Египетско синьо и ултрамарин, индиго и лапис лазули - въплъщенията на този цвят са важна част от историята на изкуството

От всички цветове в палитрата, синьото се приема еднакво добре от мъже и жени. Не е изненада, че толкова много художници - сред тях Луиз Буржоа, Ив Клайн, Василй Кандински, Пабло Пикасо -  проявяват предпочитание към него. Според психолозите популярността му е пуснала корени в евлоюционното ни развитие.

Във времената на ловци и събирачи, то се е свързвало с положителни неща - чисто небе, чиста вода - които са били ключово важни за оцеляването. С времето привързаността към синия цвят само се е увеличила, пише Сара Готсман в Artsy.net.

Научно погледнато небето и океаните не са точно сини, или поне не по същия начин, по който почвата е кафява, а листата зелени. Това е създавало проблеми в по-голямата част от историята на изкуството. Не можеш да вземеш парче от небето, да го стриеш с чукало в хаванче и да го използваш върху платно. За разлика от определени нюанси на червеното, кафявото и жълтото, синият пигмент не е бил никак лесен за добиване.

Намиран в малки количества, а търсен ненаситно, синият пигмент има богата история на научни открития, глобална търговия и художествени преработки. От първите синтетични пигменти, измислени в Древен Египет до отенъците, открити в последните десетилетия, ето част от повратните точки в историята на синьото в изкуството.
 

Египетско синьо

Египетското синьо е първият синтетично получен пигмент. Измислен е, както личи от името му в Египет преди около 2200 г. пр. Хр. Той е съвременник на пирамидите. За да го получат, египтяните смесвали варовик и пясък с богати на мед минерали като азурит и малахит и загрявали стритите частици при висока температура.

Получавало се е нещо като прозрачно синьо стъкло, което можело да се начупи, да се стрие с яйчен белтък, лепило или смола и да се превърне в дълготрайна боя или керамична глазура. Процесът никак не е бил лесен, всяка грешка е можела да доведе до "зеленикава мацаница".

Египетското синьо запазва популярността си в Римската империя, но сложният метод на извличането му бива забравен, когато нови нюанси достигат до пазара.

Най-старият вторично добит пигмент

През 2006 Джовани Вери, специалист по консервация, прави случайно откритие, което отново поставя египетското синьо в центъра на вниманието. Когато наблюдава под флуоресцентна светлина гръцка мраморна вана на 2500 години, той открива, че синият пигмент свети, което означава, че египетското синьо излъчва инфрачервено лъчение. Това откритие помага на учените да открият следи от цвета върху древни артефакти, дори след като цветът е бил отмит и е станал невидим за просто невъоръжено око.

Ултрамарин

Някои го наричат "истинско синьо". Ултрамаринът се прави от полускъпоценния камък лапис лазули, който векове наред се е добивал единствено от високите планински върхове на днешен Афганистан. Египетските търговци са започнали да го изнасят преди 6 хил. години и са го използвали, за да украсяват накити.

Въпреки това, те не са досещали как да направят от него ярък, устойчив цвят. Смесен с определени минерали като калцит, пирит и др. лаписът губи потенциала си и от яркосин се превръща в сив.

"Истинското синьо" е най-търсената багра през цялото европейско средновековие. Цените му са се конкурирали с тези на златото. Заради високата си стойност, цветът се е пазел за украсяване само на най-видни фигури като Дева Мария и само за най-щедрите поръчки - тези на църквата.

Според легендите Микеланджело е оставил картината си "Полагане в гроба" недовършена, тъй като не е можел да си позволи ултрамарин. Рафаел го използва педантично, полагайки го върху основа от азурит, за да украси плаща на светата майка. Йоханес Вермеер обаче го е използвал толкова щедро в платната си, че залитането му по ултрамарина вкарало семейството му в дългове.

Заради високото търсене през 1824 френското Societé d’Encouragement предлага награда от 6 хил. франка на този, който успее да добие по-достъпна синтетична версия на ултрамарина. В рамките на седмица френски и немски химик независимо един от друг откриват такава формула. За никого не е изненада, че френският комитет предпочита сънародника си, дава му награда и кръщава цвета "френски ултрамарин".

