Експериментът с малкия Албърт показва грозната страна на науката

Съвременната цивилизация до голяма степен е изградена въз основите на научния прогрес. Науката ни води към нови хоризонти, отваря нови врати на познанието и ни кара да се развиваме. В името на науката обаче са извършвани и големи зверства, като едно от тях е експериментът с малкия Албърт, който днес е заклеймен като неетичен. 

През 1920 г. в университета "Джонс Хопкинс" д-р Джон Бродус Уотсън, вдъхновен от теорията на руския учен д-р Иван Павлов за условните рефлекси, доказана чрез експерименти с кучета, решава да проведи доколо тази теория е приложима при хората. Целта на д-р Уотсън била да докаже, че емоционалните реакции на човека също са условни рефлекси. Иначе казано, може ли да се създаде фобия у емоционално стабилно дете.

За целта той решил да проведе експеримент върху 11-месечния Албърт Б. - син на медицинска сестра, работеща в болницата към университета. Албърт бил описван като "здраво, флегматично и безпристрастно" дете, което няма никакво неудобство спрямо животните или предметите от заобикалящата го среда. 

Виж още: 4 трика, които ще ни помогнат да преодолеем страха

За експеримента си д-р Уотсън дал на Албърт да си играе с бяла лабораторна мишка, като той реагирал към нея с любопитство и интерес. След главата му бил поставен стоманен дълъг прът. Всеки път, когато Албърт се пресегнел към мишката, ученият удрял стоманения прът с чук, така че да се създаде силен звук. 

Детето реагирало инстинктивно на плашещия звук и започвало да плаче. Уотсън обаче искал да доведе експеримента си докрай, затова всеки път, когато Алберт докосвал бялата мишка, се чувал и силният звук.

След няколко дни бебето започвало да плаче само при вида на мишката, защото вече я асоциирало със стряскащия звук. Уотсън обаче не спрял дотук и решил да провери дали този, вече ирационален, страх е само от мишките, или и от други обекти. Ситуацията била повторена и с бял заек, като имала абсолютно същите резултати. 

Както и предполагал Уотсън, бурната негативна реакция на Алберт към заека служи като доказателство, че придобития страх, в действителност, преминава и към други животни. Алберт изразява същото безпокойство и в присъствието на кучета и е раздразнен, когато види парче памук или дори Дядо Коледа. 

Виж още: 4 трика, които ще ни помогнат да преодолеем страха

Дори след почивка от един месец страховете на Албърт остават реални и остри. 

Въпреки че в началото на експеримента д-р Уотсън имал намерение да излекува страховете на детето, впоследствие се отказал, тъй като нямал достатъчно време. Въпреки това, когато той публикува своите открития, той предположил, че най-добрият начин за премахване на условния рефлекс е да се замени травматичния метален звук с позитивен дразнител като физическо стимулиране, храна или творческа дейност.

Не е ясно какво се е случило с малкия Албърт впоследствие. Когато майка му разбрала какво представлява всъщност експериментът, тя го отвела надалеч, без да каже на никого къде отива. 

След експеримента кариерата на д-р Уотсън се сринала, но не защото е извършил нехуманен експеримент с дете, а просто защото бил хванат в изневяра с асистентката си, при което жена му го напуснала, а университетът го уволнил. Това се случило точно по време на големия успех на изследването в научните среди. 

Виж още: Кои са най-честите страхове на жените?