Вихрен Георгиев нарича People of Sofia хоби, фотографски блог, нещо, което му доставя удоволствие. В началото публикува кадрите в личния си фейсбук профил, но след сериозен интерес създава собствена страница, подобно на платформата Humans of New York (www.humansofnewyork.com). 

People of Sofia е проект, който има и социално ангажирана насоченост, с особена активност по време на протестите. 

Разглеждайки по-подробно сайта, човек остава с впечатлението, че няма как само един човек да успява да направи толкова снимки ежедневно, да изглеждат професионални и в същото време да не му е основна работа. Е, оказва се, че с любов и труд всичко е възможно. 

Поговорихме си с Вихрен Георгиев за многообразните лица на София, красивите кътчета на столицата, улавянето на емоции и бъдещите творчески планове.

- Вихрен, как се роди идеята за проекта People of Sofia и колко време ти отне да я реализираш? Откога датира влечението ти към фотографията?

- Идеята се роди спонтанно. Снимам любителски още от ученическите си години - след дълга пауза отново се захванах, вече имах доста снимки на хора от София и местата, където съм бил.

Покрай сайта HONY ми хрумна да направя и подобна за София. Снимките ми не бяха портретни фотографии, по-скоро някакви моментни емоции от улицата, затова и си избрах да го нарека People of Sofia. Концепцията си дойде сама - на базата на нещата, които бях снимал досега. 

Да изкопирам самия HONY едно към едно не ме привличаше, не е мой тип на снимане, а и не обичам да копирам дословно измислени вече неща. Смесването на типична стрийт фотография с портрети, към които има не просто отделни мисли, а цели интервюта, ми дава повече свобода и възможност да снимам точно това, което ме привлича.

- Очакваше ли толкова голям интерес към проекта? Има ли хора, които открито не ти симпатизират и как си го обясняваш?

- Не съм очаквал. Не очаквах, че ще има толкова хора, които ще харесват снимките ми, че изобщо сайт с подобен вид фотография, и то български, ще придобие подобна популярност. People of Sofia е въобще най-популярната и динамична платформа за фотография в България. 

Има хора, които, къде открито, къде чрез коментари изразяват недоволството си, но на мен ми се иска да обърна внимание и да благодаря на всички, които изразяват подкрепата си за сайта, на българите в чужбина (практически от всеки континет), които ми изпращат страхотно мили писма, носталгични, че им давам част от българската действителност, пожелават ми да не спирам и т.н., и т.н., да не се разнежвам сега.:)

- А как реагираш на откровено обидните коментари, хейта, предразсъдъците?

- Много би ми се искало коментарите да са насочени към самата снимка като фотография, като емоция, която носи. Дори към самия мен, но да не засягат хората, които са на самата снимка. За съжаление, все още има много предразсъдъци, които не само не се "лекуват", но продължават да ни се насаждат. 

София се превръща бавно в нормален европейски град - с многообразни хора, не само от провинцията, но и от всякакви точки на света. Трябва да разберем, че сме обречени или да станем част от света, да го приемем, да черпим от опита му, разнообразието и красотата му, разбира се и с всичките му малки "неудобства", или да продължаваме да живеем по този начин - бедни, с предразсъдъци и омраза към всичко различно. 

Всеки има добри и лоши страни. Доникъде не стигаме, ако се вторачваме само в лошите черти на другия, лишавайки се от добрите му. Показвам много различни хора, те привличат погледа ми и ми се иска и останалите да видят красотата и богатството, което ни дават като общество.

Живели сме много години в еднаквост, време е да се завърнем към уникалността.

- Как реагират хората, когато ги снимаш? Имаш ли любима история или необичайна случка?

- Различно. Може би всички си мислят, че това е малко рисково, че непременно има някакъв "екшън". Повечето дори не разбират, тези които ме виждат вече е късно да реагират. А и аз преценявам до някаква степен как би реагирал конкретният човек и съобразявам поведението си спрямо това. Не ме е подвеждала преценката ми!

- Как протича един твой ден и кога успяваш да направиш толкова много снимки?

