Около 12% са прочели до 10 книги, 16% - до 100. Над 500 книги са прочели 14% от сънародниците ни. Около 36% четат книги поне няколко пъти седмично

За мнозинството от българите свободното време остава доминирано от гледането на телевизия (93%), общуването със семейството (90%). Сърфирането в интернет вече се "издига" до трета по значимост тип дейност в свободното време - 38%.

Данните са от изследователския проект "Читателски практики в България 2014", ръководен от проф. Александър Кьосев, цитирани от "Сега".

Четенето на книги попада в четвъртата по степен на разпространеност група - около 17%,

заедно със занимание с лично хоби и разходките и излетите.

Изследванията през последните години очертават спад в дела на читателите в България - от 62% през 2002 г. на 58% през 2006 г. Активно четящи обаче са около 28% от пълнолетните българи.

Останалите 30% по-скоро са изкушени от книгите, чисто имиджово смятат четенето за важно и социално престижно, но на практика четат по-рядко. Ако трябва да правим прогнози за бъдещото читателско поведение, можем да очакваме, че тази тенденция на спад ще продължава. 

Интересът на младите поколения към книгите е под средното за страната към момента, а именно тези навици и нагласи ще повлияват реалното поведение за в бъдеще.

Погледнато в сравнителен план делът на четящите книги в България напълно съвпада със средното за страните от Европейския съюз (58% четат книги, 42% не четат).

Страните в Европа, в които делът на четящите е по-висок от средното са северните страни:

Швеция (72%), Финландия (66%), Великобритания (63%). Обратно, южните страни четат по-малко: Поругалия (33%), Гърция (45%), Испания (48%). Към тази група спада и Белгия (42% четат, 58% не четат).

Активните читатели са концентрирани сред висшистите, жителите на столицата и големите градове, високо статусните групи. Образованието се явява най-силният фактор за активно читателско поведение, включването на ниско образовани групи е много слабо.

Аудиторията на нечетящите е формирана от най-непривилегированите и уязвими групи от населението. Това са предимно хора от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран труд, пенсионери, безработни, роми и турци.

Всеки трети респондент (31%) с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга през живота си, 

а други 46% са прочели не повече от десет.

В общия обем четива, книгата остава на по-заден план спрямо останалите форми. Така например, 42% от пълнолетното население споделя, че чете книги поне няколко пъти месечно, а при 58% от анкетираните това се случва едва няколко пъти в годината или дори никога (23% от всички).

През последната една година едва 14% от пълнолетното население е прочело повече от петнадесет книги, като по-малко от половината от тях (6%) са прочели над тридесет. 

На противоположния полюс са приблизително две трети от пълнолетното население на страната (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а останалите (33%) - максимум пет.

Близо 22% посочват, че посещават читалищна или друга местна библиотека. Останалите типове библиотеки са ползвани от ограничен кръг читатели, като особено тревожен е ниският дял четящи в училищни/университетски библиотеки (3%).

За период от осем години интересът към четенето на български автори на книги остава почти непроменен. 

Прочелите през последната година поне един български автор са 37%

Сред най-често посочваните български автори са Стефан Цанев, Валери Петров, Недялко Йорданов, както и станалите популярни през последните години Алек Попов, Иво Сиромахов и Георги Господинов. 

Впечатление прави продължаващото присъствие на класически български автори, изучавани в училище, като Иван Вазов, Христо Ботев и Йордан Йовков.

Начело на класацията на най-популярните чуждестранни автори са Пауло Куелю и Дан Браун. Към тях тази година силно се доближава Хорхе Букай. Останалите по-известни, които събират по-голям брой посочвания, са Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг.

Източник: "Сега"