"Не можете да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина!... Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!", пише през 2007 г. инж. Иван Пехливанов под заглавие "Разправата с българския индустриален интелект"

Десети ноември заварва Иван Пехливанов като член на ЦК на БКП, председател на ЦКС и Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА) и депутат.

Роден на 26 юни 1926 г., той завършва машинно инженерство в Държавната политехника в София през 1950 г. и има стотици разработки като проектант. През 1968-73 г. е зам.-министър на машиностроенето.

Зам.-председател на БИСА от самото й основаване през 1980 г., когато организацията се оглавява от Огнян Дойнов (1935-2000) и в нея влизат представители на най-големите ни държавни предприятия.

През 1984 г. Пехливанов заема мястото на Дойнов начело на БИСА, а през 1987 г. сменя и Румен Сербезов начело на Централния кооперативен съюз (ЦКС). Постовете, които е заемал, му дават достъп до знанието за цялата индустрия на България, припомня в. "Преса" в негово интервю от юни т.г., озаглавено "От приватизацията България загуби 57 млрд. долара".

Пред всекидневника той коментира като "невъзможно" намерението на БСП за реиндустриализация:

"За да правиш реиндустриализация, ти трябват поне три неща. Първо, специалисти. Ние вече ги нямаме. Второ, пари. Или държавни, или частни. Държавни няма, а частниците няма да вложат пари в несигурна работа. А работата е несигурна, тъй като, освен кадри, няма и пазари. От 700-те завода не мога да дам пример на проектиран от нас завод, който да е бил осъществен без пазари. Ние създадохме индустрията в България не като самоцел, а защото имахме пазари."

Автор на книгата "Свидетел на историята" (2005), благодарение на стенографските си умения и всекидневните си записки Иван Пехливанов е жива енциклопедия на построеното през социализма, пише за него "Преса".

Доказва го и този негов анализ, публикуван през 2007 г. във в. "Нова зора", който откриваме на различни места в Мрежата под заглавие "Всеки трябва да види! България - родината, която загубихме". Препечатваме го (с малки съкращения) по повод 25-годишнината от падането на комунизма в Източна Европа.

Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България! 

За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:

Българската енергетика

До средата на ХХ век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз.

Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център "Енергопроект". Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:

- АЕЦ "Козлодуй". Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света! 

- ПАВЕЦ "Чаира". По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!

- Каскадата "Белмекен-Сестримо". С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!

- Каскадата "Арда" - с обема на трите й язовира (1,15 млрд. куб. м) е една от най-големите в Европа!

- Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност - 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра – най-високите в Европа!

- Производството на водни турбини и генератори. До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. През 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ "Чаира", всеки с мощност 215 МW по чертежи на "Тошиба", Япония.

Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.

Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-90 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.

След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:

- Разруши мозъчния й център "Енергопроект".

- Старателно организира националното престъпление - закриване на АЕЦ "Козлодуй".

- Спря строителството на АЕЦ "Белене".

- Разпродаде електроразпределителната система.

- Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата "Горна Арда", четири пъти по-малка от каскадата "Арда", която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, не построили нито един енергиен обект!

Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!

Металургията

До 1950 г. България няма металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3,3 млн. т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света.

Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център "Металургпроект". Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.

Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:

- Корабна ламарина. От 1970 г. българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.
- Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.
- Студеноогънати олекотени профили.
- Валцовани стомани за транспорта и мините.
- Студеновалцована ламарина , вкл. с метални и пластмасови покрития.
- Щранговани профили за кари и асансьори.
- Радиални профили и тръби, вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.
- Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков.
- Непрекъсната разливка на стомани.
- Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института "ПАТОН" в Киев.
- Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.
- Вакуумно леене на качествени отливки.

- Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, вкл. от Канада и Великобритания.

- Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия. Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев.

- Леенето с газово противоналягане по метода "Акад. Балевски - проф. Димов" е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия ХХ век! По този метод произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.

- Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, вкл. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!

Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване.

Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!

Българската химия

през 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!

Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:

- 2,5 млн. т минерални торове
- 1 млн. т калцинирана сода
- 400 хил. т пластмаси
- 1,8 млн. броя автомобилни гуми
- 20 хил. т химикали за растителна защита
- Преработваше 12 млн. т суров нефт
- Имаше 11% от националните промишлени основни фондове
- Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
- Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
- Поддържаше 100 хил. работни места.

"Химпроект" водеше инвестиционното развитие на отрасъла. 20 научноизследователски института, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.

- Българският карбамид имаше неограничени пазари.
- По потребление на изкуствени торове бяхме 20-и в света.
- Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
- Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
- В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
- Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
- Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
- Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика.
- Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.

Всичко това вече е ликвидирано.

Машиностроенето

най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект.

През 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. През 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери.

През 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хил. работещи и 35 хил. инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.

С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.

Първата конструкторска организация "Машпроект" заработи още през 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.

Последваха Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи "Машелектропроект", отраслови институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.

Транспортното машиностроене

Първият български електрокар се появи през 1951 г. След тре десетилетия изнасяхме годишно 83 хил. електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: "Кларк" - САЩ, "Тойота" - Япония, и "Балканкар" - България.

Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори.

Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски.

Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 хил. броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.

Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След три десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.

Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.

Корабостроенето

от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.

От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 млн. тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. долара (пет пъти повече от инвестициите за отрасъла).

Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа. Цикълът до готов кораб може да бъде три-четири месеца! Той произведе танкера "Хан Аспарух с товароподемност 100 хил. тона.

С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации.

Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.

Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.

Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Богданов, Тремол Иванов и много други.

След 1990 г. се постигна невероятното - корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене - ККЗ-Варна, бе продаден за 1 долар!

Инвестиционното машиностроене

до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника.

Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините.

Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.

Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни.

Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 хил. помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, вкл. и "Сигма".

Завод "Спартак" в Бургас стигна годишно производство 30 хил. вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра!

Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма "Морандо" и немската "Келер".

Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 хил. бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма "Ортман и Хербс" в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай.

Машиностроителният завод "Вапцаров" в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още през 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ "Батошево", а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ "Чаира". От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ.

Металообработващите машини

бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в пет-шест малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хил. стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.

Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.

Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди време посетих флагмана му - ЗЗМ-София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи.

Инструменталното производство

беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл.

Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област. Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя.

Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове.

Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил!

През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари!

Инструменталните ни мощности, вкл. и това предприятие, вече почти са ликвидирани. 3/4 от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Един от основателите на това производство, починалият инж. Леон Маиров, ако можеше да види какво стана с делото му, щеше да се обърне в гроба...

Електрониката и изчислителната техника

Към 1970 г. вече работеха заводи за:

- Запаметяващи устройства в Стара Загора, Пловдив и София.
- Изчислителни машини и процесори в София.
- Памети и телеобработка във В. Търново.
- Механични конструкции в Благоевград.
- Магнитни глави в Разлог.
- Печатни платки в Русе и Търговище.
- Инструменти в Шумен, Благоевград и София.
- Градивни елементи в София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ст. Загора, Ботевград, Разлог, Белица.
- Организационна техника в Силистра и Самоков.
- Пишещи машини в Пловдив.
- Радио и телевизори в София и В. Търново.
- Телефони и телефонни централи в Белоградчик и София.
- УКВ радиостанции в Гоце Делчев.

- Радионавигационна апаратура във Варна.
- Осветителна техника в Сливен и Ст. Загора.
- Окръжни и заводски изчислителни центрове.
- Териториални школи за подготовка на програмисти.
- Научноизследователски институти: БАН - София, ЦИИТ-София, в Ботевград, Пловдив, Бургас и др.

Заети в производството и научното развитие - над 100 хил. души.

България се нареди сред развитите страни в тази област. Това беше тържество на нашия индустриален интелект! Изчислителната техника, телекомуникациите, кибернетиката, автоматизацията, програмната индустрия се превръщаха в съдба на младите българи!

