Певецът и автор на песни, който почина внезапно на 57-годишна възраст, се славеше като "неизчерпаем талант", по думите на Мик Джагър, и легенда номер 1 на настоящата музикална сцена в САЩ. Припомнете си кои са най-големите му хитове (видео)

Принс Роджърс Нелсън е поредната музикална легенда, която изгубихме през 2016 г. Авторът на баладата Purple Rain беше открит мъртъв в имението си в щата Минесота на 57-годишна възраст. Новината за кончината му дойде седмица след като самолетът, който го откарваше към поредния му концерт, кацна принудително заради внезапни здравословни проблеми.

През последните седмици Принс се лекувал от грип, коментират американски медии. Нищо обаче не издавало, че краят му е близо - той не пиел алкохол и спазвал вегетарианска диета. Миналото му с наркотиците обаче може да го е застигнало отново, след като TMZ сензационно обяви, че "здравословните проблеми" се дължали на свръхдоза...

Виж още: Принс умрял от свръхдоза обезболяващо

Кариерата му на рокзвезда започва в края на 70-те и обхваща пет десетилетия. Често го сравняват с Майкъл Джексън, с когото са родени в една и съща година (1958). Помежду им има своеобразно съперничество - също като при "Бийтълс" и "Ролинг стоунс".

Миналия месец той оповести, че догодина планира да издаде мемоари с работно заглавие The Beautiful Ones.

Видео: Nothing Compares 2 U - най-хубавата песен на Принс

Издал е десетки албуми, реализирани в над 100-милионен тираж, което го прави един от най-продаваните изпълнители за всички времена, а 30 негови сингъла намират място в Топ 40 класациите. В актива му има седем награди "Грами" за R&B песните Future Baby Mama (2008), Musicology и Call My Name (2005), Kiss (1987) и I Feel for You (1985).

Две от "грамофончетата" са за Purple Rain - саундтрак към едноименния музикален филм от 1984-та, където Принс играе и главна роля. За песента със същото заглавие получава и "Оскар".

Сред популярните песни в собствения му репертоар са още 1999 (1982), When Doves Cry (1984), Batdance (1989) от саундтрака на "Батман", Thieves in the Temple (1990), Diamonds and Pearls и Cream (1991), чийто клип е отличен с видеонаграда от MTV.

Видеото към The Most Beautiful Girl in the World (1994) пък е заснето от режисьора на "Великолепната седморка" Антоан Фукуа.

The Song of the Heart от анимацията "Весели крачета" (2006) пък добавя към колекцията му от награди и "Златен глобус".

През 2013 г. сп. "Билборд" го определи като "американския идол" и му присъди почетна награда за музикална икона, а сп. "Ролинг стоун" го нареди на второ място сред най-добрите изпълнители на живо - отстъпващ само на "Боса" Брус Спрингстийн.

Освен че беше велик, уникален музикант, поет и композитор, той се славеше и като голям ексцентрик. През 90-те затрудни неимоверно журналистите, като смени името си с непроизносим символ, за да се противопостави на звукозаписния гигант "Уорнър" - и беше наричан "Артиста, известен преди като Принс".

Недоверчив към онлайн видеото и новите технологии като цяло, преди година и половина той си засне класически автопортрет, насочвайки фотоапарат към огледалото. Селфито беше качено във "Фейсбук" профила му, а неговият пресаташе обясни:

"Принс използва стар фотоапарат, тъй като не притежава мобилен телефон. Той коментира шеговито: "Забраняваме употребата им навсякъде около Нас, защото Сме алергични към литий и Такаправятвсички."

Едва наскоро той се сдобри с "Уорнър" и заработи наново с тях, като придоби правата върху целия си музикален каталог, който днес се оценява на милиарди.

По повод кончината му от Националната футболна лига на САЩ (НФЛ) споделиха клип от неговото шоу в полувремето на Супербоула през 2007 г., смятано за едно от най-добрите в историята на най-гледаното тв събитие в САЩ.

Тогава, насред проливен дъжд, той изпълнява класиките We Will Rock You на "Куин", Proud Mary на "Крийдънс клиъруотър ривайвъл", All Along the Watchtower на Боб Дилън и Best of You на "Фу файтърс" заедно със своите песни Let's Go Crazy, Baby I'm a Star и Purple Rain.

През февруари той сподели в "Туитър" новата си паспортна снимка, а Си Ен Ен коментира, че погледът му е тип "Пурпурна страст", по-добър дори от емблематичния "Синя стомана" на Зулендър...