Мадс Микелсен (48) е датски актьор, носител на Европейската филмова награда. Роден е на 22 ноември 1965 г. в Копенхаген.

Актьорската му кариера започва в средата на 90-те. В родината си става звезда с ролята на следовател от полицейски спецотряд в кримисериала Rejseholdet (2000-2004) и като наркодилър в трилогията на Николас Виндинг Рефн Pusher.

Оттогава насам се е снимал във филми като "Крал Артур", "Коко Шанел и Игор Стравински", където играе руския композитор, "Казино Роял".

Следващият му филм - уестърнът The Salvation, ще има премиера в Кан през май. Мадс вече има актьорски приз от кинофестивала през 2012 г. с "Ловът", който тази година бе номиниран и за чуждоезичния "Оскар".

През последната година Микелсен нашумя с поредното екранно прераждане на най-големия злодей в киното - д-р Ханибал Лектър от романите на Томас Харис "Мълчанието на агнетата", "Червения дракон", "Ханибал". Сериалът "Ханибал" се излъчва у нас по AXN България, а вторият му сезон започна през април, всеки понеделник от 22 ч.

- Колко страшен е сезон 2?

- Според мен е много страшен, но също така пълен с изненади. Случват се много неща, които със сигурност никой не е в състояние да предвиди. Всеки път, когато отгърна страниците на новия сценарий, възкликвам: "Какво?!? Как ще се размине това?". Много е интересно. На героите им се случват разни неща, заплитат се случаи, в които всички се питаме как ще се излезе от тази ситуация - и не можем да си отговорим. Мисля, че това е най-прекрасната страна на телевизионните продукции. 

- Показва ли нова страна от себе си Ханибал през втория сезон?

- Трудно ми е да отговоря. В епизодите ще видите как върши неща, които не е правил преди, но това се случва с всички герои. Красотата да имаш повече от един сезон е именно в това, че можеш непрекъснато да надграждаш - а и самият ти, като актьор, да бъдеш изненадван непрекъснато. Със сигурност ще видите нови страни от характера на Ханибал, но същото се отнася за Уил и Джак.

- Измъчван ли е Ханибал от нещо?

- Не мисля. Според мен той приема живота такъв, какъвто е. Ако се появи нещо, което ние бихме определили като проблем, той го приема като предизвикателство. Като казвам това, смятам, че е донякъде изненадан от факта колко много значат за него някои от хората на този етап. Не става въпрос само за Уил, а и за Джак, за съпругата на Джак. И Алана. Той започва да харесва тези хора и онова, което трябва да направи, за него става трудно изпълнимо именно поради този факт.

- Можете ли да обясните защо всеки отделен епизод на сезон 2 е кръстен на японско ястие?

- Не съм сигурен дали имам какво да кажа по този въпрос. Това, което знам за тези ястия, е как да ги произнеса, ако успея изобщо да си спомня как се казват. Това обаче не означава, че знам японски. Означава само, че преди да заснемем сцената, аз зададох въпроса - знае ли някой как се произнася това?

Слава Богу, по време на снимките винаги имахме на разположение японски майстор-готвач и можехме да се допитаме до него и да направим така, че да не звучим нелепо. В първи сезон имената бяха на американски ястия и ако питате мен, в един момент ще си дойдем отново на думата.

- Бихте ли обобщили първия сезон?

- В него става въпрос за младия профайлър Уил Греъм, надарен с изключителна емпатия. Той има способността да се поставя на мястото на убиеца, което му създава и доста проблеми с неговата собствена психика. Към мен се обръща шефът на отдела по поведенчески анализ към ФБР Джак Крофърд, с молба да го закрилям и да му помагам да не се изгуби в лабиринта от зло. И ето ме и мен!

Така започва първият епизод на сезон 1. Аз давам всичко от себе си, за да бдя над него, докато върви по пътя, който е избрал за себе си.

- Бихте ли описали връзката между Ханибал и Уил?

- Първият път, когато Ханибал вижда Уил, той не може да разпознае нищо от неговата същност - вижда единствено себе си. Нещо като огледално изображение. Обратната страна на монетата, но все пак една и съща монета. Той става искрен почитател на Уил - и донякъде Уил става негов почитател, или поне Ханибал искрено се надява да е така.