Принос за това имаха проф. Богомил Гъдев, акад. Ангел Ангелов, акад. Васил Сгурев, акад. Кирил Боянов, акад. Благовест Сендов, проф. Владимир Гановски, проф. Трайко Петков, д-р Йордан Младенов и др.

Инициатор и ръководител на цялата програма беше проф. Иван Попов (1907-2000 г).

Българският военнопромишлен комплекс

води началото си веднага след Освобождението. Софийският военен арсенал, основан през 1896 г., през 1924 г. е превърнат в Държавна военна фабрика. Непосредствено след Първата световна война победената, териториално ограбена и икономически катастрофирала България, намерила сили да построи нови военни заводи и арсенали в Казанлък, Ловеч, Сопот, Карлово за производство на снаряжение, военна екипировка, взривни материали, оръжие, дори на учебни самолети.

Тогава е зародена и първата ни индустриална интелигенция. Ген.-майор проф. Симеон Ванков е с международна известност. Следват го Стефан Белов, К. Никифоров, Гочо Гочев, ген. Владимир Вазов, първият български оръжеен конструктор Димитър Рафаилов. Сред тях и оръжейникът, по-късно станал голям български оперен артист, Стефан Македонски. През 30-те години се появява ново поколение оръжейници, между които е и самолетният конструктор проф. инж. Цветан Лазаров.

Тези заводи и опитът на специалистите влизат в основата на военнопромишления комплекс след Втората световна война.

За три десетилетия той постигна огромно развитие. Мощностите му се увеличиха стократно, създадени бяха нови продукти и технологии - както в традиционните оръжейни направления, така и в съвременни области: бронетанкова техника, специална електроника, оптикоелектроника, телекомуникации, телеуправление, радиолокация, УКВ радиостанции, специално приборостроене, лазерни технологии, металокерамика и твърди сплави, точно леене, хидравлика, пневматика, лагерно производство. Израснаха мощна научна база и специалисти в института НИТИ - Казанлък, и в основните заводи.

Красноречив е примерът с бронетанковото производство. Завод "Бета" бе построен само за две години. Покритите му площи са над 120 декара. Има уникално оборудване: 4000- и 2500-тонни преси, гилотина за рязане на ламарина с ширина до 3200 мм и дебелина до 25 мм, линии за газово и лазерно обрязване на метални листове, камери за обемно отгряване на танкови корпуси, кантователи, прибори за контрол на изпитателни стендове и полигони.

Произвеждаше бронетранспортьори в много модификации: универсални, амфибии, спасителни, санитарни, специално защитени срещу газове и радиация, самоходни установки, танкове с оръдия 122 мм, снабдени с наша радио- и оптикоелектроника.

Военнопромишленият комплекс бе изграждан, развиван и ръководен от няколко поколения висококвалифицирани специалисти. През 50-те години сред тях бяха инж. Марий Иванов, инж. Пеню Кирацов, ген. инж. Август Кабакчиев, инж. Лозанов, инж. Пантю Карапантев, инж. Богословов, инж. Точев, инж. Христо Минков, инж. Цветанов, ген. инж. Георги Ямаков, ген. инж. Борис Тодоров, ген. инж. Даиков.

Последваха ги инж. Тончо Чакъров, ген. инж. Васил Василев, ген. инж. Кошинов, инж. Васил Тюркеджиев, ген. инж. Стайков, ген. инж. Александър Александров, инж. Климент Вучев, инж. Илия Гунчев, д-р инж. Стефан Дамянов, проф. инж. Евгени Гиндев, ген. инж. Тодор Дончев, инж. Стоян Тодоров, инж. Иван Дамянов, ген. инж. Иван Колев.

Военнопромишлената ни продукция беше под 0,1% от световното специално производство.

Въпреки този малък дял комплексът осигуряваше от експорт годишен валутен доход на България над 1 млрд. долара, създаваше работа на 100 хил. души, спираше внос и задоволяваше основните нужди на армията. Това показва както неговата ефективност, така и причините за отдавнашните опити на чуждите сили да ни изключат от тази сфера.

