- Кога се влюбихте в звездите?

- Влюбих се в зведите, когато бях на шест години. Тогава за пръв път видях Млечния път в цялата му красота. През 70-те Варна не е била така силно осветена, както сега, и това е правело звездите по-видими. На около 10 години сглобих първия си телескоп от лещи за очила и обектив на руски театрален бинокъл. Реших да следвам физика и взеха че ме приеха (Смее се).

- Винаги обаче сте обичали операта.

- Да, винаги съм слушал опера, но като студент по физика истински се увлякох по нея и започнах да развивам певчески талант. Попаднах в академичния хор на Софийския университет, където ми казаха, че "развалям хора с големия си и недотам обработен глас" (смее се) и ме посъветваха да си потърся вокален педагог. Една позната ме заведе при Асен Селимски и след обучение от около два месеца ме приеха в Консерваторията.

- И се изправихте пред първия си житейски кръстопът...

- Никак не ми беше лесно. По онова време не се допускаше следване в две висши учебни заведения, така че аз трябваше да направя трудния избор за своето бъдеще - опера или физика. Избрах Консерваторията, завърших, а после спечелих конкурса "Белведере" във Виена. Там направих впечатление на различни импресарии и започнах да пея както навън, така и в България.

Това продължи до началото на 90-те, когато пред мен се отвориха вратите на най-престижните оперни сцени и направих световна кариера. Пял съм почти навсякъде - във Виенската Щатсопер, в "Метрополитън Опера", Миланската Скала, "Ковънт гардън", "Арена ди Верона" и т.н.

- След такава бляскава кариера, сега имате повече време за любимата астрофотография.

- Астрофотографията е мой постоянен спътник. Радвам се, че първата ми изложба е по повод откриването на реконструирания Варненски театър, с който ме свързват вълнуващи моменти от артистичната ми кариера.

Обновената Основна сцена на Варненския театър (снимка: Росен Донев / ТМПЦ-Варна) отваря врати на 21 ноември 2012 г., когато с откриването на изложбата "Звездна светлина" и голяма Оперна гала започва XIII Коледен музикален фестивал, а два дни по-късно с "Ричард Трети" се слага начало и на третите Коледни театрални седмици.

- Може ли да се говори за астрофотографията като за космически портрети?

- В известен смисъл да. В изложбата "Звездна светлина" съм включил 20 избрани обекта от т.нар. дълбок космос - deep sky objects. Става дума за обекти извън Слънчевата система: мъглявини, галактики, звездни купове.

Куповете са струпвания на звезди, физически образувани по едно и също време от огромен газов облак. Съществуват два вида мъглявини - при едните звездите се раждат, другите са резултат от избухването на свръхнови звезди, които са завършили жизнения си път. Третият вид обекти са галактики - мегаструпвания на звезди от по 100-150 млд. звезди, които се намират на огромно разстояние извън нашата галактика, Млечния път.

- Освен от варненския си дом, отскоро може да наблюдавате Космоса и от Рожен. Как изградихте там своя обсерватория?

- На територията на Националната астрономическа обсерватория Рожен (NAO-Rozhen.org) успяхме, заедно с моя приятел, минния инженер и събрат по хоби Велимир Попов, да направим два самостоятелни астрономически купола. В тях разположихме нашите скромни телескопи.

В Националната астрономическа обсерватория работят прекрасни хора, професионалисти и ентусиасти, които страшно много ни подкрепиха, при това в момент, когато самите те изпитват огромни затруднения. За жалост държавата не се отнася подобаващо към труда и постиженията им.

Сключихме споразумение, според което нашите телескопи ще подпомагат дейността на Роженската обсерватория. Те ще бъдат използвани за астрономически цели като наблюдения на астероиди, комети, променливи звезди, а също и за работа със студенти и ученици от кръжоците и школите по астрономия.

- Пътувате ли често до Рожен?

- Не непременно. Известно е, че за разлика от традиционната фотография, една астроснимка изисква експонация от много часове, понякога се прави дори и в различни дни. Допреди четири-пет години ми беше много трудно, защото снимачният процес беше свързан със стоене навън, нерядко при ниски температури, с безсънни нощи.

А сега новата си обсерватория на Рожен мога да командвам дистанционно от всяко място на света - разбира се, и от Варна.

- Върху плаката на изложбата, на фона на двата обекта М 20, или мъглявината Трифида, и NGC 2170 се вижда и Емил Иванов в една от върховите си роли на Радамес от операта "Аида". Как се чувства една оперна звезда, която непрекъснато общува чрез телескопа с истинските звезди? :-)

- Чувствам се щастлив. Попаднал съм очевидно в подходяща компания (Смее се).

- И съвсем професионално може да сваляте звезди на съпругата си?

- О, да правя го! (Смее се). Всъщност звездата е тя. Най-голямата звезда в живота ми!

Варненският театър е един от символите на морската столица и нейна архитектурна забележителност. Основният камък на сградата е положен преди век, а на 29 октомври 1932 г. общинската трупа открива там новия сезон с "Боряна" от Йордан Йовков, постановка на Стоян Бъчваров, чието име театърът носи днес. 

Още за Емил Иванов - в сайта на Варненската опера и на EmilIvanov.com