SocBG.com припомня статията на Румяна Стругарова, поместена в сп. "Отечество" през 1988 г. под заглавие "Трафикът". Ситуацията днес е по-различна, но се откриват и стряскащи прилики

Между 1969 и 1987 г. регистрираните наркомани у нас са се увеличили близо пет пъти (дори СПИН не ги уплаши!). Но реалният брой на хората, употребяващи наркотични средства, навярно е значително по-голям.

Тревожно ранна става възрастта им - започва се на 8, на 10, на 12 години. Към детските педагогически стаи се водят 156 деца в училищна възраст, които дишат лепила. (Но отново това не е действителният им брой.) Между тях досега има два смъртни случая.

През 1969 г. най-висок процент между наркоманите са били хората на възраст между 35 и 50 години, сега повече от половината болни и с напреднала наркомания са 20-30 годишни.

Също близо половината произхождат от семейства на интелектуалци, другите са деца на средно- и нискоквалифицирани служители и работници; 75% от всички са регистрирани и осъждани за набавяне на наркотици по незаконен път, за кражби, за незаконна търговия и т.н. Почти няма наркоман, невлязъл в съприкосновение с Наказателния кодекс... 

Известно е вече, че в София се срещат

пред сладкарница "Магура", на "Попа", в т.нар. "Дупка" до НДК, в Синьото кафене на стадион "Дружба". Днешните обаче не са в тясно интегрирани групи. Забравени са годините, когато заедно разбиваха аптеки, заедно се "издрусваха" и често заедно се отравяха (от 1971 до 1987 г. са починали няколко десетки души).

Виж още: Град(ин)ският кошмар

Сега в такива групи са само учениците, които дишат лепила. Другите са единаци. Затрудненият път на доставката ги прави пресметливи, затворени. Приятелството им е поставено на принципа на интереса.

Когато разговаряте с тях, не се крият, не увъртат, отговарят подробно, разказват за себе си, за средата си. Добре съзнават състоянието си, но нямат сили, а и желание, може би, да се лекуват. Това ги превръща в потенциални продължители,

разширява кръга с нови и нови подражатели

Какво още? Някои от тях са израснали без навици за труд, без желание да учат. Чувстват, че обществото ги смята за втора категория и някак предварително остарели, са убедени, че е безсмислено да се борят. Губят идеали, губят чувство за реалност, "вкопчили" са се в теорията за генетичната предразположеност към наркомании.

Всичко това ги превръща в чудесна плячка за мрежите на ловки търгаши. Такава е и историята на Жоро:

"Озлобих се на целия свят. А не бях такъв човек. С едно детенце да си поиграя ми беше голяма радост. Сега, в този миг, бих взривил света, стига да имах как!

Грижа се само за себе си. Случи се и двете ми аптеки да са в инвентаризация едновременно, затова дойдох в клиниката за наркомани доброволно. Ще ме възстановят малко, а като изляза, ще я карам пак, както си знам... 

Няма какво да правят младите, оттам е всичко

За да влязат в дискотека, трябват 20 лева. И като ги нямат - хайде по градинките… Една позната пък, кожух не искали да й купят - и се отрови с опиати! Постоянно ти натякват, че ако не следваш (ако не дойдеш на работа в София, ако нямаш кола и вила), не си човек. Какво е това възпитание, какъв е този снобизъм?!

Аз не завърших техникума и нямам квалификация. Пък и не мога да работя, вече съм болен човек. 17-годишен започнах, исках да забравя някои неща. Мислех си - когато поискам, ще спра. Сега съм на 30 и спиране няма! След казармата се хванах на работа в Полиграфията, ама не потръгна. Напуснах и четири месеца работих в един завод.

После си намерих по-хубава работа. Но като разбраха, че съм наркоман, не ме приеха. А ако я бях почнал, може би нямаше да се върна пак тук. След като ме отрязаха, запраших към морето. Пък ние много лесно се познаваме... и тькмо се бях пооправил, хайде отново!

Оттогава не съм помислял да работя

Купувам, продавам... Имам познати, помагат ми. Не са ми приятели, но сме зависими един от друг - днес той ще ми даде, утре от мене ще чака. Иначе трябва да разбивам аптеки, пък аз това най-много го мразя и не съм го правил, макар че съм факир на брави и катинари.

В "Бърза помощ" съм плакал, в нощни аптеки съм се молил да ми дадат нещо, но кражба - не! Чак дотам не съм деградирал. Защото има хора, които кражбата за нищо я нямат, пък не са наркомани..." 

