Смятам себе си най-напред за поет и после за музикант, казва американският бард

Ако някой у нас е бил озадачен, че една рокзвезда може да получи Нобел за литература, вероятно причината е, че в популярната музика тук наричаме поетите "текстописци" - макар че песни са създавани и по стихове на утвърдени майстори на мерената реч като Любомир Левчев, Калин Донков, Павел Матев, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, Надежда Захариева.

Виж още: Най-великите български текстове на песни

Боб Дилън обаче, който е тазгодишният Нобелов лауреат заради "създаването на нова поетична изразност във великата американска песенна традиция" (а там като умели стихоплетци се ценят дори рапърите), е оставил в течение на няколко десетилетия завидно по обем творчество - обект на множество научни изследвания, литературни анализи и колекционерски домогвания от т.нар. "дилънолози".

Виж още: Най-скъпият текст на песен - 2 млн. долара

Ал Купър, който свири на орган в записа на Like a Rolling Stone, най-великата песен на всички времена според Топ 500 класацията на сп. "Ролинг стоун", твърди: "Боб е еквивалентът на Уилям Шекспир. Онова, което Шекспир е сторил за времето си, Боб върши сега в своето време."

Самият Дилън също сравнява своите песни с мистериозните истории, разказвани и пресъздавани още по времето на Шекспир. В началото на кариерата си той се влияе от поети като Артюр Рембо и Джон Кийтс; смята се, че поетично вдъхновение има дори в псевдонима, с който заменя рожденото си име Робърт Цимерман - от уелския поет Дилън Томас, отбелязва Би Би Си.

А помните ли как във филма от 1995 г. "Опасен ум" учителката по литература (Мишел Пфайфър) даваше на възпитаниците си текстовете на Let Me Die In My Footsteps и Mr. Tambourine Man?

И знаете ли, че на български го е превеждала Леда Милева (още за стихосбирката от 1984-та в поредицата "Поети с китара"), а тези дни в социалните мрежи A Hard Rain's A-Gonna Fall (1962) се копира и разпространява масово с нейното заглавие "Страшен дъжд ще падне"?

Една от ранните му протестни песни, тя рисува кошмара на ядрен апокалипсис броени дни преди Карибската криза, поставила света пред реална опасност от атомна война. Посланието й остава актуално и днес, на фона на природните катаклизми, и през 2009 г. тя беше избрана за неофициален химн на конференцията обаче по проблемите на климата в Копенхаген.

"Всеки ред е всъщност началото на цяла нова песен. Но когато я писах, мислех, че целият ми живот няма да стигне да напиша всичките тези песни, така че вкарах всичко, което можах, в една", обяснява авторът й.

(...) Кажи ми сега, момче синеоко,
какво ще направиш ти, сине любим?

Преди да започне дъжда, ще изляза
и ще ида в най-тъмната, страшна гора;
много хора там има, а ръцете им - празни,
а водата им - пълна с отровни зърна;
домовете им - срещу затвор плесенясал,
дето ловко палачът лицето си крие;
а гладът - зъл и грозен - убива душите;
цветът там е черен, числото е нула.

Там аз ще говоря, ще викам високо,
та всички да чуят и да разберат.
После прав ще застана върху океана,
песента си ще пея до последния миг
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Със статут на съвременна икона, стъпил върху традициите на британските народни балади и американския блус и фолк, той е колкото певец, толкова и автор на песни, а сега се нареди до англоезичните поети нобелисти Т.С.Елиът, Уилям Бътлър Йейтс, Шеймъс Хийни, отчасти Йосиф Бродски - и в международната компания на имена като Борис Пастернак, Пабло Неруда, Вислава Шимборска, Одисеас Елитис, Салваторе Куазимодо.

От Шведската академия изтъкват, че в младежките си години Дилън е повлиян не само от фолк легенди като Уди Гътри, а и от ранните творци на т.нар. "бийт поколение", както и от поетите модернисти. Дискографията му наброява десетки албуми, като се започне от дебютния Bob Dylan (1962), а темите му включват социалните условия, в които живее човекът, религията, политиката, любовта, обобщава още био-библиографската справка за тазгодишния Нобелов лауреат.

"Битникът" Алън Гинзбърг, който в средата на 60-те се появява във видеото към Subterranean Homesick Blues (заснето за документалния филм на Д.А.Пенебейкър Dont Look Back и станало крайъгълен камък в жанра на музикалните клипове), го определя като "най-големия поет от втората половина на ХХ век".

Последният сборник с всички негови текстове от 1962 г. насам (The Lyrics: Since 1962) - с чернови и варианти, безценен за изследователите на творчеството му, - излезе неотдавна на близо 1000 страници, с размерите на кутия за грамофонни плочи и тегло почти 6 кг.