Пред 1943-44 г. англо-американската авиация бомбардира наши военни заводи. След войната ги възстановихме за година-две. Много по-успешни от бомбените удари се оказаха днешните действия на собствените ни управници. Усърдни слуги на чуждестранни господари, те обявиха военната ни промишленост като престъпна, изоставиха традиционни пазари, затвориха десетки заводи, разгониха специалистите, уволниха хиляди работещи и вече подготвят пълното закриване на комплекса. Тези невежи хора дори нямат представа какво рушат!

Военно-промишленото производство не е обикновено. То е синтез от науки, нови технологии, висока производствена култура, ред и дисциплина. Успехите му бяха ярък показател за нивото на националния ни индустриален интелект! Разбиването му ще покаже интелектуалната нищета на управниците ни!

Оптимизъм и надежда буди колективът на Института по металознание "Акад. Ангел Балевски" към БАН. Под ръководството на акад. Янко Арсов и на чл.-кор. проф. Стефан Воденичаров при трудни условия творят нови продукти и показват възможностите на българския индустриален гений.

Леката и хранителната индустрия 

бяха слабо развити поради политикономическите догми на съветския тип социализъм. 

10 ноември 1989 г. роди надежда, че настъпва ново време за тези подценявани отрасли. Тя се оказа напразна и това се вижда от сравнението на производството през 1987 и 1997 г. След 1970 г. бе създаден добър потенциал в леката и хранителната индустрия.

Мъжките облекла на заводите "Витоша" - София, "Дружба" - Варна, в Плевен и Луковит стигнаха международните стандарти и имаха пазари в много страни.

Трикотажните изделия на "Яница" - Елхово, "Росица" - Севлиево, и др. имаха неограничени пазари. Неслучайно и днес заводът в Доспат работи почти изцяло за експорт и заслужи правото да бъде приватизиран от височайша особа. 

Спортните облекла в Кърджали, Симеоновград, Попово, Елхово само за няколко години измениха гледката по ски-пистите със съвременния си дизайн. Те се произвеждаха по марки и лицензи от "Пума", "Адидас", "Виеналайн". Пионерът на българския спортен дизайн Васко Василев превърна предприятията "Невен" и "Яница" в известни у нас и в чужбина производители на модни облекла. 

Станахме производители на марковите ски "Атомик".

До 1980 г. произвеждахме само спортни гуменки. След три-четири години, по лицензи от "Ромика", "Трейнинг", "Адидас" и "Пума", предприятията в Благоевград, София, Хаджидимово, Добрич, Хасково стигнаха общо годишно производство 5 млн. маратонки - повече от всички соцстрани, взети заедно. Всяка събота и неделя туристи от Гърция и Югославия купуваха по четири-пет чифта български маркови маратонки от софийския ЦУМ.

В тази поредица могат да се включат още много стоки на леката ни индустрия:
обувки - от София, Пловдив, Добрич, Кюстендил, с. Бояново - Елховско;
дамски блузи и трикотаж - от Ст. Загора, Русе, Враца, Червен бряг;
куфари и чанти от Пловдив, Силистра;
съвременна пасмантерия - от Ямбол, Първомай, Болярово;
копринени изделия - от Карлово и Хасково;
ленени тъкани – от Самоков;
килими - от Сливен, Котел, Смолян.

Раздвижи се хранителната индустрия:

Създадоха се нови или се обновиха старите пивоварни: "Астика", Хасково; "Ариана", София; "Загорка", Ст. Загора; "Каменица", Пловдив; "Леденика", "Болярка".

Усъвършенствано бе производството на бяло сирене, внедри се ултрафилтрация на млякото. Произвеждаха се топени сирена, френски сирена "Бри" и "Рокфор".

Започна производство на детски храни. Появиха се майонезни деликатеси. Селскостопанската академия на науките създаде технология за производство на храни за космонавти.

По английска технология се появи маргаринът "Калиакра".

Изградиха се малки колбасарски предприятия в Садово, Севлиево, София, Ботевград, Видинско.

Появиха се малки квартални хлебопекарни по френски технологии.