Естествено в същите групи се движат и трафикантите. Голяма част от тях самите са наркомани. Други са само пласьори, трети са производители. Труден е пътят към тях, знае се, че наркоманите пазят най-много канала. По-лесно биха разкрили кръга на купувачите, но никога - доставчика.

До 1972 г. аптеките бяха най-уязвимото място

Почти всяка нощ в София се разбиваха по две-три, а кражбите на морфин, лидол, омнопон чрез взлом бяха най-обичайният начин за снабдяване. После бяха определени 10 аптеки, в които да се продават опиати. Упойващите вещества започнаха да се съхраняват в железни каси здраво прикрепени към пода и стената и свързани със сигнално-охранителна техника.

В болниците се води ежедневен отчет за описаните опиати - на кого и по колко са дадени. Медицинските чанти за оказване на спешна помощ по домовете се зареждат с минимално необходимите количества. В аптеките (освен жълтата рецепта!) се изисква и паспорт.

Много лекарства, в чийто състав влизат упойващи вещества се продават само с  рецепта. От няколко години производството на наркотични вещества в химико-фармацевтичния комбинат (ХФК) "Станке Димитров" се прави на големи серии най-много един-два пъти в годината. Работят ги хора с дългогодишен стаж, с висок морал.

И въпреки това пътища за доставки се намират: кражби на рецепти (за което някои лекари си премълчават), молби, заплахи, подкупи на аптекари. Понеже ги познават, наркоманите често разиграват разни версии, за да накарат случаен човек със своя паспорт да изпълни рецептата им, без да подозира, че тя е фалшива.

Хората в състояние на наркотичен глад са готови на всичко

Ходят при онкологично болни, представят се за хора от поликлиниката и изземват опиати, които уж били остарели. Когато пък почине такъв болен, отиват в дома му, представят се за медицински лица и прибират неизползваните количества.

Нерядко в подобни машинации се включват и майките им, за да спасят децата си от разкриване. С майката на Сашо се запознах при проф. Филип Лазаров, ръководител на клиниката за лечение на наркомани в Суходол. Беше дошла с молба синът й да бъде приет на лечение.

"Състоянието му - каза тя - е окаяно, сутринта просто не беше на себе си. През нощта ме накара да му взема седалгин от нощната аптека... Усещат се вече и психични промени. Много ми е тежко с него. Аз съм съвсем сама. Пенсионерка съм, но трябва да работя, за да издържам двама ни. Сашо е на 30 години, а досега изобщо не е работил..."

Един грам кодеин "на черно" се продава по 8 лв, една жълта рецепта върви по 5-10 лв, една ампула морфин - 15 лв, а фентанил - 100-120 лв, докато цената му в аптеките е 0,27 лв.

Извън кръга на наркоманите, които продават помежду си, търговците на наркотици най-често са

аптекари, лекари, медицински сестри

Същите те, които някога на глас са изрекли Хипократовата клетва! И, които знаят, естествено, че лекар предписал без нужда наркотици се наказва с лишаване от свобода до две години и му се отнемат лекарските права.

Подвеждат се: веднъж от "милосърдие", за да "услужат" на познати, втори път за познати на познатите, след това от страх, че са се обвързали. Или пък просто поламтели за по-бързи доходи.

Осъдена е например лекарка от поликлиниката в софийския кв. Борово, която и след пенсионирането си е разполагала с жълти рецепти (при напускането не са й поискали кочана), сама е пишела и изпълнявала рецептите, и е доставяла наркотиците срещу книги, запалки, корекомски подаръци, пари, долари, златни предмети.

Води се и дело срещу работници от ХФК "Станке Димитров", които са изнасяли и пласирали кодеин на прах. В центъра на аферата е една акушерка. 

И все пак, в сравнение с други страни, броят на наркоманите у нас не е голям. Техният брой обаче от година на година заплашително нараства. Долавя се и тенденция, свързана с

производството и трансфера на наркотици

Нашите пласьори не са в контакт с международния тряфик - освен действащите ограничителни мерки от страна на държавата, те са икономически слаби, за да се вместят в световната контабанда.

Но тъй като тези афери са много доходоносни, може да се допусне, че с постепенно натрупаните пари може да се прибегне до собствено производство. А с издигането на престъпността на ново стъпало в кръга на бизнеса ще се включат и подкупи, корупция, беззаконие.

SocBG.com

Източник: сп. "Отечество", 1988 г., автор: Румяна Стругарова