Приятелството им е много силно, но за съжаление, приключва доста драматично в края на сезон 1. В началото на втория сезон Уил вече е в затвора, а аз се опитвам да направя всичко по силите си да възобновя това приятелство. Очевидно това е много трудно да се случи.

- Беше ли ясен предварително финалът на първи сезон?

- Първоначално никой нямаше намерение да обвинява Уил в каквото и да било, но фокусът се насочи към Ханибал прекалено много, така че някой трябваше да поеме вината. Този някой трябваше да бъде Уил, но в сезон 2 аз правя всичко възможно да го измъкна. Той ми липсва. Бих искал отново да е до мен.

- Вълнуващо ли бе за вас да се завърнете с втори сезон на сериала?

- Завръщането винаги е фантастично! В първи сезон всички ходехме по тънък лед, в смисъл че бяхме на етап "търсене". Стискахме палци сериалът да се хареса на хората, а сега вече имаме един успешен първи сезон и добра основа за втори сезон.  Един експлозивен втори сезон, бих казал.

Много от героите, които хората бяха започнали да харесват и обичат, се озовават в ситуации, в каквито бихме предпочели да не ги виждаме. Взривоопасно и много, много интересно! Всички ние сме повече от развълнувани да се върнем не само за да работим заедно, но и да се видим отново.

- Какво да очаква публиката във втория сезон?

- Обикновено в сериали от този вид има няколко различни сюжетни линии. Всеки от нас разполага винаги с индивидуалната история на своя герой. След това идва ред на спецификата във всяко убийство, на всеки сериен убиец. После са взаимоотношенията между героите - между Джак и мен, Джак и Уил и най-вече между мен и Уил.

Онова, което се опитваме да правим дори когато нямаме целия сценарий, е да прекараме половин час с Браян (Браян Фулър - сценарист и продуцент на "Ханибал", бел.пр.). Всеки се опитва да разбере сам за себе си за какво иде реч и как се очаква да приключи действието.

След това за нас става много по-лесно да вникнем в сценария, когато вече е готов. Може да не е достатъчно ясно каква точно е мисията, защо си причиняват това един на друг, но след срещата с Браян всички добиваме точна представа защо постъпваме по този начин.

Както казах и преди, за мен, за моя герой Ханибал, е от огромно значение да си върне приятелството на Уил. Очевидно за Уил това е игра на котка и мишка, но ролите са разменени. Въпросът е дали аз съзнавам това.

- Какво е да снимаш бойна сцена с Лорънс Фишбърн (Морфей от "Матрицата" - бел.ред.)?

- Първо я подготвяхме четири-пет дни. След това снимахме в продължение на 21-22 часа и беше просто невероятно, велико! И аз, и Лорънс се почувствахме отново млади, но не и на другия ден. На другия ден си бяхме отново стари. Докато работехме по сцената, летяхме из въздуха и си прекарахме чудесно. Той е виртуоз в бойните сцени и е истинско удоволствие да се работи с него. 

- Наслаждавахте ли се на бойната сцена?

- Винаги е прекрасно да правиш нещо различно от това, което героят ти по принцип прави. Този мой герой е прекалено сдържан, владее се прекрасно и е доста ограничен по много начини - както физически, така и вербално. Когато слага край на задръжките, това е изумително и за него, и за мен самия - как не само показва различна своя страна, но и сякаш си взима почивка от онова, което обикновено върши.

- Как протекоха снимките на бойната сцена?

- Разделихме я на четири-пет подсцени. В три от тях се снимаха най-вече едрият план и някои детайли, които имат нужда от допълнителна обработка. Като цяло снимахме стъпка по стъпка, в 30-секундни разкадровки, точно както в хореографията при танците.

- Този бой добави ли повече правдоподобност към образа на Ханибал?

- О, да. Мисля, че е много важно - за нас и публиката - да се знае, че той е доста способен и разностранен, макар да е толкова обран и под контрол. Той има различно лице, което само зрителите и жертвите му виждат. Това е важно за сериала, също както и за самия герой. То е като да правиш сериал за фризьор. Ще трябва да включиш кадри, в които подстригва нечия коса, няма как да пропуснеш това. Добре е за нас да видим как точно го прави и какви методи използва.

