Защо рисувателните книжки за възрастните са такъв бестселър и какво кара зрелите хора се впускат в детински занимания

През 2011 г. издателската къща "Лорънс Кинг" поръчва на шотландската художничка Джохана Басфорд детска книжка за оцветяване. До този момент тя работи по проекти като етикети за вино и флакони за парфюми - и предлага книжката да не е за деца, а за възрастни, защото клиентите й от години обичали да оцветяват нейните черно-бели мотиви.

Така се ражда "Тайната градина", която излиза през 2013 г. в 13-хиляден тираж, оттогава насам се е продала в 2 млн. екземпляра по цял свят и заедно с продължението "Омагьосана гора" оглавява класацията на бестселърите в "Амазон".

Рисувателните книги на Джохана Басфорд бяха пуснати тези дни и у нас от издателство "СофтПрес", които изтъкват, че този световен феномен вече е публикуван в десетки държави. Самата Джохана се определя като "илюстратор и страстен поклонник на мастилото,

който предпочита моливи и писалки пред пикселите"

Нейните илюстрации са сложни и детайлни, предимно в черно и бяло. Израснала в Шотландия, където родителите й притежават рибовъдна ферма, тя намира вдъхновение в полудивите флора и фауна на мъгливата провинция, а творчески заряд й дават "любопитното въображение и възторгът от фантастичното".

Фотогалерия: Чудният свят на Джохана Басфорд

Всяка илюстрация, която Басфорд създава, започва живота си като скица с молив и постепенно прераства в криволичеща рисунка с туш и писалка, която се разпростира на няколко листа хартия.

Обичам усещането при допир с материалите, които използвам, обичам размазаните отпечатъци от пръсти, споделя художничката и признава, че се старае всяка страница сама по себе си да е малко произведение на изкуството.

Рисувателните й книги са като нареждане на пъзел - любими както на децата, така и пренатоварените им родители, които откриват нов начин да се отпуснат и да се разтоварят от стреса.

Оцветяването като форма на терапия не е новост, припомнят българските издатели на Басфорд - още Карл Юнг предлагал на пациентите си да оцветяват мандали.

Защо рисуването ни се отразява толкова добре?

Обяснението всъщност е много просто - докато го правим, натоварваме различни зони от двете си мозъчни полукълба, проявяваме логика и усещане за цвят и форма, съсредоточаваме се върху една-единствена дейност, която ни откъсва от всекидневието и обичайните тревоги.

"Харесва ми мисълта, че хората могат да се потапят в книгата, да открият нещо, което ги запленява, и да се впуснат в рисуване. Няма нужда да довършваш започнатото веднага или пък задължително да вървиш от началото към края. Дори не е необходимо да спазваш контурите - постоянно казвам на хората, че самата аз непрекъснато излизам от очертанията", споделя Джохана в интервю.

Нейните книги не са единствените оцветявки за възрастни, издадени по света през последните години - френското издателство Hachette Pratique пусна Art-thérapie: 100 coloriages anti-stress (2012), от която в световен мащаб са продадени над 3,5 млн. бройки.

Същата година започва да излиза поредицата Creative Haven на "Дувър пъблишинг", насочена към "опитни оцветители", от която само през май са продадени 400 хил. екземпляра.

Други британски издатели - Michael O’Mara Books, коментират, че за 30-годишната си история не са виждали такъв феномен и вече пускат 15-а допечатка на някои заглавия от каталога си.

Както всяко нещо напоследък, манията се разраства като горски пожар заради социалните мрежи - оцветените картинки се качват във "Фейсбук" и "Пинтерест", където събират почитатели, които на свой ред си споделят професионални тънкости.

Намалява тревожността и стреса -

това е основният ефект от рисувателните книги. Сп. "Ню Йоркър" обаче коментира тази тенденция като част от една по-мащабна мода зрели хора да се вдетиняват по предмети и преживявания от времето, когато са били малки.

Наричат го "пазарът на Питър Пан", а от него се възползват не само в издателския бизнес, за да продават тийнейджърски и дори детски книги на възрастни. Такъв пример са и летните лагери за "дигитална детоксикация", където участниците зарязват мобилните си устройства и пеят песнички около лагерния огън. 

В Бруклин, Ню Йорк, дори ви предлагат да посещавате занятията на Preschool Mastermind, където ви се дава възможност да се почувствате като дете в предучилищна възраст: да се занимавате с ръчен труд, да подремвате следобед, да се снимате със своите "съученици". Тарифата за един учебен ден варира между 333 и 999 долара.

Пред "Ню Йоркър" създателят на курсовете обяснява, че игрите водят до физическо и психическо здраве, а хората,

които не са си играли като малки, стават серийни убийци и други подобни

Тази теория е доказана и научно от лекаря психиатър Стюарт Браун, който през 1966 г. проучва семейната история Чарлз Уитман и още 25 серийни убийци, като установява, че в детството на 90% от тях не е имало игри (но също толкова са били подложени и на физически тормоз).

Той основава през 2006 г. Националния институт за игрите, а през 2010 г. издава книгата Play: How It Shapes the Brain, Opens the Imagination, and Invigorates the Soul (Игрите: Как формират ума, отприщват въображението и ободряват духа).

В научното списание American Journal of Play се цитират проучвания, според които игрите се свързват с успехи в образованието и продължаването на рода, намаляват стреса и водят до иновативен подход към работата.

Според психоложката от Харвард Сюзан Лин колкото и успокоително да действа оцветяването, тези книжки не стимулират кой знае колко творческото развитие на децата, тъй като "най-хубавите играчки са 90% дете и 10% играчка". Много по-добре би било да нарисувате нещо сами...

Междувременно на 2 август "Дувър" организират първия Национален ден на книжките за оцветяване (National Coloring Book Day), а през октомври "Бантъм букс" пускат книжка за оцветяване "Игра на тронове" под надзора на самия Джордж Р.Р.Мартин. Тогава излиза и следващата книга на Басфорд, "Изгубеният океан".

Източник: сп. Ню Йоркър; изд. "СофтПрес"