Ивет Манесис Корпорън е журналистка, тв продуцентка и писателка. Печелила е наградата "Еми" и редица други отличия за журналистическата си работа и своя принос към гръцкото наследство и култура.

Старши продуцент на американския развлекателния новинарски канал "Екстра" (Extra TV). Омъжена е за фотожурналиста Дейвид Корпорън, с когото имат две деца и живеят в Ню Йорк. 

Дебютният й роман "Когато кипарисът шепне" е пропит с любов към нейните гръцки корени. Корпорън вплита гръцките митове, история и култура в разказа си за идиличния остров Ерикуса и силата на фамилните традиции.

Главната героиня Дафни е американка от гръцки произход. Когато съпругът й загива в автомобилна катастрофа, тя остава сама с малко бебе, купища неплатени сметки и с амбицията да издържа семейството си. Ресторантът й се прочува, а тя намира втори шанс в любовта с богат и красив годеник. 

За сватбата тя се завръща на гръцкия остров, където е прекарала много блажени лета в своето детство. Там тя отново потъва в древните легенди и магическите истории. В една от тях обаче й е трудно да повярва: че баба й притежава дарбата да вижда бъдещето и да чува гласа на острова в шепота на кипарисите...

Ето какво разказва авторката в интервю за Goodreads.com, предоставено ни от издателска къща "Кръгозор", която пуска романа на книжния пазар у нас от 3 юни:

- Как опитът ви като тв продуцент спомогна за написването на книгата?

- Като телевизионен продуцент в Ню Йорк от повече от 20 години съм развила доста дебела кожа. Освен това съм изключително решителна, амбициозна и упорита - това са качества, които се изискват да успешна кариера в телевизията.

Първоначалният ми ръкопис бе отхвърлян няколко пъти и няколко души ми казаха просто да се откажа. Всеки път, когато ми отказваха, отделях време да помисля за причините и преправях текста. Отказите бяха груби, но те също така ме вдъхновиха да се заровя по-дълбоко и да напиша по-добра книга.

Работата в телевизията ме е научила освен това, че е нормално да бъдеш редактиран. Говорила съм с други писатели, които са ми споделяли колко трудно им е било да правят промени в текстовете си и са преживявали ужас от гледката на червените редакторски бележки.

За мен това не е проблем. Аз съм на принципа: Добре, давайте ги насам! Готова съм да направя всичко, за да стане книгата ми по-добра. Имала съм случаи, когато изпълнителните продуценти са отхвърляли сценария ми минути преди ефир. Нямам проблем с редактирането, още повече, че тук имам седмици да работя по бележките, а не както в телевизията - минути.

- Променил ли се е остров Ерикуса, откакто сте били дете? До каква степен все още съществува старият местен начин на живот?

- Радвам се, че в много отношения Ерикуса е останала недокоснат рай. Имаме съвременни устройства като мобилни телефони, но магическият ритъм на островния живот за щастие все още е недокоснат.

Типичният ден на Ерикуса започва със събуждане от кукуригането на петлите или - ако сте били на купон на плажа с огън, това пък е сигналът за лягане.

Сутрин обикновено човек пие няколко чаши от черното силно гръцко кафе, с утайката от което местните жени могат да гадаят бъдещето ви.

После тръгвате към плажа, където оставате цял ден, плувайки в кристалносиньото Йонийско море, а през почивките може просто да подремнете на спокойния плаж.

След залез се запътвате у дома, където ви чака прясна риба, сготвена на скара или направо на огъня... и така продължава ден след ден, отново и отново.

И днес на острова има само шепа кафенета и магазинчета и няма светофари. За да има светофари, трябва да има движение по улиците, а такова също нямаме.

Черните пътища на повечето места са павирани, а не покрити с асфалт, и тук-там все още може да се види някое магаре, но все пак днес повечето хора се придвижват с АТВ-та, а някои дори имат и коли.

На острова вече има и лекар; преди, за да се отиде на лекар, трябваше да се вземе ферибота до Корфу. 

Остров Корфу, Старият град, снимка: GNTO / M. Mitzithropoulos. Ерикуса е от групата гръцки острови в Йонийско море, намира се край северозападния бряг на Корфу и е част от община Корфу

Истинската красота на Ерикуса е усещането за семейство и общност, което съществува там. На това място всички се познават и са роднини в някаква степен. Там живеят най-топлите и гостоприемни хора и всеки път, когато се връщам там, чувствам, че се прибирам у дома.

Това, което ме натъжава страшно много, е, че всеки път, когато се връщам на Ерикуса, забелязвам как поколението на моята я-я (баба - бел.изд.) изчезва. Останали са само шепа от по-възрастните жители на острова, онези, които въплъщават културата и същността на Ерикуса.

Когато бях по-млада, всеки ферибот бе посрещан на пристанището от ято жени с черни забрадки. Те прегръщаха и целуваха на пристигане и размахваха белите си кърпички на заминаване. Наистина ми липсва това.

- Ще споделите ли някоя от любимите си гръцки рецепти?

- Разбира се! Любовта към храната и готвенето са заложени в ДНК-то ми на гръцка жена. Нищо не обичам повече от това да съм заобиколена от семейството и приятелите си и изобилие от вкусна храна. За мен бе много важно в книгата да присъстват оригинални гръцки ястия, затова се придържах към традиционните манджи, които моята я-я приготвяше отново и отново - като домати и яйца. Това бе любимата храна на я-я и от нея става идеална закуска, обяд или вечеря.

Моля, отбележете си едно нещо. Никой гръцки готвач не използва мерки - никога, никога. Попитай някой грък за рецепта и най-близкото до мерки, което ще получиш, е щипка от онова, малко от това, от онова на вкус и т.н.

Домати и яйца

Необходими продукти:
4 средни домата
4 яйца
Няколко капки зехтин
Няколко листенца пресен босилек или мента
Сол на вкус

Начин на приготвяне:

Нарежете доматите на кубчета и изцедете допълнителната течност. Поръсете среден на големина тиган със зехтин и сложете доматите. Покрийте го и ги оставете на бавен огън, като разбърквате няколко пъти, докато омекнат и се разкашкат. Обикновено отнема около 15 минути.

Вземете лъжица и оформете четири свободни пространства в тигана, като избутате доматите настрани, за да направите място за яйцата. Счупете яйцата в "островчетата", които сте направили за тях, и покрийте отново тигана. Оставете го на бавен огън за около две-три минути, в зависимост как обичате яйцата - по-рохки или по-изпържени. 

Махнете капака и когато яйцата са готови, добавете босилека (трябва да е накъсан на малки парченца) - или поръсете с прясна мента. И двете подправки са ароматни и подходящи. Посолете.

Махнете от тигана и сервирайте. Може да ги поднесете на масата с прясно препечен хляб.

Всички имаме специален човек в живота си, чиито думи помним всеки ден, за когото знаем, че ни наблюдава и е с нас, където и да се намираме.

Инструкторката по йога Илария Болдуин, съпруга на актьора Алек Болдуин, също е сред почитателките на книгата и дори я включи в поредицата си йогистки пози в "Инстаграм", а на въпроса "Чий глас чуваш, когато кипарисът ти шепне?" отговаря:

"Чувам майка ми, която ми казва да се вслушвам в тялото си... винаги се доверявай на тялото си... защото то никога не те лъже."