Създател на проекта "Танцова работилница" и артистичен директор на фондация "Танцово изкуство – Илиев". Освен това Петър преподава и характерен танц по време на "Танцовата работилница".

Ще те запознаем накратко с впечатляващата му биография. 

Завършил е Държавното Хореографско Училище в София, след което Института за Музикални и Хореографски Кадри – София. Започва професионалното си развитие като солист на Ансамбъл "Филип Кутев". След пет годишна работа с ансамбъла продължава образованието си в американския Държавен Танцов Институт в Ню Йорк, където работи в тясно сътрудничество с един от гурутата на американския танц – Жак Дамбоа. 

В последствие Илиев става помощник-артистичен директор на ансамбъл в Остин, Тексас, където в продължение на четири години обучава над хиляда млади танцьори. Премествайки се в Калифорния, той продължава работата си в американската образователна система, преподавайки танц на стотици деца в специализирано училище по изкуствата. 

Година по-късно е назначен за артистичен директор на Уестуинд – една от първите танцови компании в САЩ, чиято мисия е запознаването на американската публика с богатството на етническия танц. 

Едновременно с това Илиев води и майсторски класове по характерни танци и български народни танци в десетки колежи и университети в различни части на САЩ, и поставя оригинални хореографии за професонални и аматьорски танцови компании в САЩ и Канада.

Можете ли да познаете добрия танцьор по походката му?

Да, мисля, че мога. Определено, когато видя как един човек се движи или върви по улицата, ми е лесно да разпозная дали е танцьор. 

Лесно е да позная и основния стил на танцьора. Балетистите се познават само по начина, по който стоят. Някак инстинктивно застават в една от основните балетни позиции.

Как се получи съотношението между труд и талант при Вас?

Когато един млад танцьор е талантлив, той обикновено го знае още от съвсем малък. Често обаче той разчита само на таланта си и не полага особени усилия да го развива. А това с времето го дърпа назад. Талантът трябва да се развива ежедневно. Иначе губиш форма.
Най-лошият вариант са талантливите, но мързеливи танцьори. Те са кошмарът на хореографа. 

За предпочитане са дори не чак толкова талантливите хора, които обаче работят упорито и последователно. И в крайна сметка те постигат много повече от мързеливите таланти, които просто пропиляват своята дарба.

↵ Use original player
YouTube
← Replay
X
i

Финалната презентация на априлската "Танцова работилница"

Необходими са няколко години докато творецът се усъвършенства технически, за да се научи как да предава емоцията през движението. Но през цялото време чувството и техниката вървят ръка за ръка. Няма как да си кажеш "Сега ще упражнявам само техниката" и да оставиш емоцията настрана.

Танцът е любов. Това, което правиш, трябва да те радва. Радостта от движението, от техниката, от това, че се учиш те завладява, съпътства те през цялото време, докато танцуваш. 

И до ден днешен продължавам да работя упорито и последователно. Постоянно се уча на нови неща. Танцът не е само талант и техника. Той е проявление на мирогледа, на цялата философия на артиста. Преди всичко е необходимо да вярвате в себе си.

Кога става късно да започнеш да се занимаваш с танци, ако искаш професионално развитие?

Наистина е важно да уточим дали говорим за професианално развитие, или за танци за удоволствие. 

Ако един млад човек иска да стане професионалист, трябва да започне съвсем рано. И със сигурност това трябва да се случи преди тийнейджърска възраст. Най-късно на 11-12 години. Като за балетистите тази граница е още по-ниска, клони дори към предучилищна възраст. 

Тук обаче се различават българската и американската танцова школа. Докато в България е изключително важно да започнеш от съвсем малък, в Щатите дори има хора, достигнали пълнолетие, които искат да се занимават професионално с танци и се отдават изцяло на своята страст. И всъщност успяват да станат доста добри с много упоритост и много часове ежедневна работа.

Но за един хореограф е много лесно да разбере, откога танцьорът пред него се занимава с танци. Разбирам го само от стойката.

↵ Use original player
YouTube
← Replay
X
i

Кой Ви запозна с танца? Беше ли любов от пръв поглед?

Да. Връзката ми с танца безспорно е любов от пръв поглед. Влюбих се в танцовото изкуство съвсем малък и тази любов продължава и до днес. Бях 4-5 годишен, когато започнах да танцувам със състава на баща ми. И след това съвсем ествено завърших Хореографското училище в София. Танцът е моят живот.

Как танцувате, когато никой не ви гледа?

Отдавна не ми се е случвало да танцувам само за себе си. Обикновено работя по някоя хореография. Но ми харесва да танцувам в клубове например. Просто да усещам ритъма и да се оставя на музиката да ме води и да скулптурира движенията ми.

Отдавна не съм бил на курс по танци в непознат за мен стил. Последният такъв курс беше по салса. Беше много интересно преживяване. Свикнал съм всичко да е логично, когато танцувам и някак си търсех логиката през цялото време. Но още преди да започнем тренировката инструкторката буквално нахлу в пространството ми, притисна се към мен и започна да ми показва стъпките. 

