Холивуд ще екранизира романите на Том Егеланд за Бьорн Белтьо, а междувременно ето откъс от най-новата книга със срамежливия, но гениален археолог

Кой е тринадесетият апостол? Защо тайните служби на няколко държави се интересуват от археологически разкопки? Какво би станало, ако се промени представата ни за религията?

Отговори на тези въпроси дава поредният роман от Том Егеланд "Тринадесетият апостол". След пет международни бестселъра и световен медиен шум около факта, че две години преди "Шифърът на Леонардо" издава книга със същите герои и сюжет ("Краят на кръга"), норвежецът си е спечелил славата на автор, по дирите на който върви Дан Браун.

Холивуд подготвя екранизацията на "Евангелието на Луцифер", а след това ще пренесе на екрана и другите му четири романа с главен герой Бьорн Белтьо. А "Тринадесетият апостол" е най-новият сред тях. Тук

срамежливият, но гениален археолог и изследовател на исторически загадки

получава странен ключ от колежката си Виктория, която е в кома след тежък инсулт. Към него има загадъчно послание, което тя е написала още преди години, но го е оставила за по-младия си колега с изричната заръка да му бъде предадено чак след смъртта й.

Опитвайки се да разгадае какво се крие зад това, Белтьо намира в кабинета й снимки и документи от археологическа експедиция в Израел през 1977-78 г., за която Виктория никога не е говорила.

Оказва се, че преди 35 години в Капернаум, в библейските земи, е открита гробница, а вътре има нещо, което би променило представите ни за религията и цивилизацията ни. Тогава израелските власти се намесват, археологическите проучвания са преустановени, а ръководителят на експедицията - Моше Менделсон, изчезва безследно.

Големият въпрос е: Какво е имало в гробницата?

Защо всички документи относно експедицията са изчезнали от архивите на израелския Институт по библейска археология? Защо "Мосад", а и други тайни служби проявяват огромен интерес към толкова отдавнашен случай?

Когато среща Ребека, дъщерята на изчезналия археолог, която продължава да търси истината за баща си, Бьорн се отправя с нея към Лондон, Флоренция, Йерусалим и Капернаум. Двамата пропътуват хиляди километри, за да намерят отговор на въпроса защо баща й е изчезнал безследно.

Откритието, до което достигат, е изненадващо и ще промени начина, по който западната цивилизация разбира собственото си съществуване...

Гледната точка на автора е, че всяка следваща религия е отговор и корекция на предишни религии, на по-стар начин на мислене и поглед към света, обясняват българските му издатели от "Персей" и напомнят, че християнството се основава на юдаизма, който, от своя страна, е базиран на древните месопотамски митове.

Всъщност християнството не е създадено от Иисус,

който (парадоксално за някои, но е факт!) не е християнин, а от Павел и ранните отци на Църквата. То израства, превръща се в сила в противовес с упадъка на Римската империя и става официална религия. Властта на римските императори се трансформира в религиозна власт с център Ватикана. Папската институция придобива власт над крале и императори.

Книгата на Егелунд поставя въпроса каква би била ролята на жените в световната история, ако ранните църковни отци не бяха избрали един женомразец (Павел) да застане начело на християнската църква.

Как би изглеждал светът днес? И защо сме послушали Павел, а не Иисус? Защото Павел е този, който полага основите на съвременното християнство и налага как да мислим и в какво трябва да вярваме.

Предлагаме ви откъс от "Тринадесетият апостол", която вече е на книжния пазар у нас в превод на Ростислав Петров.

В Лондон ни чакат митничарите. Да, точно така. Чакат ни. Буквално ни чакат. Със сигурност са добри в това, с което се занимават, но никак не ги бива в преструвките. Не са актьори.

Представям си описанието: Бял като сняг мъж (албинос) с червени очи на име Бьорн Белтьо, роден през 1968 година, пътуващ в компанията на еврейка на име Ребека Менделсон, родена през 1964 година – с дълга, чуплива, червеникава коса.
Добре дошли в прекрасния Лондон!