Модернизирани бяха винарските заводи в Хасково, Търговище, Сливен, Перущица, Видинско, Варна.

По шотландска технология бе произведено българското уиски "Диво козле" в Асеновград.

Годишното производството на тютюн стигна 160 хил. тона. Генерално бяха преустроени фабриките за цигари, годишно произвеждахме 71 хил. тона и излязохме на трето място в Европа след Англия и Германия. Износът на тютюневи изделия осигури 1 млрд. долара валутни постъпления.

Тези отрасли бяха развити от стопанските дейци Иван Недев, Дора Белчева, Стоян Жулев, Димитър Ядков, Стоян Киндеков, Петър Петров, Александър Дионисиев, Тодор Тонев, Павел Цветански, Илия Пачев, Жеко Георгиев, Илия Георгиев, проф. Дамянов, проф. Георги Митов, Иван Шипчанов, Велико Ненов, Пантелей Митов, Гено Станчев, Петър Пеев и много други.

Днес тези имена са забравени. Главната мишена на разрушителната канонада бе индустриалният интелект на България. Местните компрадори очевидно бяха получили заповед:

"Изкоренявайте индустриалното мислене!"

Изпълнението й започна още от началото на 1990 г.

Изгряваща звезда от БКП, преминала после през ред други "леви" партии, за да стигне и до българския футбол, заявил в Москва на тогавашния член на политбюро на КПСС Яковлев: "Решили сме да се разделим с всички кадри, надхвърлили 35-годишна възраст". Дори дълбоко законспирираният атентатор на социалистическата система се смутил: "Помислете, това ще ви лиши от най-опитните специалисти!"

Заканата бе изпълнена.

Изхвърлени бяха от индустрията най-опитни конструктори, технолози, проектанти, учени и стопански ръководители. Закриха десетки проектантски и научно-изследователски институти.

Коварен ход срещу индустриалните специалисти беше представянето им като закостенели, неразбиращи новото, слепи привърженици на "живковизма"... Използвана бе особеността, че индустриалците не владеят политическите пируети. Строгите правила на производството и материалната наука изискват професионална стабилност. Връзката с обикновените хора съхранява нравствената чистота.

Истината беше друга:

индустриалната интелигенция първа осъзна изискванията на новото време, нейни бяха началните стъпки към основните промени:

Още през 1962 г. инж. Пантьо Карапантев създаде "Балканкар" - най-динамичния и модерен индустриален комплекс в Източния блок. Пак той изгради в 1966 г. в Ловеч смесено предприятие с италианския гигант "ФИАТ" за монтаж на леки автомобили.

През 1967 г. ген. инж. Георги Ямаков построи смесено предприятие на "Металхим" с "Булгар-Рено" в Пловдив. За три години то даде на пазара 5000 леки автомобила.

През 1967 г. бе подготвено създаването (с японски групировки) на смесена фирма с корабостроителницата ни във Варна. Съветски бюрократи разпоредиха отмяна на договореността.

През 60-те години по инициатива на Георги Найденов и инж. Тончо Михайлов бе сключен първия договор между социалистическа страна и английската "Швепс", след това и с американските "Кока-кола" и "Пепси-кола" за производство на безалкохолни напитки.

През 1962-70 г. бяха построени десетки заводи

по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване. Сред тях са:

- Завод за германиеви полупроводници в Ботевград от френската фирма CSF по инициатива на Лазар Данчев;
- Завод за метален обков във Варна, вкл. стан за студено валцоване на ленти по инициатива на инж. Димитър Валев;
- Завод за санитарна арматура в Севлиево, с първия в източните страни цех за метални покрития на пластмасови детайли. За кратко време той завладя пазарите в Близкия изток;
- Завод за тягови панцерни акумулатори от фирмата "Варта";
- Завод за диамантни дискове по шведски лиценз;
- Завод за електропреобразователни елементи с линии за кварцови монокристали от Япония, по инициатива на инж. Янко Дюлгеров;
- Завод за автобуси по лиценз от немската фирма "Кесборер";
- Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри "Пирели";
- Завод за стоманени профили по лиценз на "Шльойман", ГФР;
- Завод за заваръчни електроди по лиценз от Германия;
- Завод за дизелови двигатели по лиценз от "Перкинс", Англия;
- Завод за ръчни електроинструменти по лиценз на "АЕГ";
- Завод за вентили за автомобилни гуми по японски лиценз;