- Ставам в 5, отивам на работа, следобед имам малко свободно време, после пак за няколко часа на работа. Снимам в движение, рядко ходя на специални места - обикновено, когато има някакво събитие, което ми е интересно. Общо взето снимам точно така, както изглеждат снимките ми - случайно, на момента, импулсивно.

- Забелязвам коментари с критики под снимките ти, свързани с това, че ги правиш само в централната част на София. Има ли динамика в кварталите на столицата ни и ще насочиш ли обектива си натам?

- Централната част е сърцето на всеки град. Най-динамична, разнородна, променяща се за секунди, пълна с персонажи отвсякъде. Нормално е да се търси това, когато искаш да представиш случващото се в града. Същевременно ти осигурява и по-голяма анонимност, незабележимост. 

В кварталите е доста по-трудно да се впишеш в средата, още повече с голяма камера - всеки те забелязва, подозрителен е и т.н. Сайтът все пак е за хората, а не за местата на София, а и мога да твърдя, че има всякакви персонажи в галерията, което за мен е по-важно, отколкото дали съм снимал в Младост или Надежда. 

Тук искам да отбележа, че има много коментари, че снимам еди-какви си хора само - смятам, че човек, когато разгледа повечето снимки, ще промени мнението си. А и страницата е само на година и нещо - ще има време за още много хора на нея.

- Кое място в София те вдъхновява най-много и защо? 

- Няма такова. Вдъхновяват ме хората, не местата. Ако имате предвид кое място е с най-вдъхновяващи хора, пак ще кажа централната част. Имам си и мои любими места, но те не са толкова важни в случая.

- Коя е емоцията, която най-трудно се улавя от обектива? Какво не може да предаде една снимка?

- Една снимка може да предаде всичко. Зависи и от гледащия я, разбира се. Мен ме интересува дали предавам това, което виждам и искам да видят и другите. Не знам коя емоция се предава най-трудно - не съм мислил, а и не разсъждавам върху това. Най-трудна е тази, която си изпуснал, може би. 

В началото много се ядосвах, когато пропусках нещо, което съм видял и искал да снимам. Улицата е доста подвижна и всичко се променя за секунда. Сега съм по-спокоен. Не може да снимаш всичко, а и след една ситуация идва друга. 

Има и много деликатни, интимни, много лични моменти, които е трудно да решиш дали да покажеш, още повече със случайни хора, които не познавам. Понякога се чувствам като крадец. 

При селекцията на снимките, които качвам е много важно да запазя уважението на сниманите хора, ситуации, в които и аз не бих искал да ме снимат. Имам предвид точно много лични и интимни моменти. 

- Твоите снимки, особено тези с историята на конкретния заснет човек, са като фотографиран разказ. Обмислял ли си издаване на книга?

- Обмислях, дори говорих с две издателства. Едното прояви интерес, но финансирането на подобна книга не е евтино. Другото, едно от най-големите, не прояви интерес, останах с впечатление, че за тях това не е фотография, заслужаваща внимание, че изобщо не е фотография. Засега съм замразил опитите за реализиране на книжен формат.

- Планираш ли скоро нещо ново, чрез което People of Sofia да се разрасне още повече?

- Ами той се разраства постоянно. Вече правя по два портрета с интервюта на седмица. Аз не съм много комуникативен човек, срамежлив дори. Но започвам да се пречупвам и да се престрашавам да заговарям непознати. При мен нещата стават доста интуитивно и импулсивно, и ако трябва да се случва нещо "ново", вярвам, че то ще се случи от самосебе си.

- Опиши хората в София с няколко думи. 

- Малко тъжни, малко весели, малко нацупени, малко усмихнати, малко без самочувствие, малко самодоволни, малко смачкани, малко изтупани... Всякакви!

- Кое заглавие на книга те описва най-добре?

- Би ми се искало (по-скоро като мечта, ако мога да използвам тази дума, а и понеже питате) да се опиша със "Смърт във Венеция" от Томас Ман. Харесва ми идеята да умреш, загледан в недостижимата красота, спокоен, че тя остава и след теб, не изчезва, и ще я има винаги.