Актьор, музикант, текстописец, фронтмен на група "Обичайните заподозрени", един от най-многоликите и талантливи артисти в България - Стефан Вълдобрев - отпразнува своя 50-годишен юбилей на 20 май

Актьор, музикант, текстописец, фронтмен на група "Обичайните заподозрени", един от най-многоликите и талантливи артисти в България - Стефан Вълдобрев - празнува своя 50-годишен юбилей на 20 май. Рожденият ден е специален и необичаен: заедно с издателство "Книгомания" пуска на пазара своята "Книга за песните". Красивият том от над 360 страници с твърда подвързия включва текстове на песни, спомени и изповеди, снимки и факсимилета на тефтери и нотни тетрадки се появи в книжарниците на 15 май.

"Ще си спомня какво е предизвикало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, около мен и как ми е повлияло. Как съм се променял и как са се променяли песните", обобщава намеренията си авторът.

Редактор на изданието е писателката и драматуржка Яна Борисова, а дизайнер - Тодор Манолов. Фотографиите са дело на Павел Червенков. Уви, условията на извънредно положение в страната осуетиха подготвяната от Стефан Вълдобрев необичайна премиера - концерт в зала 1 на НДК през май с участието на "Обичайните заподозрени" и много нови "специално заподозрени" актьори, музиканти, колеги, приятели, гости и герои от книгата.

"Книга за песните" е първата книга на Стефан Вълдобрев, която може да се определи като литературен албум от текстове, поезия и биографични истории. В нея той се проявява като умел разказвач, като описва честно, чувствено, без маниери и преструвки творческия процес по създаването на 41 песни, обхващайки периода от 80-те години до днес. Изданието повежда читателя на вълнуваща разходка: как може да се създаде хит от случайно хрумване, срички, каламбур или произволна словесна или музикална фраза, пречупена през контекста на обществените събития и през призмата на личния живот на артиста.

Актьорството е центърът на тежестта ми. Това е академичното ми образование, това е моят занаят. Създавам песни, защото не мога да не го правя. Моделът, който ме е формирал е рокендрол с китари, идеи и послание. Изкрещяно, понякога фалшиво, но въздействащо и честно.

Всеки текст на песен всъщност е готовият сглобен пъзел от записки и чернови, спомени, впечатления, размисли, колебания, личностно израстване. За първи път Стефан Вълдобрев допуска толкова близо до себе си своята публика, разкрива начина си на мислене и своите ценности, как зазвучава музиката в ума му, какви "трикове" прилага по време на записите.

Но докато четете тези 41 разказа за създаването на най-популярните му песни, превърнали се в хитове и устояли изпитанието на времето, ще усетите и оцените лекотата и искреността, с която авторът ви забавлява, ще се усмихнете на хумора и самоиронията, на способността му да се радва на малките неща от ежедневието, на вярата му, че нищо в живота не е случайно.

България ми приличаше на чудно хубава жена, която не носи грим, не ходи на прическа и педикюр, няма татуси и пиърсинг. Естествена, дива, на ръба между хаоса и реда. Това страшно ми харесваше, понеже прекаленият ред по света беше започнал да ме плаши. Никъде не бях срещал толкова много разнообразна красота, побрана на толкова малко място, както у нас. Когато шофирах, пейзажите на всеки петнайсет минути се сменяха изцяло и ставаха различно хубави от предишните. Смисълът беше да се наслаждаваш на момента и да запомняш.

Не на последно място в тези 41 истории е и нишката на благодарност, която минава между редовете – към личностите, които са го подкрепяли в професионалния му път, и за споделеното творчество. В този дълъг списък попадат личности като: Крикор Азарян, Тодор Колев, Галин Стоев, Георги Господинов, Камен Донев, Иван Лечев, Веселин Веселинов - Еко, Стоян "Стунджи" Янкулов, Мирослав Иванов, Мая Бежанска, Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любо Дилов-син, Иво Папазов - Ибряма, Георги Дончев, Теодосий Спасов, Красимир Спасов, Митко Тодоров, Мирослав Пашов, Веселин Ранков, Димитър Маринов, Стефан Денолюбов, Бойко Василев, Петър Увалиев, Снежка Борисова, Дони и Момчил, Димитър Кърнев, Тодор Мацанов, Владо Зенкевич, Елин Рахнев, Ясен Атанасов, Мартин Захариев, Ивайло "Нойзи" Цветков, Ина Григорова, Ана-Мария Тонкова, Илияна Бойчева, Иван Градинаров, Калин Вельов, Михаил Йосифов, Велислав Стоянов, Милен Кукошаров, Искрен Искренов, Сашко Тодоров, Краси Тодоров, Веско Караатанасов, Арабел Караян, Боби Иванчев, групите "Уикеда", "Анимационерите" и "Стейн", Благовест и Светослав Аргирови, Саня Армутлиева, Майкъл Кунстман, Георги Тошев, Яна Борисова, Мартин Михайлов, Николай Янчовичин, Рут Колева, Димитър Ганчев, Димитър Семов, Станимир Трифонов, Стефан Командарев, Христо Мутафчиев, Стефан Китанов, Живко Петров, Поли Герасимова, Явор Веселинов и др.

