Историята на фееричния балет от Чайковски, който оперните и музикалните театри представят традиционно в края на всяка година. Сега в кината е и най-новата му екранизация, от "Дисни"

Освен коледните песни - традиционните и модерните, - има едно музикално произведение, което се възражда всяка година през декември. Всички оперни театри ежегодно играят на сцените си балета "Лешникотрошачката", с великолепната музика на Пьотър Илич Чайковски (1840-1893) и либрето от Мариус Петипа, по едноименната приказка от немския писател Е.Т.А. Хофман, преработена от Александър Дюма.

Това е историята на едно момиченце, което напразно очаква своя коледен подарък в празничната нощ... Когато получава лешникотрошачка - войник в красива униформа, тя още не знае, че й предстои вълшебно пътешествие, в което ще воюва с краля на мишките, че играчката ще се превърне в принц, той ще я отведе при танцуващите снежинки и феи, а накрая ще играе с най-красивите кукли и цветя.

Приказният сюжет, който със своето разнообразие и свободни асоциации напомня съвременното фентъзи, позволява на композитора да разгърне цялото богатство на таланта си в пъстра палитра от музикални изразни средства. А това прави произведението му не само изпитание, но и примамливо предизвикателство за всеки балетен състав.

Премиерата е в годината преди смъртта на Чайковски - на 18 декември 1892 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург, първоначално без особено голям успех.

За първи път "Лешникотрошачката" е поставен извън пределите на Русия през 1934 г. в Англия, а десетилетие по-късно прескача и отвъд Океана, в Сан Франциско, САЩ. След още 10 години се играе при огромен успех в Ню Йорк и оттогава насам се появява ежегодно в коледния афиш на балетните театри - включително у нас.

Софийската опера и балет представя класическата си постановка дори в зала 1 на НДК - тази неделя, 16 декември.

Сюжетът:

Навън е красива зима. Деца играят и правят снежен човек. В дома на Маша големите довършват коледната украса. Първите гости пристигат и елхата грейва с невероятна красота. Маша и Федя танцуват весело около нея и си играят със своите кукли. Гостите танцуват, заедно с децата.

Маша търси сред гостите Дроселмайер, за да види какъв подарък й е направил. Най-накрая Дроселмайер пристига заедно с помощниците си. Те внасят в дома много подаръци, изработени за коледната нощ. Облечен в пелерина, Дроселмайер, който е вълшебник, показва пред гостите танци на далечни и екзотични народи.

Веднага след това вълшебникът смайва присъстващите с новото си изобретение - играчка войник, с която се чупят лешници. Всички деца са влюбени във войника, но изведнъж играчката се поврежда. След като вълшебникът поправя подаръка, Маша играе весели танци с Лешникотрошачката и накрая заспива уморена в едно кресло.

Сънува зли сили, които искат да откраднат любимата й кукла. Маша започва да се бори с Черната кралица. На помощ й се притичва не друг, а Лешникотрошачката. Въпреки съпротивата, магьосницата пленява Лешникотрошачката.

Момичето страда много и отново моли Дроселмайер за помощ. Двамата се пренасят в царството на тъмните сили. Наоколо всичко е сковано от лед, но добрият вълшебник успява да прогони магьосниците. Изведнъж Лешникотрошачката се превръща в красив принц.

Луната става лодка и пренася Маша и принца в царството на цветята, където всички танцуват щастливо. Нощта постепенно си отива. Маша се събужда и прегръща своята любима кукла - Лешникотрошачката...

"Лешникотрошачката" е поставяна на Запад благодарение на руския княз Феликс Юсупов, граф Сумарков-Елстон-младши (1887-1967), един от видните представители на руската аристокрация, който след революцията от 1917 г. живее в изгнание в Лондон и Париж, пишейки мемоарите си.

Воден от желанието да запознае западния свят с руските гении, той години наред влага солидна сума от своето състояние, за да превърне коледните постановки на "Лешникотрошачката" в традиционни за Великобритания и Франция. Княз Юсупов е и убиецът на мужика Распутин, но в историята на руския балет той се запомня като благодетел.

"Няма друг гений като Чайковски - изтъква в спомените си князът. - Аз мога и трябва да бъда винаги на страната на неговите велики произведения."

"Лешникотрошачката" е в афиша на Софийската опера и балет за 20, 22, 26 декември, 5 и 5 януари, а фрагменти от балета обикновено се включват и в традиционния новогодишен концерт на 30 и 31 декември.

Тази година този сюжет се завърна и в кината с "Лешникотрошачката и четирите кралства" на "Дисни". По филма са работили двама режисьори: Ласе Халстрьом ("Шоколад") и Джо Джонстън ("Джурасик парк"), а в главната роля е тийнейджърката Макензи Фой (Ренесме в "Здрач: Зазоряване").

Големите звезди на филма са Кийра Найтли в ролята на Захарната фея, ветераните Морган Фрийман и Хелън Мирън плюс двама нашумели балетисти: Мисти Копланд и Сергей Полунин.

Въпреки пищната сценография и костюми, с бюджет, надхвърлил 100 млн. долара, продукцията не успя да очарова кинокритиката и беше наредена сред най-слабите заглавия в кината за 2018 г.

Предишната филмова интерпретация на "Лешникотрошачката" в 3D беше на руския режисьор Андрей Кончаловски, който през 80-те емигрира от СССР и работи в Холивуд.

Неговата мащабна, но и доста мрачна версия от 2010 г. пренася действието във Виена през 20-те години, а подаръкът идва от чичо Айнщайн (да, същият!), в когото се превъплъщава Нейтън Лейн. 9-годишната Маша се играе от Ел Фанинг, а Джон Тортуро е страховитият цар на плъховете в очевидна алюзия за възхода на нацизма...

Във филма също звучи музиката на Чайковски, допълнена с две песни от либретиста на "Цар Лъв" Тим Райс.