Признавам си, че се притесних. Казах й, че е прекалено близо. Но салсата е такава — много емоционална и чувствена. Ходих на два урока и научих много. Полезно ми беше. Обаче си признавам, че не успях да се отпусна напълно. През цялото време мислех и анализирах всяко движение.

Споделете ни лесен начин да не бъдем "дърво" в дискотека?

Просто се отпуснете и следвайте ритъма, бъдете себе си. На нас, българите, ритъмът ни е в кръвта. Но обикновено ни трябват едно-две питиета, за да се отпуснем. След това ставаме неудържими. 

Но наистина да танцуваме дори само, за да се отпуснем, или да се позабавляваме, е страхотно и много зареждащо. Вярвам, че всеки може да танцува, независимо дали е професионалист, или го прави само за удоволствие.

Кой е първият съвет, които давате на учениците си?

Ще споделя някои от съветите, които давам на учениците си. Да бъдат последователни, да вярват в себе си и в изкуството, на което са се посветили. Да бъдат дисциплинирани и да се развиват постоянно. Не само в сферата на танците, но и като личности.

В работата си най-много се гордеете с...

Трудно ми е да отделя някакъв момент или успех, с който най-силно да се гордея. Смятам, че най-големите ми танцови постижения тепърва предстоят. Стремя се постоянно да се развивам и да се уча. Днес например също научих нещо ново. 

Уча се от учениците си, от младите танцьори, които участват в "Танцовата работилница" също. Затова бих искал да благодаря на всички участници в проекта. Те полагат страшно много усилия, работят здраво и успяват в рамките само на една много интензивна седмица да подготвят цял репертоар. Като накрая го представят пред публика. А това е много значимо за младите танцьори. Не само заради техниките, които научават, но и заради това, че стават по-уверени, трупат опит, стават конкурентоспособни в международна среда. 

В Америка, а и в Европа, темпото, с което се работи, е много по-голямо от това в България. Там откриват танцовия сезон с 4 или 5 готови репертоара. И това е само началото на сезона. На танцьорите в Щатите им се налага да се подготвят понякога само за 2 седмици. Освен това и репетициите им продължават до късно вечерта, понякога до 1-2 часа след полунощ. Но за тях това няма значение, защото обичат танца и са му се посветили изцяло.

Какво искате да постигнете с "Танцова работилница"?

Резлутатите вече са налице. Създадох "Танцова работилница" през 2008 г. Това е шестото поредно издание на проекта, като тази есен за пръв той се случва два пъти в рамките на една и съща година. 

През април 2012 в "Работилницата" се включиха общо 148 танцьори, професионалисти и аматьори, от цялата страна, от САЩ, от Португалия. Това е рекорден брой участници от началото на поректа до сега и смятам, че е голям успех за нас. 

Наш основен партньор е фондация "Америка за България". Ние сме им изключително благодарни, че повярваха в нас, в каузата ни и ни подкрепят. 

До момента в "Танцовата работилницата" са участвали над 500 танцьора. А стипендиантите за летни курсове в Щатите са 25, като тази година за пръв път две от нашите най-успешни стипендиантки, Росица Терзийска и Алекс A-Style Цветкова в стил хип-хоп, преподаваха наравно с утвърдените хореографи. 

Тук може би трябва да кажа и малко повече за стипендиите, които даваме през април. Всяка година избираме пет от най-талантливите участници в "Танцовата работилница" да се обучават в интензивни летни програми в едни от най-известни танцови училища и компании в Америка. Това са Pacific Northwest Ballet в Сиатъл, Ballet Chicago, Университета в Сиракуза, Debbie Reynolds Dance Studios в Северен Холивуд и др. 

Всъщност целта на "Работилницата" е да запознаем участниците с пет различни стила, които не се преподават в традиционното обучение по танци в България. Имаме балет – стил Баланчин, бродуей джаз, съвременен танц, хип-хоп, характерен танц. 

Танцьорите учат не само техника, но и подготвят репертоар. И това се случва само за една седмица. Като те творят заедно с преподавателите - американски и български хореографи на световно ниво. 

Освен това традиционната априлска "Работилница" завършва с финален спетакъл, който се поставя на сцена.

Така участниците освен че се обогатяват с нови танцови форми и учат нов танцов език, пряко участват и в творческия процес. Те натрупват международен опит, стават конкурентоспособни. Могат реално да преценят на какво ниво са, но и стават по уверени в себе си. 

И в крайна сметка дори не всички от участниците да станат професионални танцьори, те безспорно се обогатяват като личнотси, започват да гледат по нов начин на танцовото изкуство като цяло. А това безспорно помага и за изграждането на една по-грамотна, по-взискателна и по-разбираща танцова публика.

Благодарим Ви и успех!

Благодаря!




1 Коментар

  1. Small b366fdccf2599037dbedf5a34492505e57f66bd609965403d0ca905f0fca29f0 jsimitseo

    Strikingly you compose, I will address you'll discover energizing and fascinating things on comparative themes. concierge doctor