Митничарите се държат така, все едно са ни привикали на една страна по чиста случайност. Все някой трябва да бъде спрян. Случайността е влязла в действие и това сме ние. Но не, с твърде голяма охота ни спират. Точно нас.

– Excuse me? Sir? Madam? – Професионална усмивка. – Имате ли нещо за деклариране?

Иска ми се да отговоря: Нищичко, освен две кости от гробната камера в Капернаум, които сте инструктирани да задържите.

– Nothing – казва Ребека, усмихвайки се очарователно.
– Nothing – повтарям и аз. Усмивката ми не е така очарователна като нейната.
– Имате ли нещо против да прегледаме багажа ви?

Ех, че игра! Знаех си много добре, че веднага щом пристигнем в Лондон, някой ще се опита да ни отнеме костите. И че няма да се спрат пред нищо, за да постигнат своето. Щом и митничарите са намесени в тая работа, трябва да ни е ясно, че нашите противници са силни.

Кутията е в ръчния ми багаж. Веднага я откриват.
– Какво е това? – пита митничарят.
– Кости.
Грейват.

– Както навярно знаете – казва митничарят, – и Европейският съюз, и Великобритания имат ясни правила по отношение на това какво може да се внася във Великобритания от държави извън...
– Просто ги вземете!

– Законодателството постановява, че не може да се внася прясно месо, не кости! – казва Ребека.
– Ако костите са с антикварна стойност – казва митничарят с високомерен авторитет, – те може да са обект на Закона за културната собственост, според който...

– Просто ги вземете! – повтарям аз.
– Но, Бьорн... – казва разтревожено Ребека.

От Гетуик хващаме бързия влак до Лондон, след което се качваме в такси и продължаваме към Тисъл Марбъл Арч. Хотелът, в който винаги отсядам, когато съм в Лондон. Когато правех регистрацията, трябваше да запазя две отделни стаи. За всеки един от нас. Ако бях някакъв Казанова, щях да запазя двойна стая и сетне да се оправдая с хотела.

Тъкмо бях почнал да разопаковам багажа си, когато на вратата се почука.
Не беше Ребека, а Даян.
Пристигна далеч по-бързо, отколкото си мислех.
– Даян...
Отварям вратата, за да влезе вътре. Изглежда доста добре.

Даян е между 30- и 40-годишна, но все още изглежда като в студентските си години. Излъчването ѝ е меко и внушава доверие. Изглежда като добронамерена девойка, която ти желае доброто, но всичко това е измамно. По-точно: това е само част от личността ѝ.

– Бьорн!
– Доста време мина!
– Ех, ти! Какви ги вършиш само! – смее се тя.
– Знам, че си спомняш за многото ми лоши качества. Но се надявам, че не можеш да кажеш, че съм глупак!
– Не знаех, че и митничарите са замесени, Бьорн. Разбрах едва когато са схванали какво всъщност си им дал. Повярвали са, че това са човешки кости, а ти си им оставил свински ребърца!

Прихва да се смее.
Не е знаела нищо за това, така ли? Не знам на какво да вярвам. Със сигурност не е случайност, че митничарите търсеха тези човешки кости точно след като Даян ме покани в Лондон. Даян знае доста неща. Почти всичко. И тъй като е въвлечена в случващото се, със сигурност е наясно, че митничарите са били уведомени. Или пък не е знаела за това?

Международното научно дружество се помещава в Уайтхол. Висока стълба води до входа. Червената тухлена сграда се е вклинила между министерства и държавни служби като дворец на знатен принц. Колони, мрамор, бронз. Вратите се отварят автоматично, сякаш виждат, че самата Даян приближава към входа. Абракадабра! Минаваме покрай внушителната рецепция и влизаме в царството на администрацията, което се намира на втория етаж. Минаваме през дълъг коридор с изкуствено осветление и толкова дълбоки килими, че в тях могат да изчезнат куп котета и хлапета и никой повече да не чуе за тях.

