Така се нарича книгата на британската журналистка Памела Уитби, която излиза на български като практично ваканционно четиво за родители. Запознайте се и с кратък откъс от нея, посветен на някои митове и факти за социалните мрежи и подрастващите

Mакар да са пред очите на родителите, децата невинаги са защитени - а виртуалният свят далеч не е безопасно място. Книгата на Памела Уитби "В безопасност ли е детето ви в интернет?" разкрива какви заплахи дебнат младите онлайн; що е то кибертормоз и киберагресия; какво представлява кражбата на идентичност; доколко ограничен е достъпът до страници с неподходящо съдържание, събирането на лични данни, онлайн измамата, разговорите с неподходящи и опасни хора.

В семейния наръчник, издаван на български точно във ваканционния месец август, са разгледани и вредите, които могат да бъдат нанесени върху физическото и емоционалното здраве на децата. Наред с това родителите получат полезни указания за безопасност, които да им помогнат не само на теория, но и на практика да защитят подрастващите потребители на интернет. Книгата съдържа и речник с най-използваните термини в онлайн пространството.

Виж още: Педиатри препоръчват до два часа в интернет

Въпреки влиянието на училището и социалната среда, водеща си остава ролята на семейството, подчертава Памела Уитби: "Когато става въпрос за предаване на посланието за безопасността в интернет, родителите играят главната роля. Може невинаги да изглежда така, но децата действително възприемат това, което родителите им говорят."

Уитби е сътрудничила на водещи британски медии като Би Би Си и вестник "Обзървър", а широките й интереси се простират от политическата сцена до колоритните пътешествия до различни краища на света.

Книгата й е плод на обширни проучвания сред децата, техните родители, различни институции и личности, свързани с проблема.

Предлагаме ви откъс от "В безопасност ли е детето ви в интернет?", предоставен от изд. "Изток-Запад".

Развенчаване на митовете

Mакар заплахата за децата от сексуални хищници в интернет да не е нещо несериозно, в действителност най-големите заплахи, пред които има вероятност децата ни да се изправят, са социалните и комерсиалните.

Разбира се, несъмнено трябва да сме наясно и да реагираме на тези рискове, но трябва да сме реалисти и да не преувеличаваме отрицателните ефекти на технологиите. Първо, ако стоим в интернет, не значи непременно, че ще свършим като малки хобити, живеещи в тъмна стая без приятели.

В действителност една от първопричините да се появи "Фейсбук" е била да се уговарят срещи на живо, така че групите да си сътрудничат в различни задачи. Това важи и до днес и много хора все още го използват с тази цел.

Виж още: Първата дума на всяко осмо бебе е "таблет"

Затова една добра първа крачка би било да приемем, че технологиите оказват силно влияние върху децата ни, което, в правилните граници и условия за ползване, би могло да е нещо хубаво.

Също така не бива да забравяме, че интернет е истински свят, обитаван от истински хора - както не бихме пуснали едно малко дете на улицата, без да му дадем урок за безопасността на пътя, така трябва да постъпваме и по отношение на интернет.

Разбира се, колкото повече растат децата ни, толкова повече свобода трябва да получават, при условие че имат подходящите умения и знания да се ориентират и да се защитават.

Децата ще поемат рискове и ще прекрачват граници - някои повече от други - и е наше задължение да се уверим, че са защитени. Не бива да ги контролираме, но трябва да държим юздите и с това нямаме предвид налагане на драконовски мерки - те просто не вършат работа.

Мит или факт?

Мит: Педофилите могат лесно да бъдат разпознати по похотливото им поведение в интернет.
Факт: Педофилите умеят да се прикриват, като избягват използването на терминология, която може да бъде прихваната от филтриращи програми.

Мит: Интернет е изцяло отговорен за ранното сексуално съзряване на децата.
Факт: Телевизията все още се ползва с най-силно влияние сред британските деца; 24% от децата на възраст между девет и 16 години са виждали образи със сексуално съдържание по телевизията, над два пъти повече от онези, които са виждали такива образи онлайн .

Мит: Игрите правят детето ми мързеливо и го отвличат от домашните му.
Факт: Децата, на които им е разрешено известно време да играят игри, подходящи за тяхната възраст, са статистически по-склонни да пишат домашните си и да се упражняват. Игрите могат да служат и като средство за облекчаване на стреса.

Мит: Филтриращите и контролиращи програми, произведени от изпитан производител, са достатъчни, за да опазят детето ми в интернет.
Факт: Инсталирането на подходящ софтуер е добра първа стъпка, но няма нещо, което може да замести разговора с детето ви за това, кое е уместно и кое не.

Мит: Социалните мрежи като "Фейсбук" ще направят моя тийнейджър необщителен.
Факт: Изследванията показват, че хората, които са активни в социалните мрежи, са социално активни и в реалния свят.

Изненадва ли ви някой от изброените факти? Промениха ли те отношението ви към технологиите? Лесно е да се поддадем и да хвърлим вината върху технологиите, но това, което трябва да направим е да ги разберем и да се нагодим разумно към тях.

В първа част разгледахме различните рискове, пред които може да се изправи детето ви в интернет; сега да продължим нататък към това какво можете да направите от позицията си на родител, за да го защитите.

1. EU Kids Online (Децата в ЕС онлайн). – Б.а.
2. Gleave, J (2009) Children’s Time to Play: A literature review. London: NCB for Play England (Дж. Глийв, 2009 г., "Времето на децата за игра: литературен преглед", Лондон, Ен Си Би за "Плей Ингланд"). - Б.а.