Още от съвсем ранна възраст Тери се интересува от природата, нейното опазване и спасяването на пострадали животни. Като дете често се вживява в ролята на природозащитник и многократно се опитва да "освободи" пощенските гълъби на дядо си, но за негова най-голяма изненада те непрекъснато се връщат в кафеза си. След подобно детство изобщо не е учудващо, че Тери се отказва от кариерата на юрист, която семейството му е планирало за него, и вместо това завършва зоология. 

По време на следването си Тери става член на Консервационната партия, която обаче се разпада заради инцидента, станал известен под името "Лова на лисици (без лисици)" през 1987 г. По време на инцидента, Тери и негови приятели от партията с риск за живота си обличат костюми на лисици и провалят годишния лов на член на Камарата на лордовете - много изтънчено светско събитие с участието на куп знаменитости, политици и членове на кралското семейство.

Благодарение на шума около инцидента, темата за жестокостта на лова на лисици във Великобритания отново излиза на дневен ред, но Тери едва не загубва стипендията си. Ловът на лисици с хрътки е окончателно забранен във Великобритания през 2004 г.

След дипломирането си, Тери работи най-различни неща (сервитьор, танцьор на ирландски танци, разносвач на пица, актьор, водопроводчик, продуцент на джаз-оркестър, помощник на ветеринарен психиатър и др.) и успява да спести достатъчно пари, за да започне околосветско пътешествие. Оттогава насам, Тери е посетил повече от 60 страни на четири континента. Където и да отиде, Тери винаги се захваща с доброволческа дейност в полза на околната среда, което често го забърква във всевъзможни неприятности с местните власти, като няколко пъти се е стигало и до принудителното му извеждане от съответната страна. 

От няколко години Тери живее в България след като малко след пристигането си у нас загубва паспорта си в странен инцидент, в който (по негови думи) са замесени коза, един и един. Вероятно заради участието му в  "Лова на лисици (без лисици)" и в резултат на множество официални оплаквания от страна на властите в повече от пет страни, процедурата по издаването на нов паспорт на Тери отнема толкова необичайно дълго време.

Междувременно Тери живее в София и преподава частни уроци по правилна дикция и винознание, като често преподава двете дисциплини едновременно. В свободното си време, когато не е сред природата, Тери обича да плете традиционни български терлици, да съчинява стихове-хайку и да вае сложни скулптури от лед. 

През 2012 г., той бе поканен от мобилния оператор Globul и международната природозащитна организация WWF за лице на тяхната кампания за почистване на природните паркове в България и се снима в три телевизионни клипа за нея. В момента, Тери е звезда в рекламната кампания на Globul "Върни стария си телефон за рециклиране и спечели 50 лв. отстъпка за нов смартфон". 

- Здрасти, Тери! Как са нещата при теб днес?

- Чудесно. Днес се поразходих малко и ето ме тук, говоря си с Вас на по чаша кафе. 

- Как се чувстваш в България? Тук си от доста време, свикна ли с българския начин на живот?

- Да, чувствам се прекрасно. България ми харесва, имате красива природа, уникално вино и още по-уникални жени. Но това със сигурност вече го знаете. (смее се) Аз всъщност почти навсякъде съм като у дома си, като изключим едно село в Нова Гвинея и така нареченото лондонско висше общество.

- Ти си се отказал от семейната традиция да станеш юрист и оставаш верен на каузата да помагаш на природата. Някога съжалявал ли си за избора си?

- Аз съм щастлив човек, защото успях да открия призванието си още като дете. Винаги съм знаел, че искам да се посветя на зоологията, така че не съжалявам за нищо. Е, има няколко случки в живота ми, които предпочитам да забравя, но като цяло съм голям късметлия. Вярвам, че когато човек е позитивен, нещата се подреждат от само себе си. Аз например всяка сутрин, когато се събудя, си задавам въпроса: "Тери, какво ще направиш за света днес?" И знаете ли, всеки ден имам нов отговор.

- Като това да откриваш "нови видове" в българските гори и планини...

- О, говорите за онези телевизионни клипове. Да, това също е част от работата ми. Миналата година имах ангажимент към инициатива на Globul и WWF за почистването на природните паркове, а сега участвам в друга кампания - за рециклиране на мобилни телефони. 

- Сбъднал си мечтата ни - обиколил си света. Как стана така, че остана в България?

- Честно казано, беше чиста случайност. Понякога животът има собствена логика. Така се случи, че попаднах в едно малко селце в Троянския Балкан. Там времето има друго измерение, особено след няколко чашки от домашната сливовица на дядо Гочо, любезният домакин, при когото бях отседнал. Не искам да навлизам в подробности, но накратко - останах без паспорт.

- Подочухме нещо за някаква коза...

- Откъде знаете за това? Да, имаше коза замесена в това. Мило създание, добър слушател но... Както и да е. Резултатът е, че сега съм тук, вече доста време. Срещам някои трудности с издаването на новия ми паспорт... 

- Разбрахме, че имаш доста неприятности заради онзи инцидент с лова на лисици...

- Вие май знаете всичко. (смее се) Да, има нещо общо. Ловът на лисици е ужасен спорт! Представете си как няколко благородници и настървени хрътки гонят беззащитни лисици. Затова с няколко състуденти се престорихме на лисици по време на традиционния лов в имението на един лорд. Облякохме костюми и се скрихме, а когато хрътките ни надушиха, изскочихме пред тях иззад храстите. Всички много се изплашиха, включително ловците. Оплакаха се от нас в полицията и започнаха едни обяснения... Бях на косъм от изключване от университета. 

- Доста екстремен опит за спасяване на животни. А какъв съвет би дал на хората, които искат да помогнат за опазването на околната среда?

- Да започнат от малките, лесни и достъпни за тях неща - например да предадат старите си мобилни телефони за рециклиране. В магазините на Globul в страната има специални кошчета за това.