Няколко от най-интересните документални заглавия на екотематика през последните години се прожектират в кино "Одеон" от 9 до 15 октомври, всяка вечер в 18,30 ч.
Филмите са от Канада, Германия или Америка, но темите за размисъл са валидни за целия свят, обясняват организаторите от "Горичка.бг". Затова след почти всяка прожекция на фестивала са предвидени допълнителни прояви - лекции, работилници, дискусии, които пречупват проблемите през българския поглед.
Откриването е с "Президентът на острова" (The Island President, 2011), където главен герой е бившият държавен глава на Малдивите, Мохамед Нашийд.
Петъчният филм е "В преследване на леда" (Chasing Ice, 2012) на реж. Джеф Орловски, който бе номиниран за "Оскар" в категорията за песен с Before My Time, изпълнена от Скарлет Йохансон.
Чрез разположени на различни места камери, които правят по една снимка през определен интервал от време в продължение на няколко години, екипът успява да събере доказателства за ерозията на вечните ледове.
Съботният документален филм "Без отпечатък" (No Impact Man, 2009) проследява опитите на Колин Бевън - блогър, публицист и екоактивист, - да живее в продължение на една година, без да оставя екологичен отпечатък - или поне да го сведе до минимум.
No Impact Project започва през ноември 2006 г. и променя рязко не само неговия начин на живот. В експеримента взимат дейно участие неговата съпруга и невръстната им дъщеря, а обтягането на семейните отношения изглежда напълно естествено... но и преодолимо.
Храна се купува само от околността, при това единствено вегетарианска, спират се шопингът, кафето, пътуването с леки коли и самолети, пластмасовите бутилки и асансьорите, гледането на риалити програми и, в крайна сметка, ползването на електричество, включително хладилник...
След прожекцията на американския "Вкусен град: Отглеждай революцията" (Edible City, 2012) в неделя ще бъде представена тукашната инициатива Градска пермакултурна градинка.
Филмът разказва по забавен и увлекателен начин за раждането и разпространението на едно от най-вдъхновяващите явления в днешна Америка, а и по света - движението Local Good Food.
Героите в него решават да запретнат ръкави и да се върнат към земята. В градините си те сами отглеждат каквото им трябва, като така се превръщат от пасивни консуматори в активни производители - което, изглежда, ги прави щастливи.
В понеделник германският "Метаморфози" (2013) сменя рязко посоката и темата, като ни отвежда при хората, останали в района на третия по сила ядрен инцидент в историята - Кищимската авария на територията на днешна Русия и някогашния Съветски съюз.
Виж още: Как умират градовете
На 29 септември 1957 г. край челябинския град Киштим в хранилище на радиоактивни отпадъци експлодира резервоар, съдържащ 20 млн. кюри радиация. Специалистите оценяват мощността на взрива като 70-100 т тротилов еквивалент.
Радиоактивният облак надвиснал над Челябинска, Свердловска и Тюменска област, образувайки т.нар. "източноуралска радиоактивна следа" с площ над 20 хил. кв. км. Пострадалите са над 5000 човека, а в отстраняването на последиците през следващите три години участват между 25 и 30 хил. военнослужещи, припомня Profit.bg.
Въпреки че се нарежда веднага след Чернобил и Фукушима по своята мощ и отражение, аварията е укривана дълго време и до днес си остава недотам известен факт. Хората там живеят с едно постоянно призрачно присъствие - невидимата заплаха на радиацията...
"Вкусът на боклука" (Taste The Waste, 2010) е друго германско заглавие от "Горичка филм фест", с прожекция във вторник.
Този филм слага на масата проблема с изхвърлянето на храна (повече от половината, произведена по света, не стига да потребителите, например всеки втори картоф!) и разкрива на широката публика скандалните размери на това разхищение, като ни кара да се замислим за храната и да погледнем на нея с други очи - с повече уважение.
Защото дори и да е вчерашен, хлябът си е хляб, а както твърди народната мъдрост - никой не е по-голям от хляба.
Последната прожекция на тазгодишния "Горичка филм фест" е на канадския "Воден знак" (Watermark, 2013). Екипът обикаля цялата планета в търсене на красиви гледки с участието на най-важния за живота природен елемент - водата.
Водата на река Ганг, в която десетки милиони индийци влизат в деня на свещеното къпане. Водата на могъщата река Колорадо, която от 1963-та насам е достигала до океана само два пъти. Водата на язовир Кзилуоду, чиято стена е почти 300 м висока и 700 м дълга.
Водата, която всички ние често приемаме за даденост, която употребяваме, и с която злоупотребяваме, докато един ден не изчезне...
0 Коментара
Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook