Димитър Пантeлеев разказва пред Bulevard.bg за страстта си към шаранджийския риболов и как той може да се превърне в съвсем работещ туризъм

Риболовът е хоби за хиляди хора по света. Но ако повечето отиват за някой уикенд да хвърлят по една въдица или дори след работа - да разпуснат край язовира, има и истински маниаци на тема риболов. Такъв е и Димитър Пантeлеев - програмист и рибар шаранджия. Той ни разказва за спецификите на шаранджийския риболов, как на места той се превръща в ключов елемент от туризма туризъм и най-вече - как се ловят големи европейски шарани.

- Какво ти дава риболовът като усещане? Защо го избра за хоби?

- Първо, шаранджийството ми е хоби, не риболовът. Като малък ходех с баща ми и дядо ми за риба доста, но неангажиращо, с плувка, за някоя дребна рибка... детска работа. После обаче изгубих интерес. Дойдох в София като студент и нямах кола в началото, нямаше как да се ходи, но не ми беше и толкова интересно. Пак ми харесваше - навън, сред природата, почивка, но на самия риболов тръпката му се изгуби. Един уикенд обаче нямах какво да правя и отидох на един частен язовир, съвсем случайно. И като пълен късметлия с въдица за 10 лв. и много аматьорско оборудване (тогава най-вероятно не ми се е виждало точно така, но сега ми се вижда нелепо), хванах един шаран. Не съм го теглил, но помня, че не ми влезе в кепа. Най-вероятно 7-8 кг. Като го сравнявам с рибите, които хващам сега, този шаран е малък, но тогава беше най-голямата риба, която бях хващал. Това става преди 5-6 години някъде. И се запалих много.

Какво ми дава риболовът? Първо почивка, психическа. Аз съм програмист и много физическо натоварване нямам кой знае колко, че да си почивам от него. Обичам природата. Освен това в риболова има много голяма тръпка. Повечето хора мислят, че е скучно нещо, но си тръпка има. Не можеш да го обясниш. Всеки си има хоби. Всеки луд с номера си.

- А защо точно шарани само?

- Първо, според мен шаранът е най-интелигентната риба от тези, които масово се ловят. Второ - самият риболов се променя. При шаранджийския риболов, за разлика от обикновения, където идеята е да хванеш повече и повече риби, идеята е да хванеш по-голяма риба. Някои си поставят за цел да улови 20-килограмова риба или 30-килограмова риба. В Англия много често хората си поставят за цел да хванат точно определена риба. Тъй като на всички езера положението е "хвани-пусни", по-големите и интересни риби се познават. Някои даже си имат имена. 

- А кои известни шарани си хващал ти?

- Не съм хващал още. 

- Къде ходиш да ловиш такива шарани?

- На доста места. За пръв път в чужбина на шаранджийски риболов ходих в Румъния преди около 4 години. И оттам се запалихме и ходим много в чужбина. И в България ходим, но за 2-3 вечери, не повече. В чужбина вече правим най-вече седмични излети. Но е интересно, запознаваш се с много хора. Езерата, до които успяхме да се докоснем, до които ходим, има рибари шаранджии от цял свят. Тази година, март месец, като бях на едно езеро във Франция, където имаше рибари от 9 държави. 

- Какви са основните разлики между езерата в България и в чужбина?

- Нямат място за сравнение. Зависи за кои места говорим. Ако говорим за Франция, Италия, Румъния дори някои места, Хърватска, която в момента е топ дестинация. В България няма големи риби. Разбира се, че има в големите язовири, където все е останала някой по-голям шаран. Но масово в България няма големи риби, защото един шаран да стане 20 кг, му отнема при нормални условия 15-20 години.

В България такива риби трябва да са преживяли мрежи, бракониери, дори обикновени рибари. Аз не съм някакъв кой знае какъв защитник на животните, но тук не се спазва тактиката "хвани-пусни". Просто според мен трябва всичко да си има мярка, а в България марка си нямаме. Не всички, но масово. Няма нищо лошо в това да си хванеш една риба и да си я сготвиш за вечеря, съвсем нормално е. Но някой път ти тръгва риболова, един чувал риба и прибираш всичко. За какво го прибираш - за котките...

Na ezero v bosna yuni 2016 g

- Значи основната разлика е в големината на шараните? 

- Големината на рибите и условията. 

- Какви са условията там и какви са тук?

