Налице е тревожна тенденция, констатира докладът "Заровените тайни на въглищата", огласен от "Грийнпийс" - България

Над 700 кг живак се отделят годишно в атмосферата в резултат от битовото отопление, тецовете и горивните процеси в индустрията, вкл. производството на електроенергия, констатират от "Грийнпийс" - България, в новия си доклад "Заровените тайни на въглищата" (вж. в PDF формат).

Въглищните централи са един от основните източници на живак в природата. Само за периода 2010-2013 г. у нас са отделени над 3,3 тона живак, като около 1/3 от количеството е от ТЕЦ и битовото горене.

Натрупването на живак застрашава както здравето на хората, така и околната среда. Въпреки сериозността си обаче проблемът остава скрит за обществото, предупреждават от природозащитната организация.

Анализът на "Грийнпийс" в България показва, че е налице тревожна тенденция: процентно делът на трите основни източника - битово отопление, ТЕЦ и горивни процеси в индустрията - се увеличава, макар през последните години общото количество на емисиите живак, отделяни в атмосферния въздух у нас, намалява.

Същевременно излагането на живак причинява сериозни здравни щети, като най-уязвими са

бебетата, децата и жените в детеродна възраст

Сред основните системи в организма, които токсичното действие на живака засяга, са нервната, имунната, репродуктивната и дихателната система, а от органите:мозък, сърце, бъбреци, щитовидна жлеза.

Виж още: Радонът вкъщи може да ни разболее от рак

Чрез горенето на въглища в ТЕЦ и битови условия, живакът, който се намира във въглищата, се отделя и попада във въздуха, водите и почвите. Веднъж навлязъл в екосистемата, той се натрупва и остава там задълго.

И докато за емисиите на други вредни вещества, отделяни при горенето на въглища (фини прахови частици, SOx, NOx), съществуват регламенти за пределно допустими норми, за живака такива няма. Както в европейското, така и в българското законодателство съдържанието на живак и неговите съединения в атмосферния въздух не е регламентирано, т.е.

не са определени пределно допустими норми

"Смятаме, че темата за живака заслужава вниманието както на българските граждани, така и на отговорните държавни и местни институции. Въвеждането на строги пределно допустими норми за живак, отделян при горенето на въглища в топлоелектрическите централи, е необходимо. Така ще се ограничи излагането на хората на неговото вредно въздействие", отбелязва координаторката на кампанията "Климат и енергия" на "Грийнпийс" - България, Теодора Стоянова.

В доклада на организацията се обръща внимание и на щетите, които въглищният сектор нанася върху почвите у нас. Като резултат от добива на въглища през последните десетилетия са засегнати и нарушени около 30 хил. хектара площи, което се равнява на 0,03% от общата територия на страната.

Процесите на рекултивация и възстановяване на терените

протичат бавно и резултатите са незадоволителни. Съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 3:1. Това води до нарастване на нуждата от отчуждаване на земи от селскостопански, горски и населени места фондове, както и се нарушава балансът между земите в различните фондове.

Недостатъчно бързите темпове на рекултивация, липсата на адекватни мерки за контрол на вноските за рекултивация, непрозрачността, която обвива използването и поддръжката на насипищата, където се съхраняват отпадните материали от тецовете - всичко това са отворени въпроси, които чакат своето решение, казва още Стоянова.

Освен за законодателни и нормативни промени,

които да определят пределно допустими норми за живак в атмосферния въздух и да следят за тяхното спазване, от организацията настояват за системно и периодично изследване на почвите, което да следи за тяхното качество и ниво на замърсяване;

Според тях трябва да се стимулират мерките за енергийна ефективност и широкото навлизане на малки (до 30 кВ) ВЕИ инсталации на ниво домакинства, малък бизнес и общини, които да намалят нуждата от въглищни тецове.

Източник: "Грийнпийс" България