Индиго

Индигото е било желана импортна стока, възпламенявала търговски войни между Европа и Америка. Индигото е натурален оцветител, а не пигмент, използвал се е за багрене на тъкани, дрехи, текстилни нишки и луксозен текстил. За разлика от лапис лазули, който се добивал от едно-единствено място, индигото можело лесно да се отглежда на всякакви места от Индия до Южна Каролина.

Индигото било много популярно в Англия, родината на сър Исак Нютон - ученият, който изнамира термина "светлинен спектър" (обложката на The Dark Side of the Moon на Пинк Флойд). Той  е вярвал, че дъгата трябва да съдържа седем цвята, които да отговарят на седемте дни от седмицата, седемте тона в музикалната скала и седемте познати по онова време планети. Сър Исак не се оставил да бъде разубеден от твърдението, че дъгата съдържа само пет цвята и добавил към репертоара ѝ индиго и оранжевото за почуда на някои днешни учени.

Синтетичното индиго е открито през 1880 и до 1913 заменя голяма част от естествената реколта на растенето Indigofera.
Това е цветът, с който се боядисват джинсите. 20 млн. килограма годишно се произвеждат с тази цел.

Пруско синьо

Година преди Нютон да публикува трактата си за седемете цвята на дъгата в "Оптика" в Берлин е измислен нов син цвят. Производителят на бои Йохан Якоб Дисбах, докато се опитвал да произведе червено багрило от различни материали, включително животинска кръв, по грешка получил син цвят. Както повечето от нас и той смятал, че ако смеси червено с червено, ще получи само още червено, но не станало така. Кръвта реагирала с железен фероцианид и така се получило Berliner Blau или пруското синьо.

Френският рококо художник Вато, японецът Хокусай, Пабло Пикасо - всички те са големи любители на пруското синьо. Успехът му обаче седължи на един друг фактор. През 1842 английският астроном сър Джон Хершел установил, че пруското синьо има уникална светлочувствителност, а тя може да се използва, за да се създават копия на една и съща скица. Откритието на Хершел било високо оценено от архитектите, които най-сетне можели лесно да размножават плановете си. Оттам идва и името на хелиографското копие на английски Blueprint.

В днешната медицина пруското синьо има съвсем различно предназначение - синьото хапче е противоотрова при отравяне с тежки метали.

Друга символика на синьото хапче намират в киното братя Уашовски в прочутата сцена с избора между синьо и червено хапче.

Интернешънъл Клайн Блу

През лятото на 1947 френският художник Ив Клайн, едва 19-годишен, седял на плажа с приятелите си Клод Паскал (който после станал поет) и Арман Фернандес (който пък станал художник). Според историята тримата нахвърляли идеи как ще си разделят света: Паскал щял да вземе въздуха, Фернандес земята, а Клайн искал небето. Това търсене на небесната безбрежност се оказва определящо за цялото му творчество. От 1957 нататък той започва да работи само със синьо. "Синьото няма измерения. То е отвъд измеренията", казва той веднъж.

Художникът започва да покрива цели платна, скулптури и всекидневни предмети с измисления век по-рано френски ултрамарин. Работейки с матова версия на цвета, художникът достига до нов метод за получаване на пигмента, който патентова под името Inernational Klein Blue или IKB през 1960 г.

Клайн може би е най-известният художник с обсесия по ултрамарина, един от най-скъпите пигменти в историята. Вдъхновен от него, английският режисьор Дерек Джармън създава лентата "Синьо" (1993), в която в продължение на 75 минути се прожектира един и същи нюанс на синьото под съпровода на тиктакащ часовник, хорово пеене, поетични строфи и истории, рецитирани от самия Джармън.

Новото откритие YInMn

Пруското синьо не е единственият пигмент открит по случайност. През 2009 химикът Мас Субраманиан и неговите студенти в Държавния университет на Орегон търсят нови материали, който да се използват в електрониката. Един от студентите забелязва, че определена проба се оцветява в ярко синьо, когато се нагрее. Това кара Субраманиан да възкликне "Късметът ощастливява будните умове" - фраза, принадлежаща на Луи Пастьор.

Те кръщават цвета YInMn на съставляващите го итрий, индий и магнезий и го патентоват за търговска употреба през юни 2016. Устойчив, безопасен и лесен за производство, цветът има и охлаждащ ефект, така че може да се използва в строителството на бъдещето. Субраманиан, разбира се, изпраща проби от цвета на различни художници.

Източник: Артси.нет