Полската постановка по романа "Петокнижие Исааково" се пренася на българска сцена

"Петокнижие Исааково", поставен на театрална сцена от полския режисьор Войчех Кобжински, е описван като уникален по своя замисъл проект, вдъхновен от едноименния роман на Анжел Вагенщайн.

Писателят, който навърши 92 по-рано този месец, беше поканен като гост на театъра в Бялисток за полската премиера на спектакъла, състояла се на 27 април м.г.

Тогава най-четеният полски всекидневник "Газета Виборча" отбелязва, че „Петокнижие Исааково“ е преди всичко откровен разказ за обичта, приятелството и толерантността, за трудните моменти от живота, за които

единствената рецепта е блестящият хумор на автора

В представлението на българска сцена взимат участие актьорите: Николай Урумов, Албена Колева, Христо Терзиев, Мариус Донкин, Христо Чешмеджиев, София Бобчева и Йосиф Шамли.Премиерата е в Камерната зала на 1 и 2 ноември.

"Петокнижие Исааково" е част от трилогия, включваща още книгите "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай". Те са посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война и са издадена в Полша, Германия, Франция, Русия, САЩ, Израел, Испания, Италия и Македония, припомнят от изд. "Колибри".

Анжел Вагенщайн е роден през 1922 г. в гр. Пловдив. Ранното си детство прекарва в Париж, където родителите му емигрират по политически причини. След амнистия семейството се завръща в София.

По време на Втората световна война Анжел Вагенщайн е изпратен в еврейски лагер за принудителен труд, откъдето избягва и се включва в съпротивителното движение. Предаден по време на една акция в София, той е

заловен и осъден на смърт

Присъдата му остава неизпълнена поради бързото навлизане на Червената армия у нас. Непосредствено след излизането си от затвора отива на фронта като един от ръководителите на първия български фронтови театър "Народна естрада". След приключване на войната учи кинодраматургия в Московската филмова академия (ВГИК).

Сценарист е на повече от 50 игрални, документални и анимационни филма, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам.

Сред най-известните заглавия във филмографията му са "Допълнение към Закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I" и "След края на света". 

На кинофестивала в Кан филмът по негов сценарий "Звезди" (1959) на режисьора Конрад Волф, копродукция между България и ГДР, е удостоен със Специалната награда на журито.