В изследването си "Щедрият", на български чрез ИК "Изток-Запад", датчанинът Тор Норетрандерс поглежда теорията на Чарлс Дарвин за произхода на човека от друг ъгъл.

Тор Норетрандерс разглежда теорията на Чарлс Дарвин за произхода на човека чрез биологична еволюция, напомняйки, че тя има две страни - освен добре познатия ни естествен отбор, където става дума за оцеляване и ефективност, съществува и полов отбор, който се базира на прелъстяване на другия с цел осигуряване на поколение.

Характеристики като щедрост, сътрудничество и интелигентност са тясно свързани с инстинктивното сексуално привличане, което изпитваме към другия, заключава датският учен. Според него именно онова, което изпитваме към даден обект на желание, изважда наяве най-доброто у всеки от нас - мъдрост, красота, алтруизъм и пр., и е основна движеща сила в развитието на обществото и културата от векове насам.

Авторът на "Щедрият" (с подзаглавие "Защото щедростта е секси...") твърди, че половият отбор - описан от Йенс П. Якобсен в превода му на основните трудове на Дарвин като "избор на партньор", - е основната движеща сила не само в историята, но и в развитието на културата и обществото.

Умствените ни заложби, творческите ни възможности и способността да работим съвместно са се развивали чрез брачни ритуали и ухажване, смята още датчанинът, но уточнява: "Днес обаче се наблюдава драматична промяна в представите ни за човека - от идеята за студена, рационална борба за оцеляване в природата и на пазара към представата, основаваща се на щедрост, взаимна полза и на това да се подкрепяме."

По думите му: "Началото на тази промяна се поставя от решителните пробиви в няколко научни области - поведенческата икономика, теорията на игрите, еволюционната теория, антропологията, социологията на знанието, технологичната теория, теорията на благосъстоянието. Заедно те очертават удивително проста картина, показваща не само произхода на старанието, помощта и общността, но също и на креативността, любопитството и желанието за опознаване на света."

В неговата книга са разгледани двете личности, които според учения "битуват у човека": Homo economicus, създаден от инстинктите за оцеляване на естествения отбор, и Homo generosus, който според автора е следствие от инстинктите за ухажване на половия отбор.

Позовавайки се на проучвания от последните няколко десетилетия в областта на биологията, които показват простата взаимовръзка, че за да спечелят обекта на желанията си, хората демонстрират най-доброто от себе си, Норетрандерс стига до заключението, че се стремим към доброта, съвършенство и филантропия не за друго, а заради секса.

Макар и да правим всичко, подтикнати от едничката цел за сексуални наслади, допълва още датският учен, пътят ни към тях е осеян не с извратени мисли (както медиите постоянно налагат на обществеността), а с отдаване на творчески мисли и действия, великодушие, щедрост...

Предлагаме ви откъс от книгата, предоставен от издателска къща "Изток-Запад".

Недостатък

Паунът и поразителното му оперение

Новобогаташът, станал милиардер чрез информационните технологии, сви пръстите на краката си. Не защото се срамуваше от екстравагантната си луксозна моторна яхта, хвърлила котва пред Кралския дворец преди първото си плаване, а просто защото замръзваше. Бе измръзнал до мозъка на костите си. Лятната вечер не бе толкова топла, колкото се очакваше, и мъжът изпадаше в паника. Неговите 117 гости бяха стриктно инструктирани в поканите си - черна вратовръзка и обувки с меки подметки. Новите подове и недокоснатите килими в ужасно скъпите салони не можеха да се справят с високите токчета под вечерните рокли.

Червеният килим, водещ до мостчето, бе претъпкан от дузини, облечени като за парти хора от сферата на информационните технологии, които не биха отказали покана от един от най-богатите мъже и сега чакаха да се качат в яхтата на пристанището. Там млади, наети за целта жени взимаха обувките им и дори караха някои от тях да си свалят чорапите. Да, гостите се бяха съобразили с обувния диктат на палубата, но сега милионерът беше променил мнението си и не искаше никакви обувки на борда. Босите гости се качиха по червения килим до панорамната палуба, където красиво изваяни сервитьорки ги очакваха с шампанско.

