Рихард Вагнер (1813-1883) и влиянието му в киното, илюстрирано с Ездата на валкюрите, която звучи в сцени от култови филми... Няма спасение от тези хеликоптери!

Рихард Вагнер - не бързайте да се стряскате от това име, защото, както писа един лосанджелиски критик, може да се окажете вагнерианци, без да подозирате за това.

И наистина, влиянието на Вагнер върху културата на ХХ век е необозримо и често пъти изненадващо.

Видео: Валкюри в мола

През лятото на 1979 г. Франсис Форд Копола предизвика световна сензация с филма си "Апокалипсис сега", показан предпремиерно на фестивалите в Кан и Москва.

Не е учудващо, че режисьорът внася подчертано оперна чувствителност в своите филми - той не само е от италиански произход и носи тази традиция във вените си, но и баща му Кармине Копола е музикант, композитор и оперен диригент.

В един епизод от филма американски войници извършват нападение с хеликоптери над виетнамско село, добавяйки към куршумите психологически шок, като пускат от високоговорители музика от Вагнер - знаменитата "Езда на валкюрите", увертюра от трето действие на операта "Валкюра" от тетралогията "Пръстенът на нибелунга".

Тогава редица критици и наблюдатели тълкуват това като асоциация с нацизма. Това е разбираемо предвид стремежа на нацистката пропаганда да използва името и творчеството на Вагнер и подчертаната роля, която немските военни отделят на авиацията. Но всъщност внушението, което търси Копола, е "по-близо до дома".

Той препраща по-запознатите зрители към епизода с нападението на конниците от "Ку Клукс Клан" в знаменития филм от бащата на американското кино Д.У.Грифит "Раждането на една нация" (Birth of a Nation). Макар и създаден през 1914 г. като ням филм, той е прожектиран със специално създаден музикален съпровод, при който триумфът на ККК се придружава от същата тази "Езда на валкюрите".

И в това няма нищо чудно - не просто защото Грифит е истински меломан (по спомени на съвременници е притежавал колекция от 6000 грамофонни плочи). Всъщност музиката на Вагнер съпътства киното от самото му раждане, а темата за Вагнер като предшественик и вдъхновител на киното и филмовата музика отдавна е възприета и изследвана от специалистите.

Когато Вагнер умира през 1883-та, киното е още в етапа на ранни пионерски експерименти и едва напипва техническите възможности. Но още на първите прожекции с филмчетата на братя Люмиер в Лондон в салона се изпълнявал съпровод на пиано, който по думите на очевидци е допринесъл много за въздействието на прожекцията, макар че инструментът бил много раздрънкан и му липсвали четири клавиша.

В края на XIX век в Европа се ползва с голяма популярност италианският актьор Леополдо Фриголи, който нарича себе си "артиста трансформиста" и изумява публиката със своите бързи и талантливи превъплъщения в най-различни човешки типажи. Един от коронните му номера е "Маестри ди музика", при който той представя известни композитори, дирижиращи свои произведения: Верди, Росини, Маскани и, разбира се, Вагнер.

Едно такова изпълнение в Лондон е заснето през 1898 г. и прожектирано с голям успех. Това е най-вероятно първият филм, към който е създаден специален музикален съпровод (music sheet), а в бележките на фирмата към дистрибуторите се казва: "Придружена от правилната музика (подробности за която може да получите при поискване), серията е занимателна за една образована публика и е много подходяща за концерти от висока класа или неделни представления."

Доскоро се смяташе, че този филм не се е съхранил, но някакво копие изплува и можете да го видите със съответната музика - естествено, "Ездата на валкюрите".

И оттогава започва неспирната езда на богините по екрана...

През 1940 г. Уолт Дисни осъществява най-амбициозния си проект - "Фантазия", пълнометражна анимация, съставена от популярни музикални пиеси, специално илюстрирани и анимирани от известни художници.

Във филма се предвижда да бъде включена и "Ездата на валкюрите", дори датският художник К. Нилсен подготвя илюстрации, но в последния момент този епизод отпада поради нежеланото асоцииране на тази музика с Хитлеровия режим.

В продължението на този проект, "Фантазия 2000", Вагнер отново не е включен, но в бонус материала към юбилейното DVD издание се разказва за неосъществения замисъл.

Затова пък след "Апокалипсис сега" мотивът с валкюрите се превръща в истински хит. В анкета на сп. "Емпайър" този епизод е поставен под номер 1 като най-въздействащия епизод в историята на киното, а самият филм редовно е в челните места на класациите, съставяни от зрители, критици и историци.

Характерно за използването на музиката на Вагнер в киното е жанровото многообразие, макар някои да я намират за твърде еднообразна, със специфично звучене.

През 1980 г. "Ездата на валкюрите" се появява и в "Блус брадърс", където музикантите, натоварени с "божия мисия", се оказват преследвани от отряд неонацисти.

Виж още: Девет кинокомедии, осмиващи нацизма

Друга вариация на тема полет и преследване с Вагнер като фон е в анимационния уестърн на реж. Гор Вербински "Ранго" (2011), удостоен с "Оскар".

Не остава назад и рекламата - било то за риалити шоу ("Звездни стажанти") или нещо по-прозаично (кроасани).

Какво да се прави... рекламата, както казваше покойният канадски професор Маршъл Маклуън, е единственото, което ще остане от изкуството на ХХ век.

Не само че хеликоптерите се появиха на плаката за "Апокалипсис сега", но и специалното издание на музиката на Вагнер вече се рекламира на обложката с хеликоптерите от филма...

... а през 2010 г. сп. "Икономист" излезе със заглавие на корицата "Акрополис сега" - естествено, отново с вертолетите.

Както писа един наблюдател, "няма отърване от тия хеликоптери". Сцената от "Апокалипсис сега" е цитирана дори в "Междузвездни войни: Силата се пробужда".

(Впрочем в "Апокалипсис сега" има и една по-фина препратка към Вагнер - за посветените и по-запалените ценители ще дадем жокер: Т.С.Елиът).

Тетралогията на Рихард Вагнер "Пръстенът на нибелунга" се играе отново в Софийската опера и балет: 21 май - "Рейнско злато"; 22 май (рождения ден на композитора) - "Валкюра", откъдето е и Ездата на валкюрите; 25 май - "Зигфрид"; 27 май - "Залезът на боговете".

Източник: По материали от Софийската опера и балет