- Тук някои хора на доста места се опитаха да направят добри места за риболов. Имаше един проект, отчасти чуждестранна инвестиция. Даже в най-добрите му години не пускаха българи, само за чужденци. Той беше направен добре, с хубави риби и т.н. Но в един момент инвеститорът си тръгна, собствениците започнаха да се изкушават. Вместо да мислят, че след 5 години ще изкарват едни пари, решиха бързо да изкарат 5-10 хил. лв., като продадат рибите. А в същото време заради тези риби хората ще идват на водоема и ще носят дългосрочни печалба. 

Общо взето собствениците тук, не знам дали заради липса на средства, или защото не са обикаляли Европа, но създават съвсем различни условия. В чужбина брегът ти е укрепен, има къде да си сложиш палатката... Не говоря за луксозни работи, бунгала и т.н., но е нормално да мога да стигна до езерото с колата си, като съм платил за това. 

Ulovenite sharani v bosna

Главно на частни езера ходим. За да има големи риби, трябва да се гледат. Тези езера се пазят, собствениците се грижат за тях, грижат се рибите да не се убиват и да растат. И съответно тези риби могат да качват килограми. Но тези езера не са развъдници. В тях няма много риба. Дори ми се е случвало да седя една седмица, за да уловя една риба. 

- Как става уговарянето да отидеш на такова частно езеро, например във Франция? 

- Много зависи от езерото. Има популярни езера и не толкова. По принцип във Франция шаранджийският риболов е много скъп. Шаранджийският риболов е измислен в Англия, но заради атмосферните условия и т.н. рибите не могат да растат. При тях 20-килограмов шаран е огромен. Франция е близо, а във водоемите там 20-килограмовата риба е нещо често срещано и затова е пълно с англичани. Общо взето във Франция са повечето езера и в момента е Меката на шаранджийството. 

Примерно езерото, на което ходех тази година - Рейнбоу, собственикът го държи от началото на 90-те. Мястото е уникално, риболовът е много екстремен - разпъва се с лодки, със сонари, между дървета и острови... За да си запазим там резервация там, трябваше човек да отиде до едно село до Бордо, да се запознае със собственика. Собственикът каза да му пратим факс, та трябваше да намерим факс в XXI век. И след 12-ия факс човекът ни отговори и ни даде места, това беше 2014 г., ни даде места за 2016 г. 

Chastnoto ezero reynbou vav frantsiya

Има и много други такива места. В момента има едно езеро в Унгария, което много шаранджии отричат, тъй като е създадено малко изкуствено, но там в момента се държат световните рекорди. Говорим за риби по 45 кг. Собственикът го държи от 15 години. Самият водоем е много близо до най-голямото езеро в Европа - Балатон. Съответно там има големи риби. Местните рибари вадят от Балатон риби от по 30 кг и собственикът ги купува и ги пуска в езерото си. Освен това ги храни всеки ден и рибите качват невероятни килограми. Малко изкуствено, но там за две години напред резервации и списък с чакащи от 200 души, ако някой вземе, че се откаже. И това при цени 1500 евро на седмица на човек.

Sharan ot ezeroto reynbou vav frantsiya

- Какво би препоръчал на тези, които биха искали да се развият като елитна дестинация за риболов?

- Да се разходят в чужбина и да видят там как се правят нещата. Иначе това е една от следващите ми мечти. Искам да си взема язовир в България, който да го разработя по това, което сам съм видял. Опитвал съм се преди да помагам на различни хора с язовири в България, но всички търсят бързата печалба. Това обаче не е бизнес, в който за три години ще започнеш да изкарват пари. Да, в даден момент се получава така, че рибите си седят в язовира, растат, хората се грижат за тях, хранят ги. В повечето случаи хората, които си позволяват такъв риболов, които са направили цялото усилие да бият път до водоема, не са хора, които не идват да правят мизерии. Не чупят, не цапат. Така че на практика след първоначалната инвестиция нямаш кой знае какви разходи, нищо сериозно. Но се изисква време и търпение. А тук в България хората търсят най-често бързата печалба.  

- Коя е най-едрата риба, която си хващал?

- Миналата седмица в Италия хванах шаран - 27,6 кг.

- На каква стръв се ловят големи европейски шарани?

- Няма най-добра стръв, всичко зависи от водоема. Стръвта за шаранджийския риболов вече е цяла наука. Но се ловят най-вече на "протеинови топчета". Правят се тесто от рибни брашна, различни атрактори, аминокиселини и т.н. След това се правят топчета с различна големина в зависимост от нуждите и после се сваряват, за да могат да седят дълго време на куката. 

