Лекарската общност се обединява около становището, че процедурата няма доказани ползи за здравето

В Европа профилактичното обрязване на малки момченца не е популярно, освен в случаите, когато религията го налага, както е при мюсюлманите и юдеите.

Лекарите в Дания и останалата част от Европа намират, че обрязването на момченцата е проблематично от етична гледна точка. Според тях подобно нещо влиза в противоречие с хипократовата клетва ("първо - не вреди"), освен това противоречи на редица международни споразумения, най-вече Декларацията за правата на човека и Правата на детето.

Съвсем различно е положението в Съединените щати, където федералните и националните асоциации на педиатри, акушери, фамилни лекари и уролози препоръчват и извършват подобна операция.

Премахването на препуциума (краекожието) при момчетата (понякога още в родилния дом) е една от най-честите хирургически операции, извършвани в САЩ и представлява индустрия за милиони долари.

Операцията се прави от хигиенни подбуди и за да не се стига до фимоза. (Само 4% от новородените момчета имат подвижност на препуциума, която позволява оголване на главичката. Това е физиологична фимоза, която с времето бавно се преодолява. На 6-месечна възраст оголването става възможно при около 20% от момченцата, а към тригодишна възраст процентът достига до 90. С развитието и растежа на детския организъм препуциумът става по-еластичен и спонтанно се отлепва, а отворът му се разширява.)

През 2016 г. Датската медицинска асоциация публикува доклад, в който открито заявава, че да се премахват съвършено здрави части от тялото на всяко дете, за да се предпази то от редки състояния като порасне, когато би било много лесно проблемът, ако изобщо се появи, да бъде отстранен, е лоша медицинска практика и етика.

Според изследване, публикувано в сп. "Педиатрия" вероятността момче, преди 18 години, да развие тежка форма на фимоза, при която да се наложи обрязване, е 99,5%.

Подобна информация би трябвало да кара родителите да се въздържат от тази операция в ранна детска възраст и да оставят синовете си ра решават въпросите на чувствителността, функционалността и вида на мъжеството си сами и когато са достатъчно големи, за да поемат отговорността за решението си.

Източник: "Хъфингтън Поуст", Лекар.бг