Така и не мога да разбера дружеството. Та тази организация няма нищо общо с това, което трябва да представлява. Някога един човек описа SIS като ЦРУ в сферата на науката, разследваща служба в академичните среди. Пуснали са пипалата си във всички световни университети и академични служби.

Когато нещо представлява интерес за тях, а тук говорим най-вече за крайно интригуващи теории и открития, които биха променили света, се намесват с внушителни по мащаб екип от учени. Разполагат с неограничени средства и компетенции.

Международното академично дружество е важна част от академичния свят и е намесено във всичко, което касае съвременния живот на учените.

– Очакват ни в Огледалната зала – казва Даян.

Така и не обяснява кой ни очаква. Но познавам хората веднага, щом тя отваря вратата. Не съм изненадан.

Сядаме край масата, която вече е затрупана с кафе, кексове и дребни сладки. Като на гости при баба. Оглеждаме се. Изследваме се един друг с поглед. Даян се опитва да разведри атмосферата и да успокои Ребека с веселите си коментари.
Тра-ла-ла.

– Имам много въпроси – казвам аз.
– Страхувам се, че не можем да ви дадем много отговори – казва Тзафир Драх.
– Следите ни!
– Естествено!
Признанието е бързо и недвусмислено.
– Защо?

– Откъде ще започнем? Какво беше това с трънения венец на Иисус? – казвам аз.
Тзафир Драх ме гледа въпросително. Сетне поглежда към Менаше Фрум. Какво знае той всъщност? – това издават погледите им. Така че им разказвам какво знам.

– Гидон Залер твърдеше, че тръните били на 2000 години. Позволих си волността да изследвам малка част от едно трънче. В Норвегия. В Националната лаборатория в Университета за наука и технологии в Трондхайм са доста добри в тази работа. Всички знаем много добре, че тръненият венец не е на 2000 години и не е бил върху главата на Иисус.

Гидон Залер се изчервява. Менаше Фрум мълчи и гледа в една точка. Объркан е от погледа на Тзафир Драх.

Залер въздиша и казва:
– Знаех си, че не сте склонни да повярвате! Казах им.
– Модерните разследвания имат на разположение прекрасна техника – казва Драх. – Един от методите е ментална манипулация. Понякога тя работи. Друг път не. Това дали Иисус е умрял на кръста, или не, не е от значение за венеца. Той пак е интересен.

– Ментална манипулация ли? – казвам аз.
– Надявахме се, че ще успеем да ви накараме да повярвате, че Моше Менделсон е открил нещо сензационно. Нещо като тази реликва. Или пък гроба на пророка Даниил.

– А Питър Корнел? Антикварният търговец?
– Британско-израелски актьор, който беше нает в тази връзка. Искахме да ви накараме да повярвате, че венецът е истински и по този начин да успеем да ви успокоим, за да се кротнете! Така или иначе повече няма да чуете нищо за Корнел.

– А всичките онези глупости за пророка Даниил и стенните надписи?

Тзафир Драх прави нещо, което явно не върши често. Усмихва се.
– Тук на практика на помощ ни се притече миналото. Нашите деди. Още през 1988 г. Ребека започна да ровичка в мистерията около баща си. Тогава Институтът реши да разреши случая, като представи погрешна информация. Всички нейни въпроси към централните учени в сферата ставаха все по-настойчиви. Искахме да я накараме да спре да рови. Така че измислихме писмо от анонимен археолог, който да намекне, че изчезването на Моше Менделсон е свързано с пророка Даниил. За нас това си беше дребна работа. Всичко беше готово в рамките на половин ден. Написахме писмото и го пратихме. В най-лошия случай писмото нямаше да бъде взето на сериозно. В най-добрия случай обаче щяхме да отдалечим интереса на Ребека от съдържанието на гроба.