През 70-те и 80-те години първи в соцсистемата пристъпихме към практическа реализация на малки и средни предприятия, към привличане на чуждестранни капитали у нас и на наши в чужбина, към темите за стопанския риск, за рискови капитали, за неефективни предприятия и техния фалит.

Тези опити на индустриалната ни интелигенция за насочване на развитието ни по нови пътища

бяха засилени след 1980 г.:

- С нови високи технологии, съвременно оборудване, лицензи и марки на световноизвестни фирми бяха построени над 600 малки предприятия и производствени линии;

- "Металхим", "Балканкар" и БСК договориха с френската фирма "Рено" производството у нас на леки автомобили, което към 1992 г. трябваше да стигне годишно 60 хил. броя.

- Подписан бе договор с немската "ОБИ" за изграждането у нас на верига от хипермаркети. Първата сграда бе готова в Хасково и трябваше да заработи в 1990 г.;

- С холандската фирма "Беренберг" бе сключен договор за изграждането на верига от магазини за стоки за малкото селско стопанство. Първият от тях бе построен в Пловдив. Договорът бе прекратен веднага след 10 ноември 1989 г.

- С японска фирма бе договорено създаването на смесена лизингова фирма. През 1986 г. у нас бе учреден "Булгарлизинг" - първо в Източна Европа. След 1990 г. връзката с японската фирма бе прекратена.

- През 1986 г. задейства първата в страната кооперация на частни собственици на леки автомобили "Кооптакси".

- През 1988 г. неуморимият стопански и кооперативен деец Благой Рагин създаде кооперация "Коопхотели".

- Учредена бе през 1981 г. "Банка за стопански инициативи" - първата в Източния блок акционерна банка. За шест години тя даде кредити над 700 млн. лева, вкл. 150 млн. щатски долара. Изградените с тях малки и средни предприятия даваха към 1987 г. годишна продукция 1 млрд. лева, осигуриха над 1000 нови видове стоки и разкриха 30 хиляди работни места. 

- През март 1988 г. икономическият директорат на НАТО, по доклад на американския проф. Макинтайър посвети 12 страници на икономическите промени в България и призна: "Програмата за малките и средни предприятия в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реална крачка към пазара." До днес никой не е погледнал нито програмата, нито доклада.

За съжаление много инициативи на индустриалната ни интелигенция не бяха реализирани. 

Ярък е случаят с Горбачов. На 16 октомври 1987 г. той каза на Живков: "Около Вас има хора с прозападна ориентация. Вие трябва да го знаете! Във Вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори ни безпокоят! И ако около Вас има хора, които дори само си мислят за "миниФРГ" и "миниЯпония", не трябва да ги държите повече близо до Вас!"

Това беше не сигнал, а заповед на първожреца на съветската идеология и политика за разправа с индустриалната ни интелигенция.

Само след три години Горбачов, българските му наместници и кръжащите около тях идеолози, философи, социолози, политикономисти, медийни играчи и партработници се преустроиха по невероятен начин като дисиденти. Те обвиниха индустриалната ни интелигенция в закостенялост, разгониха я и сринаха цялата ни икономика.

Тези остри думи не са от професионална завист. Животът се оказа безкрайно сложен. Горбачов се превърна в жалка фигурка. Някои от наместниците му имаха фатална съдба. Дори новите милионери не могат да предизвикат завист! Няма да останат без висше възмездие и други, познати по своята низост, грабителство и корупция!

Голямо престъпление на нашите перестройчици е, че разединиха националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би и завинаги!

В ужасната транжорна те изрязаха и изхвърлиха от живота почти цялата ни индустриална интелигенция!