Ованес Торосян е Д'Артанян в постановката на Ники Априлов с музиката на Максим Дунаевски. Виж как звучи на български песента на мускетарите "Пора-, пора-, порадуемся на своем веку..."

Десетилетия преди руските сериали отново да станат популярни у нас, дори децата тананикаха "Песня мушкетеров  (Пора-, пора-, порадуемся на своем веку...)" от трисерийния съветски тв филм "Д'Артанян и тримата мускетари".

Продукцията на одеската киностудия превърна пеещия актьор Михаил Боярски в звезда, а днес в неговата роля влиза един от най-сниманите актьори в новото българско кино - Ованес Торосян ("Източни пиеси", "Каръци", "Аве", "ТИЛТ", "Съдилището", "Отчуждение", "Джулай", "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син", "Аз съм ти", "Спомен за страха").

Сценичната адаптация на Варненската опера, която довечера се играе премиерно в Летния театър, стъпва върху музиката на Максим Дунаевски и романа от Александър Дюма.

Либретото и постановката са дело на Ники Априлов. Освен актьорите (Свилен Стоянов като Дьо Тревил, Пламен Георгиев в ролята на г-н Бонасьо) и оперните певци от местната трупа, той е поканил в спектакъла и бившия "кукувец" Стефан Рядков, който се превъплъщава в кардинал Ришельо.

В българския превод на Мария Донева най-известният рефрен от филма (и мюзикъла) звучи така: "Букет пера на шапката / и шпага във ръка./ Любимци на съдбата!/ Препускаме така, / опасни приключения, / от остри шпаги звук – готови да умрем един за друг!"

Заедно с Ованес Торосян в този клип пеят Николай Колев (Атос), Велин Михайлов (Портос) и Калоян Лулчев (Арамис), а във втория състав му партнират баритонът Свилен Николов (Атос), актьорът Валери Вълчев (Арамис) и солистът на Държавния музикален театър Георги Ханджиев (Портос).

"Щастлив съм, че моят мюзикъл "Тримата мускетари" е поставен именно във Варна - любимата ми Варна, защото от 10 години прекарвам всяко лято в "Златни пясъци", споделя руският композитор. Той живее в САЩ, но има свой дом на българското Черноморие и е в морската ни столица за премиерата.

"Тримата мускетари" е първият му мюзикъл, написан през 1977 г. и екранизиран година по-късно. Именно композиторът лансира Михаил Боярски за главната роля, макар че тогава актьорът е доста по-възрастен от героя си, почти на 30.

Син на легендарния композитор Исак Дунаевски ("Песня о Родине (Широка страна моя родная)", музикалните комедии "Веселите момчета", "Волга, Волга"), Максим е роден през 1945 г. и поема по стъпките на баща си, като завършва консерватория в Москва. Пише симфонична, театрална и естрадна музика, но става особено популярен със своята филмова музика, припомнят от ТМПЦ-Варна.

За заслуги към изкуството през 2006 г. той е удостоен със званието "Народен артист на Русия". Освен песните от "Д'Артанян и тримата мускетари", в истински шлагери се превръщат и композициите му за други филми като "Довиждане, Мери Попинс" и "Карнавал".

За "Куда он денется" (1981), от режисьора на "Мускетарите" Юнгвалд-Хинкевич, той създава още хитове в изпълнение на Боярски - "Все пройдет - и печаль, и радость" и "Городские цветы".

Във варненската постановка маестро Страцимир Павлов едновременно дирижира и акомпанира на пианото. Той не само възстановява голяма част от загубения по съветско време нотен материал на "Тримата мускетари", но създава и нови симфонични аранжименти на песните плюс допълнителна музика за танците и други сцени.

"Работата бе вълнуваща, понеже с всяка следваща песен се пренасях в случка от детството ми. "Тримата мускетари" е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига", споделя той.

Това обаче не е единствената сценична адаптация на романа от Александър Дюма на българска сцена - с героите от "Тримата мускетари" Валери Петров създава пиесата "Честна мускетарска", поставена в театър "Българска армия" през 1976 г. с Наум Шопов, Любомир Димитров, Петър Гюров и Илия Добрев като Д'Артанян, Атос, Портос и Арамис.

Анри Кулев я екранизира през 1994-та, като в ролите на остарелите мускетари влизат съответно Румен Трайков, Георги Черкелов, Вълчо Камарашев и Васил Михайлов, а младите им версии се играят от Мариан Бозуков, Иван Ласкин, Ути Бъчваров и Георги Христов.

Скоро се навършват 40 години от създаването на минисериала, който след разпадането на Съветския съюз има и три продължения. Оригиналната му версия, излъчвана у нас в годините на соца, е в три серии.