Странното унизително чувство от комбинацията на вечерна рокля и студени крака не беше намалило любопитството им към яхтата, която изглеждаше като оживяла компютърна графика и имаше блестящо чисто машинно отделение и цял магазин за играчки като водни скутери, катамарани и водолазни костюми под палубата. Прошепваха се предположения колко ли е струвал подобен плавателен съд, платен от милионите купувачи на лицензирани компютърни операционни системи.

Милионерът ги посрещаше и им обясняваше, че да имаш подобна яхта е прекрасно. Но той дори не я поглеждаше, докато трепереше от студ, сменяваше цвета на вечерното си сако веднъж на всеки час и разменяше любезности. Роб на собственото си богатство.

Защо, по дяволите, е искал да има подобна яхта, щом изглежда не ѝ се наслаждаваше?

Американският социолог и икономист Торстийн Веблен е син на норвежки емигрант и е известен най-вече с книгата си "Теория на безделната класа", публикувана през 1899 г. В нея има такава проницателна диагностика на поведението на богатите американци, че произходът на автора от тогава пестеливото норвежко общество е предложен като възможно обяснение.
Разбира се, поведението, което той се опитвал да проумее, било крайно нетипично за норвежците - а именно начинът, по който богатите американци прахосвали парите си по напълно ненужни неща като гигантски партита и великолепни копринени тоалети.

Леонардо Дикаприо (вляво) като домакин на подобно парти във "Великият Гетсби", най-новата екранизация по романа на Ф.Скот Фицджералд

От едната страна на обществото Веблен поставял полезните, трудолюбиви хора от работническата класа, които трупат парите си ефективно и пестеливо, а от другата - класата на индустриалните магнати и градски богаташи, които харчат парите си по всякакъв друг начин, но не и ефективно. Защо градските богаташи прахосват парите си?

В търсенето си на обяснение Веблен развил концепцията за разточителното потребление (conspicuous consumption), т.е. потребление, което ясно разкрива, че този, който го практикува, има толкова пари, колкото ние - изпражнения.

Идеята зад грандиозните партита, скъпата коприна и прекалено многобройната домашна прислуга не е непременно, че те са интересни сами по себе, а по-скоро, че бедните не могат да си ги позволят. Скъпите дрехи заявяват: "Пред вас стои богаташ". Това не е така необходимо в провинцията (където има по-малко анонимност), но в града разточителното потребление е начинът да покажете колко струвате и следователно своя статус. "За джентълмена разточителното потребление на скъпи стоки е начин за постигане на добра репутация", пише Веблен.

От най-голямо значение е прахосничеството. "През цялата еволюция на разточителното харчене е виден намекът, че за да се поддържа ефективно добрата репутация на потребителя, харченето трябва да е изобилно. За да бъде достойно за уважение, трябва да бъде разточително..."

"В ежедневната реч тази дума носи нотка на неодобрение. Тук се използва при опита да се намери подходящ термин, който адекватно да опише същия диапазон на мотиви и феномени и не трябва да се възприема в негативния му смисъл, намекващ за безсмислено прахосване на човешки продукти или човешки живот", сочи той.

Така обществото, описано от Веблен, включва трудолюбивите, икономични хора, които обичат ефективността, трудят се и се мъчат да свържат двата края, и екстравагантните, пищни, разточителни, грандиозни, ексцентрични богаташи, които палят цигарите си с доларови банкноти и наемат икономи да наглеждат камериерките, които ежедневно полират всяка брава в имението.

Аналогията с връзката между безмилостната ефективност на естествения отбор и тенденцията на половия отбор да създава все повече безполезни характеристики у живите същества е поразителна, но не се появява в творбите на Веблен.

Фактът, че въпреки това днес той е обсъждан във връзка с еволюционната биология, е свързан с логическата структура на неговия аргумент - трябва да направите нещо, което не е необходимо или икономично, именно, за да демонстрирате колко сте богати. Разточителното потребление няма друга функция, освен да покаже, че потребителят може да си го позволи. Хубавото на един скъп предмет е, че е скъп и обикновените хора не могат да си го позволят.
Както е написал Скот Фицджералд: "Богатите са различни от вас и мен." (На което се говори, че Хемингуей отговорил: "Да, имат повече пари.")

Прахосничеството и излишъкът нямат смисъл сами по себе си, нямат никаква друга полза освен да демонстрират, че имате много средства, което носи престиж, поне в САЩ. Сред тези от нас, които живеят близо до Норвегия, може би не носи същия престиж, но философията е достатъчно ясна.