Източната част на Стария континент едновременно изпитва ужас от излизането на Обединеното кралство от ЕС и е готова за това, пише политологът Иван Кръстев в коментар за "Ню Йорк таймс"

В последните дни на юни 1914 г. в отдалечено гарнизонно градче по границата на Австро-Унгарската империя пристига телеграма. Текстът е едно изречение с главни букви: "Носи се слух, че престолонаследникът е убит в Сараево".

Невярващ и уплашен, един от офицерите заговаря сънародниците си на унгарски. Останалите не могат да разберат и дума, но подозират как унгарецът вероятно не е недоволен от новината, че ерцхерцог Франц Фердинанд, на когото унгарците гледат като на част от славяните в империята, сега не може да стане следващият император.

Друг офицер, един словенец, който отдавна поставя под въпрос лоялността на унгарците, настоява разговорът да се води на техния общ език, немския. "Аз ще го кажа на немски - отговаря унгарският офицер. - Ние сме на едно мнение, моите сънародници и аз: Можем да се радваме, че копелето го няма."

Виж още: Иван Кръстев: След пет години ЕС няма да е същият, но за нас той става все по-важен

Сцената е измислена - описана в забележителен роман на Йозеф Рот "Радецки марш" - но тя улавя ключов момент в европейската история: края на Хабсбургската империя. Това, което Рот намеква с този епизод, е, че краят на империята е резултат от десетилетия на политически упадък, но също и на миг на парализираща несигурност в навечерието на разрушителните събития.

Разпадането, което до този момент е било немислимо, изведнъж изглежда неизбежно

Ако се пренесем един век напред, историята на Рот е много добро обяснение защо референдумът за излизането на Великобритания от ЕС, т.нар. Brexit, не се отнася само за бъдещето на Обединеното кралство, но и за бъдещето на европейския проект. Това, което изглеждаше невъзможно преди дори една година, сега изглежда предопределено. Европейският съюз вероятно ще бъде управляван по-добре без Великобритания, но е малко вероятно да оцелее, ако следващата седмица британците решат да напуснат.

Виж още: Великобритания получава специален статут в ЕС, референдумът насрочен за 23 юни

"Радецки марш" е особено подходящ тук, защото макар фокусът, ако се гласува за излизане от ЕС, да пада върху Великобритания, истинското бедствие ще сполети любимите литературни локации на Рот в Централна и Източна Европа. Наистина, по един много реален начин,

Brexit ще даде старт за разпадането на Европа, но то ще се състои далеч, на изток

И това ще се случи тук заради същите сложни обвързаности, описани от Рот. Централна и Източна Европа живеят в един парадокс: Според най-новите проучвания на общественото мнение ние, източноевропейците, сме настроени най-приятелски към общността, но също така сме и най-склонни да гласуваме за правителства, които са против ЕС.

Източноевропейците искат съюзът да оцелее, защото те са сред най-големите бенефициенти от европейската интеграция. Ако интеграцията поеме в обратен ход, те ще бъдат най-големите губещи в икономически и политически план, както и по отношение на сигурността.

Виж още: Защо "Туитър революциите" се провалиха

В същото време източноевропейците, които преди по-малко от три десетилетия бяха потърпевши от разпадането на друг политически проект, съветския комунизъм, не се отнасят съвсем доверчиво към усилията за прекрояване на границите и биха желали да бъдат подготвени в случай че нещата се объркат. Те гласуват за националистите не защото искат от тях да разрушат Европейския съюз, а защото

искат да бъдат подготвени, ако общността извърши колективно самоубийство

Тук действа форма на социална психология. След седем десетилетия на стабилност западноевропейците са склонни да вярват в устойчивостта на институциите. Източноевропейците обаче не споделят това. В известен смисъл Европейският съюз е като семейна двойка (Западна Европа и Източна Европа), които минават през лош период, когато част от семейните финанси бъдат загубени на фондовия пазар. Спомените за страхотното им романтично минало са избледнели и повечето техни приятели (т.е. САЩ) са прекалено заети със собствените си проблеми.

Ако семейният терапевт иска да помогне на двойката да запази брака си, трябва да е наясно, че един от партньорите (Източна Европа) преди това е преживял ужасен развод. И усещането, че случващото се днес, е просто повторение на онова, което се е случило преди, до голяма степен предопределя очакванията на този партньор.

Виж още: Какви са аргументите на Борис Джонсън против ЕС

Бях студент по философия последна година в Софийския университет, когато българският комунистически режим се срина. Този внезапен и ненасилствен край на нещо, което смятахме за вечно - и за една нощ, подобно на Австро-Унгарската империя, то се оказа, че не е, - вероятно е определящ за опита на моето поколение. Това донесе не само чувство за освобождение, но и усещане за крехкостта на всичко политическо.

Вярно, че да сравняваме сегашната криза в ЕС със съветската и югославската криза

в края на 80-те, е малко като да сравняваме ябълки и портокали. В последните си години комунизмът и режимите бяха отдавна загубили своята идеологическа привлекателност и способността им да постигат икономически растеж беше изчерпана. През 1990 г. само 11% от всички потребителски стоки в Съветския съюз можеха да се намерят лесно по магазините, а на останалите 89% имаше недостиг.

За разлика от тях Европейският съюз е най-големият единен пазар в света и на Европа се дължат половината от социалните разходи в света. И докато по-голямата част от съветските граждани бяха привлечени от живота на Запад, европейците се гордеят с начина си на живот и своя политически модел - и едва ли се стремят да следват траекторията на Китай или на Русия.

Но обикновените хора - за разлика от политолозите - непрекъснато сравняват ябълките и портокалите. Те живеят в свят, населен с опасни аналогии, където всяка голяма криза връща спомена за предишната. И опитът от падането на комунизма оказва силно влияние върху начина, по който източноевропейците възприемат и осмислят Brexit.

Както Рот би си дал веднага сметка, психологическото въздействие на британския референдум е по-важно, отколкото която и да е икономическа или институционална щета, която може да нанесе, заключава Иван Кръстев в "Ню Йорк таймс".

Източник: Иван Кръстев / "Ню Йорк таймс"