Може да го разгледате до 9 юли, а Националният археологически музей е отворен и на Великден

Златното съкровище от Надсентмиклош може да се разгледа в София до 9 юли - включително в почивните дни около Великден: 14, 15 и 16 април, в Националния археологически музей с институт (НАИМ) към БАН.

23-те златни съда, датирани към Ранното средновековие (VII-IX век, най-вероятно втората половина на VIII в.), са част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена, където по същото време гостува българската изложба "Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа".

Паралелна изложба в София на тема "Езическа България: власт и общество" представя културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в Дунавска България в периода VII-IX век, когато българската държава се превръща в основен политически фактор. Идеята е да се покаже контекстът, в който се е развивало съкровището от Надсентмиклош.

Идеята на организаторите е да се фокусира общественото внимание у нас и в чужбина върху старобългарската култура, обясни при откриването на 6 април директорът на НАИМ към БАН доц. Людмил Вагалински: "Там се крият корените на българската държавност и е хубаво да ги погледнем, да ги преосмислим още веднъж."

Съкровището от Надсентмиклош е открито по случайност през 1799 г. в областта Банат, днес разделена между Румъния, Сърбия и Унгария. Близо 10 кг е общото тегло на съдовете, които се отличават с качество и прецизност на изработката и завършеност на композициите.

Сега златото напуска за първи път границите на бившата Хабсбургска империя, като досега е виждано в цялост само в австрийската столица и Будапеща, някога част от Австро-Унгария.

"Златното съкровище от Надсентмиклош" е втората изложба от проекта "Златният път на Балканите през бронзовата епоха - Златото от Ада тепе: производство и разпространение" между НАИМ към БАН и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН).

Съкровището, което гостува в София, се състои от седем преработени в кани бутилки, четири купи с токи, две по-малки купи с дръжка, една овална купа с плоска дръжка, малка издута купа, две купи с глава на бик и купа с форма на наутилус, два бокала, две чаши и един ритон. В колекцията влизат общо шест двойки съдове.

22 от предметите са оригинални, а една чаша е копие. Изработени са от злато, съставът на което варира от 20 до 22 карата, с две изключения. Всичките съдове са ковани, а украсата е изработена чрез изчукване в дълбок релеф.

Гостуването на съкровището от Надсентмиклош в София голямо събитие за нас, тъй като се приема, че може да е прабългарско, отбелязва БНТ.

Установено е, че златните съдове са събирани повече от век, вероятно предавани по наследство, допълвани, дори преработвани. Част от тях показват връзка с християнството, други са свързани с митология, непозната за нас. Изследванията през последните десетилетия утвърждават връзките му с аварската култура, а някои изследователи откриват дори знаци за ирански произход.

Изказвани са хипотези и за неговия хунски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски произход. Според друга теория то е свързано с Първата българска държава, вероятно с някой от управителите на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат.

За това свидетелства надписът с гръцки букви около ажурния кръст върху една от купичките. При него са разчетени титлите боила и жупан - две титли, които са разпознати от български епиграфски паметници, обяснява кураторката на изложбата Галина Грозданова пред БНТ.

Българска следа е мястото и времето, когато е заровено златото - скрито, за да не бъде плячкосано. Друг от кураторите, Андрей Аладжов, разказва: "Голямото нашествие през IX век е на хан Крум и хан Омуртаг, които завладяват половината аварски хаганат, стигат до днешна Будапеща."

По думите му самият факт, че съкровището е открито в границите на тогавашна България, говори за българския му произход. Учените правят връзка и с разгромяването на аварите от хан Омуртаг - и вероятността именно те да са го заровили поради опасността от българско нашествие.

Източник: БНТ, Министерство на културата