Валежите и обширните наводнения в България ще се редуват в бъдеще с периоди на суша и горски пожари. Това сочи прогноза за идните години, основана на цифрови модели за измерване на климата

Ако тенденцията се запази, е възможно до 30 години климатът в България да заприлича на този в Южна Гърция, а температурата да се покачи между 3 и 5 градуса, смятат експерти, цитирани от в. "Труд". 

Според тях за това е виновен т.нар. парников ефект, който бавно стопля цялата планета. У нас горите и плодородните терени ще намаляват за сметка на камънаците, храсталаците и песъчливите почви.

Лятото миналата година в България е било средно с 2,8 градуса по-топло, сочи Световният доклад за климата на Американското метеорологично общество. Тогава валежите у нас са били само 20% от нормалните за сезона. В същото време Западното Средиземноморие бе удавено от дъждове.

Според експерта по климатични промени в WWF Георги Стефанов всичко това е заради голямото отделяне на парникови газове в последните 150 г. Промените са по цял свят - у нас има потопи, а в Скандинавските страни - невиждани 40-градусови жеги.

Виж още: Големите студове остават в историята

България се намира в едни от най-интензивните климатични пояси откъм промени, казва Стефанов. Според разработените компютърни сценарии до 2030 г., не се очаква стабилизиране на емисиите на парниковите газове, което може още да утежни промените. 

"Не искам да кажа, че ни предстои гибел на планетата, но все по-често ще ставаме на такива крайни проявления, водещи до щети и загуба на човешки животи", прогнозира експертът. Това, което може да направи държавата, според него, е да се приеме по-скоро Национална стратегия за адаптация. В нея трябва да се опише какво да направят всички институции, бизнесът и гражданите, за да се намалят последствията от жегите и жертвите от климатичните проблеми.

До 5 градуса вероятно ще се покачи средната температура в България до 2050 г., сочат прогнозите на учените. Това ще се отрази веднага на земеделието, горите, биоразнообразието. Средната температура в България през миналата 2013 г. е била най-високата в историята - с 1,4 градуса повече от обичайното, според годишния доклад на Американското метеорологично общество.

Виж още: Времето в България става все по-екстремно

Климатичните промени носят заплахи за цели отрасли от българската икономика. Един от най-страдащите е зимният туризъм. Сезонът за каране на ски ще бъде скъсен, а курортите ще се нуждаят все повече от машини за изкуствен сняг. Прогнозата е, че още след 2020 г. ще започнат периоди с 2, 4, 5 или даже 6 последователни години с лоши снежни условия. Подобна беше и изминалата зима. В един от по-ниските курорти - Чепеларе, сезонът завърши на нула, тъй като разходите за изкуствен сняг изядоха печалбата.

Засушаването може да се отрази на селското стопанство. Най-песимистични са прогнозите за реколтата от царевица. След 50 години царевица у нас едва ли ще може да се отглежда, без нивите да се напояват, което ще вдигне много разходите.

Виж още: ООН за глобалното затопляне: Новините са лоши