Като се изключи актьорската игра, почти всичко в премиерния 3D филм със Сандра Бълок и Джордж Клуни е постигнато с компютърно генерирани образи и анимация

На 600 км над Земята температурата варира между +125 до -100 градуса по Целзий. Няма какво да пренася звука. Няма налягане. Няма кислород. Животът е невъзможен...

"Винаги съм се увличал по Космоса и космическите изследвания - споделя режисьорът на "Гравитация" Алфонсо Куарон. - От една страна, в отделянето от майката Земя има известна романтика. В много отношения обаче това няма смисъл, защото животът е тук, долу."

Филмът му, определян като "визуален шедьовър", е смятат за една от най-добрите фантастики в киното, след "2001: Една одисея в Космоса" на Стенли Кубрик. Премиерата му е на 4 октомври - датата, когато през 1957 г. е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята.

Фотогалерия: Топ 10 космически пейзажи

Понастоящем в околоземна орбита, стотици километри над повърхността, границата между живота и смъртта е много тънка. Опасностите, на които е изложен всеки космически полет, през последните десетилетия са нараснали и това се дължи изцяло на човешката дейност.

Останките от предишни мисии и излезли от употреба сателити

са образували "минно поле" от отломки, което може да причини мигновена авария. "Синдромът на Кеслер", както го наричат в НАСА, довежда и до мъчителната борба за оцеляване в "Гравитация".

Филмът започва в тихата бездна над земната атмосфера, където совалката "Експлорър" се намира в орбита. Специалистът на мисията д-р Райън Стоун (Сандра Бълок) се опитва да инсталира нова сканираща система на телескопа "Хъбъл" с помощта на роботизирана ръка.

Тя очевидно се чувства дискомфортно при нулева гравитация за разлика от командира на полета Мат Ковалски (Джордж Клуни). На това свое последно пътуване в Космоса ветеранът астронавт си прекарва добре, тествайки нова ракетна раница, която му позволява да се носи в пространството, без да бъде ограничаван от обичайните въжета.

Фотогалерия: Последният полет на совалките

От другата страна на планетата обаче се руши остарял сателит, а острите късове, запратени в пространството, бързо прерастват в нарастваща маса от отломки по курса на "Експлорър". Неизбежният сблъсък е катастрофален.

Совалката е разрушена и единствените оцелели са Стоун и Ковалски. Връзката с наземния контрол е изгубена, заедно с възможностите за спасение. Носейки се из космическата бездна, двамата трябва да надхвърлят възможностите си и да излязат от инерцията, ако искат да се завърнат на Земята...

Сценарият на "Гравитация" е написан от Алфонсо Куарон и сина му Джонас, които си сътрудничат за пръв път. Скоро обаче установяват, че за да пренесат на екрана действие, развито изцяло при нулева гравитация, е нужно да преминат границите на конвенционалното кино.

"Трябва да призная, че бях малко наивен. Мислех, че заснемането му ще бъде доста по-лесно - споделя Куарон. - Щом обаче опитахме с обичайните методи, осъзнах, че за да направя филма така, както искам, трябва да създадем нещо напълно ново."

За да постигне това, Куарон се свързва със своя сънародник - оператора Емануел "Чиво" Любецки, номиниран пет пъти за "Оскар" с филми като "Дървото на живота", както и с експерта по специални ефекти Тим Уебър. Именно той внушава на режисьора, че единственият изход е

да създадат изцяло виртуални декори

Така "Гравитация" се превръща в смесица от игрално кино, анимация и компютърно генерирани образи.

Най-важният елемент при изграждането на усещане за пребиваване в Космоса е пресъздаването на нулевата гравитация. Предвид желанието на Куарон за дълги плавни кадри, изпитаният традиционен метод с използване на въжета не е приложим, нито пък симулирането на безтегловност в самолет, летящ по параболична траектория.

"Ако се използват въжета, земното притегляне върху актьора е твърде видимо, гравитацията притиска всичко надолу. А снимките в самолет, летящ по параболична траектория, биха свършили работа само за кадри от няколко секунди", обяснява режисьорът. В крайна сметка в употреба влизат въжетата. Ветеранът в специалните ефекти Нийл Корбълд и екипът му

разработват уникално съоръжение и с помощта на кукловоди

успяват да направят така, че Сандра Бълок да се "носи из пространството". Системата с 12 въжета е изработена в продължение на 10 месеца и може да се управлява както ръчно, така и дистанционно, по компютърен път.

Механизмът наподобява марионетка, макар и доста високотехнологична. Въжетата се спускат надолу и са закачени за сбруя от ултратънки въглеродни нишки, която Бълок носи незабелязано дори когато е по бельо.

Освен това Куарон и Любецки снимат от определени ъгли чрез камери, монтирани на гигантски роботизирани ръце, подобни на използваните в автомобилостроенето. 

