Английските учени и икономисти от Лондонското училище по икономика откриха онова, което попмузиката отдавна знае - щастието зависи много повече от социалните връзки, отколкото от благосъстоянието

Мащабно изследване на Лондон Скул ъф Економикс е открило, че човешкото нещастие много по-често е причинено от разбити връзки, физическа или душевна болест, отколкото от проблеми с парите или трайна бедност.

Според изводите на проучването - когато депресията и тревожността се излекуват, нещастието намалява с 20%, а намаляването на бедността дава само 5% понижаване на чувството за нещастие.

Лорд Ричард Лайърд, който е водил изследването, изтъква, че през последните 50 години обикновеният човек не е станал по-щастлив, докато средният му доход почти се е удвоил.

Икономист и съветник на Тони Блеър и Гордън Браун, Лайърд казва, че изследването, наречено "Произход на щастието", показва, че измерването на удовлетворението на хората от живота им, трябва да е приоритет на всяко правителство.

Shtastieto sancho

Според проучването допълнителните разходи, харчени от държавата, за намаляване на душевните заболявания ще се компенсират от по-високата заетост на хората и данъчните постъпления. От ключово значение е и профилактиката.

"Борбата с депресията, психичните разстройства и тревожността би била четири пъти по-ефективна от борбата с бедността. Тя се изплаща сама", се казва в изводите. А също, че: "Социалните и психологическите фактори са по-важни за добруването на индивидите от приходите им".

Също така авторите на проучването предупреждават, че общинските и държавните институции, училищата например, трябва по-активно да се съсредоточат върху проблемите с тревожността, стреса и душевното здраве.

"Всички тези неща свидетелстват, че държата трябва да поеме нова роля - твърди Лайърд. - В миналото тя последователно решаваше проблеми, свързани с бедността, безработицата, образованието и психичното здраве. Но не по-малко важни са домашното насилие, алкохолизмът, депресията и тревожните безпокойства, алиенираните младежи, стресът, породен от състезателност. Тези проблеми трябва да станат централни."

Za detsata e pagubno da badat pretsenyavani samo po uspeha si v uchilishte
Икономистите също така изтъкват, че за децата е пагубно да бъдат преценявани само по успеха си в училище.

"Най-важният фактор, предпоставка за пълноценен живот като зрял, не е квалификацията на детето, а емоционалното му здраве. Училището има огромно влияние върху емоционалното здраве на децата, а въпросът в кое училище ще влезе, засяга емоционалния му живот в не по-малка степен от успеха му на изпитите."

Лорд Лайърд отхвърля обвиненията, че изследването му работи против решаването на проблемите с бедността и неравенството - той изтъква, че инвестициите в душевно здраве имат по-голямо влияние върху душевния комфорт.

Източник: "Гардиън"