Специална глава в "Книга за песните" е отделена на Лили Иванова и съвместната им работа от последните над 15 години и как се появяват на бял свят песните "Този миг", "Обичай ме", "Дали?" и "Севдана".

Когато си на двайсет, мислиш за "големите" неща, как следващият ти албум ще покори света, ще се появят компаниите гиганти, ще счупиш рекордите, ще шашнеш MTV. И пропускаш най-важното – песните се правят не за целия свят, а за един конкретен човек и един конкретен триминутен миг от неговия живот. Тогава ти и той сте заедно и тази силна връзка е завинаги.

Това са думи от предговора на "Книга за песните". По-нататък Стефан Вълдобрев ни доверява, че в началото песните са вдъхновявани по един или друг начин от спектаклите, в които играе. Не като думи или фрази, а като разсъждаване върху темата на пиесата и намиране на допирни точки с личните му вълнения в момента.

Първата негова песен, която се появява в национален ефир, е "Май", когато вече е студент в НАТФИЗ. С чувство за хумор пък ни разказва как слоган на Георги Господинов за столична сладкарница става част от песента "Кино" и каква игра на думи може да се направи от фразата "Нашите пасти са вашите страсти". Тази песен е побрала поне осем стила - рок, суинг, ню уейв, електро-пънк, джаз, поп, гръндж и мюзикхолни речитативи, мисли си музикантът. "Не е било умишлено и в крайна сметка резултатът е изненадващо компактен, но като всеки начинаещ автор исках да побера световното познание още в първото си произведение", отбелязва днес с лека самоирония.

Песента емблема на 90-те години, която му донася популярността, е "Обичам те, мила" – "мелодия за връзка ключове и гребенче", определя я Вълдобрев. По думите му: "Тази песен беше плод на една актьорска шега, един витизчийски порив за изява, за медийност, за популярност." Тя е от времето, когато се чувства "допингиран с театър". От страниците в книгата ще научите как се включва и Мая Бежанска в този проект и каква е тайната на успешното и запомнящо се звучене на песента.

Следват разплитането на още загадки: какво е общото между песента "Рай" и Шекспир; как "Едно" ознаменува най-радостното събитие: скоро ще се роди дъщерята Мария; как от три акорда и един-единствен мотив се стига до "Вълк", как правописът на думата "експлодирам" за малко да провали едноименната песен; защо "Аз ли съм или не съм" е любима песен не само на хиляди българи, а и на самия изпълнител; защо "Холивуд" е шампион по най-бавно написан текст; как заглавието "Сняг на Сахара" от учебник по география става песен, как е възможно човекът на движението Стефан Вълдобрев да създаде хит за "забавянето" като "По-полека" и много други.

Включени са още биографични истории - за музиката към филма "Светът е голям...", най-мащабния му музикален проект, записвана едновременно в пет различни студия, и за още песни, сред които "Фойерверк", която "узряваше бавно като вино", "Златен медал" - най-честната песен, "Силикон", "Хромозоми", "Там ще избягаме, там ще се скрием", "Бряг с цвят най-зелен", "Хеликоптер", "Тази песен не е за любов"...

През цялото време, макар да е "Книга на песните", в изданието намират място и киното, и театърът: Стефан Вълдобрев разказва за ролите си, за еуфорията си от получаването на първа главна роля във филм ("Изпепеляване", 2004), за театралните турнета из страната. Ето какво споделя авторът отново шеговито:

Ролките бяха от "Карибски пирати" и "Господар и командир". Американските колеги снимали сцени от по три-четири минути и на нас не ни оставаше нищо друго, освен много дисциплинарно да се вместим в остатъка от минута–минута и половина. Беше доста забавно и вдъхновяващо да знаеш, че твоята затворническа физиономия се запечатва веднага след Ръсел Кроу или Джони Деп. Само няколко месеца по късно, през август, "Изпепеляване" имаше изключително успешна премиера на фестивала "Златна роза" във Варна.

"Книга за песнителитературен албум от текстове, поезия и биографични истории. Надяваме се, че след прочитането й публиката ще изпита онова особено чувство, което кара кожата да настръхне – игличките, заради които всеки талантлив артист като Стефан Вълдобрев живее.