Но може би най-гениалното изобретение за филма е "светещата кутия", измислена от Любецки и Уебър -

кух куб, на чиито вътрешни стени са монтирани хиляди миниатюрни LED крушки

"След като зададохме в компютъра как ще бъдат осветени лицата на героите, трябваше да направим така, че да има съответствие между заснетите на живо кадри и компютърната анимация - обяснява операторът. - Трябваха ми светлини, които да се движат бързо и да могат да сменят цвета си мигновено."

Както често се случва, вдъхновението го осенява, когато най-малко очаква това - на концерт. Забелязах, че осветителят много хитро е използвал LED лампи, за да постигне красиви ефекти и отражения - и си дадох сметка как това по всяка вероятност ще реши и нашия проблем, разкрива Любецки. 

Както личи от името на това съоръжение, целта му е да освети подходящо актьора, например в сцената, когато Райън се върти неконтролируемо в Космоса. С конвенционално осветление това би било невъзможно.

В киностудията в Лондон завършената "светлинна кутия" е издигната върху платформа с ширина три метра и двойно по-голяма височина. От едната й страна има стълби, които водят към плъзгаща се врата и вътрешността на кутията, а от другата - мостик, свързващ конструкцията с нейния "наземен контрол" - техници и специалисти по визуални ефекти, разположени пред компютрите.

Видео: Земята от Космоса, нощем

Когато се работи със "светлинната кутия", единственото друго позволено осветление в студиото идва от мониторите. Вътрешността на кутията е направена от 196 квадратни панела с размери на страната около 60 см. На всеки от тях са монтирани 4096 LED крушки, които могат да излъчват светлина с цвят и яркост според нуждите - и да ги сменят с необходимата скорост.

"Те, в общи линии, играеха ролята на пикселите на телевизионните или компютърните монитори - пояснява Уебър. - На стените на кутията могат да се прожектират всякакви образи: Земята, Международната космическа станция или отдалечени звезди, което осигурява на актьорите поглед от гледната точка на техните герои.

В процеса на предвизуализация всичко е точно планирано и заложено в компютрите.

"Предвизуализацията може да бъде само насочваща, но в "Гравитация" трябваше да се задълбочим. Необходимо бе да подготвим всеки кадър с най-големи подробности, защото значителна част от него щеше да е компютърна анимация, а компютърните образи трябваше да изглеждат фотореалистични.

Това не е анимационен филм, нито фантастика

и всичко трябваше да е такова, каквото си е в действителност, така че беше нужно да имаме точна представа как ще изглежда и ще се движи като едно цяло", обяснява отговорникът за специалните ефекти Уебър.

За щастие продукцията черпи материал от най-добрия възможен източник: "Имахме късмет НАСА да ни предостави значителна част от събраната от тях информация под формата на снимки и видеозаписи. Астронавтите стават за фотографи. Получихме някои удивителни снимки."

Видео: Земята, заснета от Космоса

Това подпомага и работата на сценографите, тъй като огромна част от декорите в "Гравитация", включително проходите и въздушния шлюз в орбиталната станция, са виртуални. Всяка от стотиците части в реквизита, от големите инструменти до най-малките болтове, е щателно проучена, компютърно моделирана и след това включена в архив, с чиято помощ сцените биват дигитално "облечени".

Въпреки всички технологични постижения при заснемането на "Гравитация", в сърцевината на историята е личното преживяване - и в частност случилото се с астронавтката, която през по-голямата част от действието е сама.

"Според мен филмът е за онова, което ни кара да опитваме отново, когато няма светлина в края на тунела, което те тласка да направиш поредната крачка - само за всеки случай, ако се окаже, че си е заслужавало да опиташ", коментира Сандра Бълок.

Продуцентът Дейвид Хеймън ("Хари Потър") добавя: "До голяма степен това е пътят на една жена от състояние на емоционално вцепенение заради преживяна загуба до преоткриването на смисъла на живота и борбата за него. За нас

гравитацията не е просто силата, която те държи на земната повърхност

Това е силата, която постоянно те тегли към дома. През целия филм има визуални препратки към Земята като красиво, спокойно място. Над него се носи жена, откъсната от самата себе си... При всичките ефекти, винаги сме били наясно, че борбата на Райън е метафора, отнасяща се до всеки, който трябва да преодолее житейските нещастия и да премине отвъд. Това е пътуване към прераждане."

Чрез т.нар. "еластични кадри" фокусът на камерата преминава през широк изглед на определен обект към лицето на Сандра в много близък план, после към шлема й, след това показва нейната гледна точка - и обратно. Това предава на зрителите чувството за клаустрофобия и какво преживява героинята в момента, обясняват от екипа. "Гравитация" е по кината у нас от този петък, 4 октомври, на 3D, IMAX 3D, 4DX и Real D 3D

Източник: По материали от "Александра филмс"