Има един сегмент от туризма, който страната ни упорито игнорира - т.нар. dark tourism, наложил се като печеливша индустрия по света, разказва Венета Николова от БНР
Годишно десетки хиляди негови почитатели потеглят по следите на близкото минало, за да се потопят в злокобната атмосфера на обезлюдени градове, изоставени магистрали, концлагери и затвори, превърнати в музеи, и прочие непонятни за масовия турист атракции.
Хитови дестинации за подобни мрачни пътешествия са бившите страни от соцлагера, които с фантазия и чувство за хумор, разработват комунистически маршрути за любопитни или носталгично настроени пътешественици. Но не и България.
Виж още: Британци заснеха научнофантастичен филм на Бузлуджа
Не е необходимо да ходиш чак до Чернобил, за да попаднеш на призрачно място. Достатъчно е да отскочиш до Северозападна България. Там те очакват навяващи тъга и меланхолия
села и градове, тънещи в самота и разруха
с изоставените им заводи, разпадащите се панелки, пустеещите селскостопански постройки и... избледнелите символи от комунизма! Каква по-умилителна гледка за всеки уважаващ себе си привърженик на dark tourism! Въпросът е, че стане ли дума за социалистическото й наследство, страната ни се държи като свенлива девойка.
"Българите се срамуват от комунистическото си минало и правят всичко възможно да го забравят и… да го скрият", обяснява 32-годишната Цветелина Цанкова - собственик на единствения специализиран туроператор у нас, който организира т.нар. "комунистически тур за носталгици". И допълва:
"Най-вероятно наистина не сме го преосмислили, не го приемаме като история, като минало, а все още го свързваме с настоящето. Когато посещават Националния исторически музей, чужденците
питат защо историята ни е показана до 1943-44 г.,
след което продължава с... химикалката на Георги Първанов, с която е подписал договора ни за членство в ЕС. В експозицията не е отразен цял един съществен 45-годишен период, времето на тоталитаризма. "Къде е социалистическият отрязък от историята ви?", чудят се хората. А обясненията, че е още рано да го експонираме, защото трябва да минат поне 80-100 години, докато го осмислим, буди недоумение."
Виж още: Всеки трябва да знае! България - родината, която загубихме
А иначе dark туристите - предимно шведи, белгийци, французи и американци - никак не скучаят в България, защото тук определено има какво да видят и да снимат. Цвети разказва как чужденците изпадат във възторг от пустеещата, оставена на произвола на времето и природата, индустриална зона на град Перник - някогашен проспериращ център на стоманолеенето у нас.
Да не говорим за споменатата Северозападна България - най-бедният район в ЕС. Развитият индустриален регион по време на соца беше буквално опустошен в годините на прехода. Доколко тези "забележителности" обаче са символ на 45-годишната тоталитарна държава или са по-скоро белег на последвалите 25 години мъчителен, несъстоял се според мнозина, демократичен преход, е въпрос на лично тълкуване.
В соцмаршрутите на чужденците
се вписва Паметникът на Съветската армия в сърцето на София, както и построените в средата на ХХ век язовири, "погълнали" цели селища заедно с църквите им.
Пътешествениците разглеждат типичен апартамент в нашенска панелка от 50-те години, отбиват се в оцелял през "годините на демокрацията" хоремаг, за да си купят лимонови резанки и да видят какво означава празен магазин. Но когато настояват да посетят някой музей на комунизма, остават разочаровани, щом разберат, че такъв в България няма.
Виж още: Младите бъркат ГУЛАГ с "Гугъл"
Питат ни как така всички бивши соцстрани си имат музеи, които разобличават тоталитаризма, но не и България, казва Цвети и добавя:
"Често ми задават и следния въпрос: "Не можем ли да посетим бившия концлагер на дунавския остров Белене?". Аз лично съм разговаряла с представители на общината там. Има идеи за превръщането му в забележителност или представяне поне на архивни снимки, тъй като
от концлагера няма запазени сгради и помещения
Просто в чужбина хората са свикнали, че такава информация не трябва да се крие. В останалите посткомунистически страни е широко разпространено виждането, че историята трябва да се помни, за да не се повтаря. Тези държави се опитват да запазят места, които напомнят за близкото минало."
Фотогалерия: Берлинската стена, 25 години след падането й
Хората, живели отвъд Желязната завеса, продължават да ни възприемат като "бивша социалистическа страна". Те искат да разберат как българите са оцелявали 45 години в еднопартийно общество със забрана на частната собственост, политически репресии, цензура, планова икономика, ДС и пр.
Оказва се обаче, че не само комунизмът буди любопитство, но годините на преход, белязали цели райони на България. Изоставени села с по един-двама възрастни жители на фона на приказно красива природа, пустеещи градове с нащърбени панелки и рухнали къщи, някогашни фабрики, превърнати в руини...
Тези обекти биха могли да се превърнат в примамка
за феновете на dark tourism и да донесат пари на държавата. Стига да успеем най-сетне да се дистанцираме от годините на социализма и да проявим щипка въображение и... чувство за хумор.
А иначе България отдавна присъства в най-популярните специализирани сайтове за мрачни пътувания. Просто е въпрос на време да преосмислим близкото си минало. Дано това не ни отнеме 80-100 години!
Източник: БНР / Радио България
1 Коментар
TravLingo is a comprehensive guide to language and culture for travelers. What Languages are Spoken in Panama