Насилникът, жертвата и (не толкова невинният) наблюдател са три роли в трагедия, която ежедневно се разиграва в домовете ни, в училищата, на детските площадки, по улиците и на работните места

Какво е и какво не е тормозът в училище? Как да го разпознаем? Какви са признаците, че детето ни е жертва, и как да го защитим? Какво трябва да се направи, за да бъде прекъснат цикълът на насилие в класните стаи - и как да помогнем не само на жертвите, но и на насилниците?

На тези въпроси се опитва да отговори Барбара Колоросо, консултант по въпросите на възпитанието и образованието, в книгат, смятана за една от най-авторитетните и полезни книги за превенция и интервенция при проблеми с насилието.

Според авторката първата стъпка към прекъсване на тормоза е да се намерят причините и начините, по които едно дете се превръща в насилник или в жертва (а понякога и в двете), и да се изследва ролята на наблюдателите за продължаване на този цикъл.

"Трябва да се вгледаме в културния климат на дома, на училището и на обществото, което може би култивира насилието, като подкрепя порочното поведение на не толкова невинните наблюдатели, явяващи се поддръжници в целта на насилника. Същевременно това затруднява смелите свидетели, които оказват съпротива, и пречи на защитниците да осигурят подкрепа за тормозеното дете, да излязат и да заговорят срещу несправедливостта", обяснява Барбара Колоросо в книгата си от 2002-ра, която сега излиза на български в превод на Весела Ангелова.

Вътре тя описва кои са формите и методите на насилието; четирите умения, които трябва да притежават децата, за да се предпазят; признаците, че детето ви е жертва; сигналните лампи, че детето ви е склонно към агресия; четирите "противоотрови" на насилието - а също така как да помогнете жертвата на насилие да се възстанови и да повлияете ефективно на насилника.

Насилник, получаващ онова, което иска от жертвата си; тормозено дете, което е твърде уплашено, за да се оплаче; наблюдател, който участва в насилието или си затваря очите за него; възрастни, които третират насилието като закачка, а не тормоз, като "момчешка му работа", а не като хищническа агресия... тази комбинация може да се окаже смъртоносна и новинарските хроники го доказват, категорични са българските издатели от "Софтпрес".

Виж още: Явор Колев: Сексуалните престъпления бележат сериозен ръст

Специално внимание Барбара Колоросо обръща на кибертормоза и онлайн насилието: "Голяма част от насилието извън Мрежата се извършва без знанието на възрастните, а младите хора се колебаят дали да докладват. Кибернасилието не само се извършва без знанието на възрастните, но и нахлува в живота на детето толкова силно, че то се чувства извънредно изолирано и тормозено. Трябва да убедим децата си, че могат да ни имат доверие, че сме могъщи съюзници и ще действаме, стига само да ни се доверят."

Според нея е нужно и да се спре публичното прехвърляне на вина и отговорност между родители, учители, медии и администрация.