Терминът "поколение Х" беше въведен от писателя Дъглас Копланд през 1991 г. Какво стана с онези цинични деца, които се противопоставяха на елитите? Къде са днес 40-годишните, които помнят аналоговата ера?

Днес се говори много за разликите между поколението на "бейбибума" (родените през 50-те) и т.нар. "милениали", дошли на бял свят в навечерието на новото хилядолетие.

Някъде встрани от вниманието обаче остава междинното поколение, хората на възраст между 35 и 55 години, които през 90-те бяха наречени "поколението Х"? Как се развиха те и какво можем да научим от тях?

Тези въпроси вълнуват Тифани Дарк, чиято книга Now We Are 40: Whatever Happened to Generation X току-що излезе от печат.

В хода на проучванията си авторката се е срещала с множество рекламни агенции и ето какво споделя от опит: "Рекламистите са абсолютно вманиачени по тези две групи. От една страна са бейбибумърите със своята стабилна работа, добра пенсия и живот в относително охолство, а от друга - тревожните милениали, които са много по-несигурни финансово, но затова пък владеят новите технологии. А какво остава за нас? Къде сме ние, междинното полокение?", пита се Дарк.

Тифани Дарк, която се пита какво стана с поколението Х

Характеристиките на поколението, чиято младост мина през 90-те, са равнодушие, цинизъм, настроения против политическия елит. Тези хора пътуваха, за да разширят хоризонта си, стремяха се към кариера в творческите сфери и дадоха началото на рейв културата, захранена от техномузика и синтетична дрога.

"Това е третото лято на любовта", декларира през 1990 г. списание The Face с Кейт Мос на корицата си.

Златните дни на рейва

Какво характеризира 90-те? Хедонистична нагласа, любов към приключенията и чувство за приобщаване - размиване на границите на класата, расата, пола и сексуалността.

"На рейв партитата можеше да говориш с всеки, всеки беше еднакво валиден - и авантюристите, и онези със сигурната работа, хомосексуалността не се криеше, черната музика се тачеше. Тази амалгама еволюираше огранично и бавно", спомня си Дарк и пояснява:

"Това беше в преддигиталната ера, когато просто трябваше да присъстваш физически, ако искаш да усетиш духа. Понякога купонът започваше още от автобусната спирка, на път към някой изоставен склад. През 1994-та британското правителство дори прокарва закон, забраняващ спонтанните сбирки, но това само изостри още повече вкуса към тях. Събитията станаха по-добре организирани и се разпространиха из цялата страна. Твърди се дори, че това движение сложи края на футболното хулиганство."

"Хапки от реалността" - филмът, който улови духа на 90-те, с тяхното объркване, апатия и неосъзнат бунт

90-те бяха времето на грънджа в САЩ и бритпопа на Острова. На какво се дължеше тогавашният бум в масовата култура? Според Дарк причината е в истинската връзка и опита, добит в общуване с другите.

"Налагаше се да положиш истински усилия, за да се присъединиш към движението. Днес с интернет и социалните медии е много лесно. Можеш да се присъединиш и да напуснеш двайсетина групи за по-малко от час. Нищо чудно, че милениалите имат криза на идентичността. Нищо чудно, че се вълнуват от неща като ръчна шивашка изработка, правене на сирене или варене на бира - това е контрапункт на бързите технологии."

"Оейзис" е може би най-голямата група от преддигиталната ера. За историческия им концерт в Небуърт през 1996 г. билети се опитват да си купят 4% от населението на Обединеното кралство. Късметлиите са 250 хил.

Според Дарк днес поколението Х може да служи за мост между предходната и следващата генерация. Освен духа си на толерантност, междинното поколение пази спомена за преддигиталния свят, който е нещо като антипод на днешната отровна смартфон култура, в която всички днес плуваме като зарибени.

Отидем ли си ние, няма да остане спомен от аналоговата епоха,

казва и Дъглас Копланд, автор на термина Generation X, като добавя, че в момента хората от неговото поколение са разпънати от задължения: от една страна, да помагат на възрастните си родители, а от друга - да плащат училищните такси на децата си, та не им остава много време за анализ или самоанализ.

Отиде ли си поколението Х, загива и споменът за аналоговата ера, казва Дъглас Копланд, който измисли термина Generation X

За разлика от повечето автори, той не е склонен да сипе хули по милениалите: "Почти всичко, което казват за тях, се говореше и за поколението Х, единствената разлика е, че милениалите не умеят да се справят, когато нещата не се развиват според техните очаквания."

А дали според него културата се развива със същите темпове като преди? "Днес това става по-бързо - казва Копланд. - Данните са новото време, облакът е новата безкрайност и всичко става сега, току пред очите ни."

Според него не бива да се страхуваме от онова, което крие бъдещето, ние просто сме свикнали да използваме "алармизма" по подразбиране.

А какво бъдеще вижда Копланд за поколението Х? "Една наистина хубава бутилка пино гри, удобно легло, добра безжична връзка с интернет и никой наоколо."

Източник: Би Би Си