Притежателите на IT диплома от един университет печелят добре, докато възпитаниците на друг ВУЗ масово работят като магазинери. Най-голям недостиг на кадри се очакват в химическите и физическите науки, религия и теология, материали и материалознание

3500 лева е най-високата заплата за висшист, завършил университет у нас, показва рейтинговата система на висшите училища за 2017 г., представена от Министерството на образованието и науката (МОН). За първи път безработицата сред завършилите ВУЗ пада под 3% (2,91%) при 3,38% миналата година и над 4% през 2013-а.

Безработица над 4% е регистрирана единствено в три професионални направления: Религия и теология, Социални дейности и Материали и материалознание - при 10 миналата година.

Реализация е гарантирана за завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело,

без значение къде. Там безработицата е под 1%, а приложението на придобитото висше образование - над 90%.

В челната петица по заплати пък попадат най-вече специалности, свързани с информационните технологии. Най-високото възнаграждение е за завършилите информатика и компютърни науки във Софийския университет "Св. Климент Охридски". Втората позиция е за студентите по администрация и управление в Американския университет в Благоевград.

Сред останалите професионални направления с най-високи средни доходи са: Математика; Комуникационна и компютърна техника; Обществено здраве; Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми; Металургия; Военно дело; Фармация; Медицина и Електротехника, електроника и автоматика.

Завършването на информатика обаче не гарантира намиране на работа по специалността,

нито висока заплата - оказва се, че има значение къде си учил информатика, предупреждава Би Ти Ви. Ако завършилите Софийския университет могат да се похвалят с висока заплата, за същата специалност в Шумен взимат четири пъти по-малко - 900 лв.

Над 2/3 от завършилите информатика в Алма матер се реализират по специалността си, докато сред завършилите Шуменския университет най-честата работа е продавач. Самите студенти от североизточния град са на мнение, че намирането на подходящо работно място е възможно, но

изисква хъс, какъвто много от приетите да учат нямат

За пет години броят на студентите у нас намалява с 10%. Най-голям е спадът в икономическите направления: Икономика и Администрация и управление. В същото време се наблюдава съществено увеличение в числеността на студентите, които се обучават в професионалните направления Медицина и Здравни грижи.

"Приемът в последните четири години е намален от 65 хил. на 51 хил. свободни места, като приетите студенти за тази година са 51 хил. От тях 38 хил. се обучават за бакалаври. 79% от всички приети са в редовна форма", обобщи просветният министър Красимир Вълчев.

Най-висока е безработицата за завършилите туризъм - 19,29%

Догодина държавата ще спре да плаща за 15 специалности основно в този сектор. Висшите училища, в които не бъде утвърден държавен план-прием, ще могат да обучават студенти платено, уточни министър Вълчев.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 21,5% - от над 23% миналата година и близо 25% през 2015-а. В същото време процентът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 48,56% - от 47,34% преди година.

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1075 лв. при 1020 лв. за миналата година и нива под 900 лева през 2013 г.

Най-висок успех от дипломата за завършено средно образование

имат приетите студенти в първи курс в направленията Медицина (5,57), Фармация (5,51) и Стоматология (5,46). С най-нисък успех от средното училище са първокурсниците в направленията Животновъдство (4,29), Материали и материалознание (4,40) и Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (4,40).

Софийският университет, Медицинският университет в София и Химикотехнологичният и металургичен университет са трите висши училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации.

По думите на министъра предстои промяна и на постановлението на Министерския съвет, с което се регулира приемът във висшите училища. В приоритетните направления с най-голям очакван недостиг на кадри за пазара на труда ще бъдат включени химическите, физическите науки, химични технологии, религия и теология и материали и материалознание.

В момента за такива направления в постановлението са посочени математика, информатика и компютърни науки и комуникационна и компютърна техника.

Източник: Би Ти Ви, МОН