Uloven sharan v italiya

Хората са разработили дотам тези топчета, че те са полезни за шараните. Те са и скъпи по принцип. Захранват рибите. Така при риболов например, първо захранваме, за да може шараните за една седмица да може да се завъртят около това място и ние да ги хващаме. 

Най-добра стръв няма. Някой път се ловят само на различни плуващи коркови тапи, само неща, които го дразнят шарана. Много зависи от ситуацията. Ако е гладен, захранваш много, той се храни и седи и чака. И тогава е лесно. Обаче ако не се храни, тогава идва момента да го предизвикваш с нещо, което ще го подразни - плуваща стръв.

- Какво е нужно, за да иде човек на такава екскурзия за лов на шарани? Каква екипировка ползваш?

- Това е много относителна тема. Както се развива шаранджийският риболов, това е занимание за хора с висок жизнен стандарт. Освен това, когато отиваш на шаранджийски риболов, отиваш за дълъг излет. Не за 3-4 часа, а за седмица-две. И съответно се мисли за всякакви удобства. Започваш от палатката и леглата - от походно легло, но с меморипяна, до палатка, в която си ходя прав в нея. Дъжд, сняг - нищо не я притеснява. И отделно минеш през полеви кухнички. 

Иначе за самия риболов се ползват пръчки или 3,60 м или 3,90 дълги, със сериозни макари. Но рибата не се хваща на пръчката, хваща се на куката. Пръчката и макарата ти помагат при ваденето на рибата и при самото замятане. Понякога трябва да търсиш по-екстремни дистанции, да можеш да хвърлиш въдицата на 140-150 м. Тогава имаш нужда от качествена пръчка от качествен карбон. 

Vaditsi za sharandzhiyski ribolov

- Какво би препоръчал на някого, който би искал тепърва да се занимава с шаранджийски риболов?

- Да отиде и да хване някоя риба. Да не се хвърля към скъпото оборудване. Оборудването не хваща рибата. Да не набляга на екипировката. Единствената задължителна екипировка е за здравето на рибите. Задължително трябва антисептик (всички му казват антибиотик), който се нанася там, където рибата се е закачила за куката, хубаво е да се дезинфекцира. Струва малко, ще свърши работа за много време. Продава се във всеки магазин, от който може да се набави оборудване за шаранджийски риболов. Просто е важно. Раната може да се инфектира, а такава риба не си заслужава да умре така. 

Другото, което е важно, е карт дюшекът - дюшекът, в който поставяш рибата, за да се снимаш с нея. Говорим за много голямо животно, което обаче няма здрава костна структура. Органите не са защитени и ако я оставиш на земята, при едно подскачане може да умре. Пука си мехура и дотам. Шараните не са създадени да седят на сухото. И това пак не е нещо, което не струва много, но в България често не му обръщат внимание.

Oshte edin sharan ot italiya

- Разкажи някоя забавна/интересна/странна шаранджийска история? 

- По принцип съм пристрастен към кафето. Много ми е трудно сутрин без кафе. След второто съм просто крив. На това въпросното езеро, за което споменах, магазинът е на 30 км. Пазаруваме на три дни веднъж, нормално. Във Франция на такива места има всякакви животни. Както се пазят рибите, се пазят и другите животни от бракониери. И е нормално да видиш някакви животни като диво прасе, лисица, бобри... Най-странната история беше, когато видяхме два бобъра, че се разхождат край нашето място вечер. Не им обърнахме особено внимание, снимахме ги само, не са животни, които често се срещат. 

На втората сутрин обаче имах страхотна нужда от кафе, все пак бях шофирал 2500 км дотам, и се оказа, че бобрите са ми откраднали кафето. Бях много нещастен два дена, защото в същото време съм чакал две години за там. И да си убия два часа от риболова, когато може да ми удари рибата, за да си взема кафе, не си заслужава. И всички много ми се смяха. Оттогава ми се подиграват да внимавам за бобри. Може би това е най-интересната история - да ти открадне кафето бобър. 




3 Коментара

  1. Small b366fdccf2599037dbedf5a34492505e57f66bd609965403d0ca905f0fca29f0 Анонимен

    Егати хобито! Има ли адреналин в това? Сигурно да удари 25 килограма шаран яко бие. Като третокласник тежът тези шарани :)

  2. Cvetelina Hristova Tinata

    Браво на момчето!

  3. Small b366fdccf2599037dbedf5a34492505e57f66bd609965403d0ca905f0fca29f0 Валери

    В България тези риби ги изяждаме още като станат 3-4 кг. Те явно са бебето още щом живеят по 25-30г. и стават по 27кг.