- Какво е да играете персонаж, който има толкова безупречен стил?

- Преди всичко е забавно, защото аз се движа обут и облечен основно с маратонки и спортен екип. Харесвам спорта, обичам джогинга и фитнеса и това е начинът, по който се обличам, това са дрехите, които харесвам. Но само 10 минути от трейлъра бяха достатъчни, за да се видя като нов и може би по-добър човек! Трансформацията за мен е чудовищна, а да се обличам като Ханибал ми помогна допълнително за ролята. Та той се облича в костюм от три части, винаги безупречен!

- Как гардеробът на Ханибал ви помогна да се справите по-добре с ролята?

- С това не се определя ролята, това не е нейната основа. Тя се ражда върху хартията, в дискусиите с режисьора и сценариста. Тогава влиза в главата ми, а аз започвам да я развивам - в главата си, в тялото си и чак тогава й слагам шапка, в случая костюм. Това са завършващите елементи, но след като сме се озовали на това място и знаем какво правим, така става някак по-сърдечно. Това е приятната част, с която потвърждаваме идентичността си с всяко ставане от леглото сутрин.

Същото беше и с Ханибал. Когато сложа неговия костюм, безукорния му костюм от три части, си казвам - да, това е той, това са неговите дрехи, това е неговата идентичност. И се чувствам някак по-удобно в кожата му.

- Ще имат ли възможност зрителите да видят нещо ново и различно в "Ханибал-2"?

- Има неща, които не бихме искали да видим в сериала. Досега не говорехме за умрелите. Говорехме за взаимоотношенията на Ханибал с другите хора. В този сезон това ще се промени. Правим всичко по силите си да изглежда правдоподобно, откровено и дори приятно, но според мен хората ще са шокирани. Да, ще има шок и отвращение!

- Какво Ви привлече най-много в сериала и във вашия герой д-р Ханибал Лектър?

- Той се опитва да живее в настоящия момент и е много добър в сътворяването. Сграбчва мига, наслаждава се на всяка секунда. И по тази причина, каквото и да се случи, той винаги се фиксира върху нещо позитивно. И всъщност е един доста щастлив паднал ангел.

- Какво да очакват феновете от втори сезон? Има ли нещо специално, към което бихте искали да насочите вниманието им?

- Вторият сезон е много различен, защото действието продължава. Първи сезон завърши със залавянето на Уил Греъм, а аз съм отговорен за всичко, в което е обвинен. Но същевременно няма как да е много по-различен - защото все пак става въпрос за Браян Фулър (автор и на сериала "С аромат на маргаритки" - бел.ред.), - но историята търпи развитие. Развива се най-вече в този смисъл, че става все по-взривоопасна. Връзките между отделните герои стават все по-близки, все по-плашещи и в същото време по-красиви. Ще видим Ханибал, който се опитва да възобнови приятелството си с Уил, а ще видим и как аз помагам това да се случи.

- Обичате ли да готвите?

- Не съм кой знае какъв готвач. Добър съм в азиатската кухня, която обожавам, но извън това не съм шеф-готвач, макар че бих могъл да готвя като такъв.

- Вземахте ли някакви уроци, за да се справите така добре със сцената, в която приготвяте гурме вечерята? Как се подготвихте за тази роля?

- Не, но имахме майстор-готвач на снимачната площадка - една прекрасна дама, която приготвяше храната и така въртеше ножа... Гледахме да сме сигурни, че когато трябва да се готви, на терена винаги да има професионалист.

- В подготовката за ролята, имахте ли възможност да се срещнете с действителната работа на ФБР, със серийни убийци, психопати и техните психолози?

- Да, срещал съм се с действителността на ФБР, но така както и всички останали - с телевизионната действителност. Спомням си прекрасно, като дете в Дания, което гледа американска телевизия, как ФБР беше вездесъщо, присъстваше във всички филми и сериали. Спомням си първия път, когато в сериала се озовах във фокуса на ФБР - тогава за първи път зърнах металната значка с трите букви отгоре и направо настръхнах. И изведнъж аз седях там със значка от филма, значка на ФБР. Но не, не познавам и не съм имал възможност да се докосна до истинската работа на бюрото, за съжаление.

