тема и повод за разговор със самите нас. 

Проблемът навън е проблем вътре, който чака да бъде разрешен. По този начин колкото повече работим над себе си, толкова по-перфектен ще възприемаме партньора си. Не зависи от него, зависи от нас.

- Кои са най-честите грешки, които човек допуска, когато започне да се занимава с астрология?

- Според мен е проблем да започнеш веднага да се идентифицираш със зодията си и да казваш неща от сорта на "Така правя, защото съм Рак" и т.н. Свободният избор си е свободен избор и не можем да използваме астрологията за извинение, че не се стараем да направим живота си такъв, какъвто наистина искаме да бъде.

- Как си обясняваш скептицизма към астрологията? И какво би казала на човек, който я намира за шарлатанство/празни приказки?

Упреците срещу астрологията са абсолютно неопрадвани и опровержими за пет минути, стига човека да е възприемчив. Като цяло обаче не се старая да оборвам скептиците. Те са избрали да се родят такива, да живеят с такава нагласа и такива разбирания в този живот. 

Немалка част от знаците са архетипно скептични и това е с цел. 

В този ред на мисли, аз като астролог - уважавам избора на тези хора и знам, че е най-правилният за тяхното съществуване и прогрес на Земята. 

- Youtubе каналът и блогът ти се радват на голям успех. Как успяваш да заинтригуваш своите читатели?

- Не знам честно казано. Не съм вярвала, че ще се случи толкова рязко и толкова категорично положително. В България - държавата на вечния хейт, смея да твърдя че 98% от коментарите и съобщенията, които получавам са просто... насълзяващи. В добрия смисъл. 

Не си го обяснявам с друго, освен с това, че знанието, което предлага астрологията, е явно много нужно на съвременния човек. Започваме да се лутаме, губим се, някак не намираме смисъл в живота си, и с това все по-голямо става желанието да се намерим. 

- Скоро ще издадеш книга. Разкажи ни малко повече за нея - какво те мотивира да я напишеш, как протече самия процес и какво научи за себе си през това време?

- Ммм, книгата... Книгата е за паническите атаки, които са много наболял проблем в това време на преход (вибрационен преход) и се казва "Моята приятелка паническата атака". За много хора това заглавие вероятно звучи безумно, но човек трябва да разбере истинското значение на едно такова състояние на тялото и духа. Както с всичко, отново, то не е проблем - то е средство за експанзия. 

Това се постарах да опиша в книгата си и се надявам всеки, който „страда“ от това състояние, след прочитането ѝ - да го заобича. Най-интересното е, че веднъж направиш ли това, паническите атаки си отиват. 

- Мислила ли си да направиш уъркшоп и как би го осъществила?

- Аз вече работя и се срещам с хора, тук, в Бургас. Първоначално се страхувах, предимно от липса на вяра в себе си и способностите си, но се оказа, че срещите са много полезни на хората, с които говорих. Според мен, най-вече, защото този човек идва при теб, знаейки че може да ти каже всичко, без да бъде съден. 

Отварянето се случва много по-лесно пред някого, с когото не си свързан и е разбираемо. Емоционалните връзки между хората са твърде силни, за да се приеме нещо "тежко за преглъщане" с лека ръка. Но с мен някак хората успяват да се разкрият. Аз не бих мигнала, ако дори някой ми сподели желанието си да убие човек, особено след като знам, че смъртта е единствено преход между един и друг живот. 

За мен е важно да открия корена на това желание, заедно да го изтръгнем от подсъзнанието и да го сложим под светлината на осъзнатото. Така това "ужасно нещо" може да се окаже просто силна нужда от любов, която този човек не получава. Служа си с психология, нумерология и разбира се, астрология за откриването на тази "потисната идентичност" и как да бъде тя интегрирана в живота на човека.

- Вярваш ли в миналите животи? Как би го обяснила на човек, който не вярва изобщо?

- Да вярвам? Не е нужно да вярвам в гравитацията, за да стоят краката ми прилепени за Земята. По същия начин не разбирам защо трябва да вярвам в миналите животи, след като астрологията е категорична за съществуването им, след като регресиите са начин да се докоснем до тези минали и животи, и след като доказателствата са хиляди, само ако имаме истинското желание да ги потърсим. 

И все пак, както при въпроса със скептицизма, уважавам желанието на душата да се роди в момент, в който планетарните аспекти предполагат силен скептицизъм и невяра към подобни "шашави неща". Хубаво е да оставяме хората да вървят по собствения си път без да им се месим, освен ако не го пожелаят.

- Няма как да не те попитаме за бъдещите ти творчески планове и нещата, които си намислила да се случат в близките месеци...

- Ех... искам да имам малко местенце в София, където да практикувам всичко, което правя. Да извършвам психологични, астрологични, нумерологични анализи, да правя събирания, уъркшопи и лекции, да показвам бижутата, които изработвам, да наредя интересни книжки, които да бъдат свободно достъпни за четене и въобще... да бъда там за хората. Няма нещо по-важно на хоризонта в момента мисля.  

- Извън астрологията към какво имаш страст? Какво друго би работила с удоволствие? А какво никога не би?

- Животните! Бих правила всичко свързано с кучета, котки и всякакви животинели и да - знам, детско и банално е. Но реално с удоволствие бих разхождала кучетата на другите хора, бих била дори кучешки фризьор! Имам чувството, че докато съм около животни се зареждам. Откакто живея на квартира обаче не мога да имам домашен любимец и често може да ме видите по улиците гушкаща някое улично куче или влачейки някаква котка през квартала. Такава съм си, винаги съм била. 

- Благодаря ти за интервюто! Ако искаш, отправи малко послание към нашите читатели.

- Благодаря за поканата! Бих посъветвала хората да се вслушват повече в себе си и по-малко в хората, които си мислят, че знаят кое как е в света, дори ако възприемат и мен като такъв човек. Нека вътрешният им компас ги води винаги. Клиширано е, но нека ги води любовта. За тази цел трябва преди да заемат позиция да се опитат да разберат защо я заемат и какво отблъскват в противоположния ъгъл. Когато казваме "Да" на едно, казваме "Не" на друго, а когато казваме "Не" на нещо, казваме "Не" на Вселената, която е създала и тази крайност, а това не смятам, че е здравословно отношение към живота.