Един от съставителите му, Кристофър Рикс, редактор на Т.С.Елиът, Самуел Бекет, Тенисън и The Oxford Book of English Verse, обобщава:

"В продължение на 50 години светът се възхищава от книгите на Боб Дилън със стихове и нещо повече от стихове: провокативни, тайнствени, трогателни, загадъчни, неуловими, интригуващи - и напомнящи ни, че геният е свободен да прави каквото реши."

Цената на луксозния том с твърди корици е над 250 долара

От това амбициозно издание извадихме и няколко цитата по темата от самия нобелист, споделяни през десетилетията, например: "Текстът е също толкова важен, колкото и музиката. Без текста няма да има музика".

А ето какво е отговарял през годините, когато го питат кое е по-важно за самия него - как звучат текста и музиката или съдържанието им, посланието, което носят:

"Цялото нещо, стига да се получава. Цялото общо звучене на думите, онова, което е вътре в тях - то или се получава, или не се получава."

"Работата не е просто да слагаш красиви думи към една мелодия или да съчиняваш мелодии към думи - тук няма никакво използване. В думите и музиката мога да чуя звученето на това, което искам да кажа."

"Ако отнемете това, което прави песента - ритъма, мелодията, - аз все още бих могъл да рецитирам текста. Но не виждам нищо нередно и в песни, при които това не може да стане - песни, които без ритъма и мелодията губят въздействието си. Защото така са създадени. Песните са си песни."

"Песента е това, което има значение, не звученето на песента. Аз гледам на тях музикално само защото искам да ги изпея. И музиката, с която се пеят думите, е важна. Пиша песните, защото изпитвам потребност да изпея нещо. Това е разликата между текста на хартия и песента. Песента изчезва във въздуха, хартията остава."

"Но не мелодиите са важни, важни са думите."

"Смятам себе си най-напред за поет и после за музикант."

Младият Боб Дилън върху обложката на двойния Blonde on Blonde (1966), смятан за един от най-литературните му албуми

Сред първите, които го поздравиха в социалните мрежи за Нобеловата награда, освен президентът на САЩ Барак Обама, бившият вицепрезидент Ал Гор, писателят Стивън Кинг, Джийн Симънс от "Кис", актьорът и музикант Стив ван Зант, беше и неговата муза и съратничка от ранните фолк години Джоан Баес, която написа:

"Дарбата му да си служи с думите е ненадмината. За 60 години в моя репертоар е нямало песни, които са по-трогателни и достойни в своята дълбочина, мрак, ярост, тайнственост, красота и хумор от неговите. Тях съм изпълнявала и с най-голямо удоволствие."

Салман Рушди пък напомни, че песните и поезията са неразривно свързани още от времето на Орфей - и Дилън е ярък наследник на бардовските традиции.

А главният изпълнител и автор на хитовия мюзикъл "Хамилтън" Лин Мануел Миранда се обърна към писатели като Ървин Уелш, които реагираха с недоволство и почуда от решението на Нобеловия комитет, като написа в "Туитър": "Зеленото (на завистта - бел.ред.) не ви отива..."

Така в актива на 75-годишния поет с китара вече ще има и "Нобел" - освен получените досега 12 "Грами", "Пулицър", Наградата на Принца на Астурия, Президентския медал на свободата, Ордена на Почетния легион, както и "Оскар" и "Златен глобус" за песента Things Have Changed (Нещата се промениха) към филма от 2000-та "Момчета чудо", където героят на Майкъл Дъглас впрочем също е писател.

Би Би Си цитира преди време Хауърд Саунс, един от многото му неофициални биографи, който го поставя редом с титани на изкуството като Моцарт, Пикасо, Франк Лойд Райт, Шекспир, Дикенс:

"Той пее с такава страст, емоция и убеденост, че ви кара да си мислите: това е моят живот, това е животът на всеки човек, това е да си човешко същество... Текстовете му са поднесени така, че (ако перифразираме самия Дилън) всяка дума звучи правдиво и проблясва като горящ въглен, изливайки се от всяка страница, сякаш е написана в душата му."

Въпросната строфа е от Tangled Up in Blue, песен от албума Blood on the Tracks (1975), един от най-значителните в дискографията му, който според Саунс е идеалната отправна точка за всеки новопосветен фен.

Британският в. "Дейли телеграф" нарича текста "най-поразяващите стихове от песен, писани някога, абстрактен разказ за взаимоотношения, обрисувани в аморфна смес от първо и трето лице, минало, сегашно и бъдеще време, разкрити в психеделични каденци и дръзки вътрешни рими, наситени с отчетливи образи и наблюдения - и изпълнени с болезнено отчаян копнеж..."