- Как успяхте да изтриете образа на Антъни Хопкинс от съзнанието си, за да създадете свой собствен, блестящ портрет на д-р Ханибал Лектър?

- Всички имахме опасения на тази тема, всеки се страхуваше, че трудно ще избягаме от неговия образ, който се превърна в икона за съвременното кино. След известно време, през което обсъждахме какво точно възнамеряваме да правим, аз осъзнах, че нямаме абсолютно никакви намерения да копираме когото и да било. Трябваше просто да се отпусна, да вдишам и да издишам дълбоко въздух - и да се опитам да започна да градя образа точно в този момент, от това място. Малко като Хамлет - ако не искате да копирате никого, стойте далеч от Хамлет, но въпреки това, все още правим Хамлет отново и отново, година след година...

- Вие вливате в героя си интелигентност и дори го правите симпатичен. За никой обаче не е тайна, че той е безпощаден психопат. Какъв въпрос бихте задали на д-р Лектър, ако
беше истински и ви покани на вечеря?

- Смятам, че първият въпрос, който идва наум на всеки, е просто "Защо?". "Защо вършиш онова, което вършиш?", бих го попитал и аз. 

- До каква степен имахте думата около изграждането на вашия герой и сюжета?

- Браян сподели с нас своите виждания като отправна точка. Оттам нататък аз имах контрол над това, как да интерпретирам героя, но самият герой е създаден от Браян Фулър. Прецених, че има нужда от допълнителен чар. Въпреки безспорната му тъмна страна, имаше нужда от нещо, за което да му се възхищаваме и да ни кара да се усмихваме по малко. Всички ние се опитваме да защитаваме героите си, аз също се опитвам да дам най-доброто от себе си на този труден човек. Той е различен и сложен.

- Сериалът пожъна голям успех. Очаквахте ли това или по-скоро бяхте изненадан?

- Това е първата ми работа в САЩ и нямах точна представа какво значи успех или неуспех в този смисъл. Ние си свършихме работата по най-добрия начин и впоследствие разбрахме, че хората са ни харесали. Можем само да се надяваме, че това ще продължи.

- Дали вашата работа в изграждането образа на Ханибал повлия за това хората да изпитват емпатия към него?

- Да, това беше част от плана. Той не е в затвора, той е навън, сред хората. Трябва да си намери приятели и да се държи мило. Той е сложен и екзотичен характер. Трябва да има нещо в него, което хората да намират достойно за доверието им. Така че ние му дадохме много повече емпатия, отколкото можете да намерите в книгите за него. Дадохме му безмерна емпатия, но проблемът при него е, че емпатията не го контролира. Той е под свой собствен контрол. Той решава кога да е ядосан, кога да е тъжен, кога да е весел. Така че - да, моята работа оказа влияние.

- Изпитахте ли някакъв дискомфорт от това, че сте част от Ханибал Лектър?

- Не, изобщо! Аз съм голямо момче и съм наясно, че това е художествена измислица. Най-тъмната страна от Ханибал е изключително трудно достъпна, почти невъзможно е да проумеем. Всички се чудим защо е станал такъв, на какво се дължи това. Затова решихме да го наричаме "паднал ангел". Там, където всички ние виждаме ужас, той вижда красота.

-  Връзката с храната в сериала е много силна, особено с вечерята. Каните ли често приятели на вечеря? Сигурно е трудно да избегнете темата за Ханибал и неговите вечери!

- Искаше ми се да можех. Прекалено съм зает, работата е много. Няколкото дни и нощи, когато почиваме, обикновено прекарвам сам, но когато се върна у дома - разбира се. Каня много гости, но не мога да им сготвя така добре, както Ханибал. Може би ще го поканя някой ден да ми помогне с това...

Мадс Микелсен в ролята на Ханибал Лектър и героят на Лорънс Фишбърн (вляво) - шефа на отдела по поведенчески анализ към ФБР Джак Крофърд, със съпругата си, около трапезата в "Ханибал", сезон 1.