Нека ви представим една от най-свежите групи на българската сцена в момента - Toy Letters. Бандата, създадена през 2010 г., смесва в стила си ска, пънк, фънк, реге и няколко други интересни неща, като добавя към цялата смесица много чувство за хумор и непукизъм. След като бяхме на техен концерт, можем спокойно да кажем, че са способни да създадат свежо настроение и парти дух дори и в дом за стари хора. Без повече излишни думи, представяме ви Toy Letters.

- Ако трябва да представите групата си на някого, който тотално не е чувал за вас, какво ще му обясните?

- Досега процедирахме така: "Виж с'а, пич, много сме добри, не ги слушай другите какво говорят. Представи си следното: взимаш една супена лъжица пънк, щипка-две фънк, 200-250 гр. смляна ска, брас на вкус, слагаме в тава, намазана с реге, печем към час и след това гарнираме с хип хоп за разкош". Обикновено този някой след това огладнява, идва на концерт и преяжда. Но идва отново!

- Защо точно Toy Letters?

- Защото трябваше да реагираме бързо. Седмица преди първото ни участие на сцена нямахме име, само разни шеговити заглавия като Gangbang Inc., Bazoooka party, а трябваше да се афишира. Тогава на генералната репетиция барабанистът ни Юри кацна с идеята за настоящето име - може би има връзка между позицията на седене зад барабаните и тази в санитарния възел, не знаем, остана си загадка.

- Ако човек разгледа сайта ви и чуе песните ви, вижда, че подхождате с доста хумор към това, което правите. И все пак имате и сериозни, социални парчета. Как хващате баланса между двете?

- Не се придържаме към конкретен стил, общо взето подхождаме според настроението, но в крайна сметка да се забавляваме. На същия принцип са и текстовете - весели хора сме, но на моменти даваме на късо и пощръкляваме. Отделно, че текстовете се пишат не от един човек и съответно маниерът на писане е различен. "Баланса е в транса", както казва един познат.

- Какво ви служи за муза за текстовете и музиката?

- Преживявания, хора, новини, любими групи. Слава Богу не сме стигнали до незаконните субстанции... поне засега. Много музи, много идеи и много различни песни, понякога се учудваме как публиката ни търпи.

- Може ли да се изкарват пари от музика в България?

- Чухме от един приятел, чийто братовчед казал, как бил видял снимка във вестник на едни мацки от някакъв концерт в един чалга клуб на "Слънчака" как едвам си натъпкали чантите с пари... Убедени сме, че може, как! Просто на нас не ни се получава.

- А от какво има нужда човек, за да прави музика в България?

- От мерак и търпение. Ако има някой и друг съмишленик - още по-добре.

- Кои други групи от актуалния български ъндърграунд си заслужава да бъдат чути според вас?

- Доста са, можем да изброим поне тези, с които сме имали удоволствието да се запознаем - Pizza, Coptor Mix, Marauders Inc., Junk Yard, Doctor's Gogo Band, Plastic Bo - все наложили се банди, които правят готина музика и забавляват публиката на сцената.

- В "Носталгия" пеете за "Доброто старо време". Кое е това добро старо време и от какво имаме нужда като общество или по-скоро към какво имаме нужда да се завърнем?

- В общи линии визираме времето, когато бяхме по-социални, а не "мрежово-социални", когато сме били по-малки, необременени и сякаш по-ентусиазирани в търсенията си на нови полета за изява, на информация, на нови контакти, и на бели разбира се. Сега се хващаме, че и сме се "дигитализирали", но като сме заедно, особено по концерти/турнета, си изригваме като в "Доброто старо време". Само телефоните ги поглеждаме, колкото за пропуснати повиквания и да докладваме, че сме живи.

- И задължителния въпрос за бъдещите творчески планове?

- Петилетката е готова: гласим нови записи, клип и да ставаме известни вече, че няма за кога. Между другото – познавате ли някой известен продуцент или мениджър, който да ни прати на участия в Слънчев бряг? Не?! Жалко...

Повече за Toy Letters можете да намерите на сайта им и на страницата им във "Фейсбук".