Грешките не са симптом за провал, те са най-сигурният път към познанието.

Добрият педагог не е този, който посочва и наказва грешките, а онзи, който провокира децата да правят грешки - защото те са най-сигурният начин да учим и да бъдем мотивирани да усвояваме нови неща.

Един от ясните примери за сбъркана методика е червената химикалка, с която учителят поправя грешките. Така той кара погрешното да изпъкне. Когато едно домашно или контролно е нашарено с червено, то изглежда безнадеждно. Детето се чувства обезкуражено и демотивирано. Решава, че е безсмислено да се старае.

Точно по обратния начин действа методът на зелената химикалка - когато се подчертава вярното, добре изпълненото, положителното. Този метод кара детето да се чувства оценено и спокойно, че няма да бъде съдено и санкционирано. Кара го следващия път да се старае още повече.

Ако искаме да насърчаваме мотивацията, трябва да го правим с положителни методи.

Как показването на грешките в тетрадката влияе на бъдещия живот и оформяне на характер на детето?

От деца свикваме да се концентрираме върху недостатъците, върху това, което не е правилно. На това ни учат в училище, а и вкъщи. Представете си, че от 20 написани знака е подчертан само един, т.е. 19 са идеални, само един не е. Но в съзнанието ни се запечатва именно този един. Останалите, макар да са в пъти повече, се забравят.

Да подчертаваме лошото с червен химикал може да стане нарицателен израз за поведението на децата и когато пораснат. А това е основна причина хората да се чувстват неудовлетворени от живота си. Колкото повече се фокусираме върху едно нещо, толкова повече то расте.

Използвайки принципа на зелената, а не на червената химикалка, вие ще утвърдите у детето една различна, позитивна гледна точка, която ще го научи да открива хубавото в себе си и в света, който го заобикаля.

Източник: Teacher.bg